Решение № 191 от 21.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 477/2012 г.

Решение № 191 от 21.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 477/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на Д. Г. - окръжен прокурор при Окръжната прокуратура в гр. Пазарджик, за възобновяване на нохд № 2321/2008 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. В искането се сочи, че с влязла в сила присъда по горното дело А. И. Д. бил осъден за причинена по непредпазливост при пътнотранспортно произшествие тежка телесна повреда на С. А. П. В хода на проведеното разследване по ДП № 78/2011 по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик били събрани доказателства, че С. А. П. починал на 22.11.2011 г. и смъртта му е в причинна връзка с предходния транспортен инцидент. С тези доводи се отправя искане за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановената присъда и ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Защитникът на осъдения, адвокат К. оспорва искането, като изтъква, че посочените от окръжния прокурор обстоятелства са със съмнителна обективност. Участващият в настоящето производство прокурор поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното: Искането за възобновяване е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Районният съд в гр. Пазарджик с присъда № 146 от 08.04.2009 г. по нохд № 2321/2008 г. признал подсъдимия А. И. Д. за виновен в това, че на 14.06.2008 г., при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и в пияно състояние, по непредпазливост, причинил на С. А. П. тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "а" във връзка с чл. 343, ал. 1, б. "б" и чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок три години. На основание чл. 343 г от НК първостепенният съд осъдил Д. на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и шест месеца. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Окръжният съд в гр. Пазарджик с решение № 121 от 15.06.2009 г. по внохд № 353/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда и тя влязла в сила. На 5.12.2011 г. Окръжната прокуратура в гр. Пазарджик образувала досъдебно производство № 78/2011 г. по описа на следствения отдел при същата прокуратура. В хода на разследването било установено, че пострадалият С. А. П. починал на 22.11.2011 г. от остра циркулаторна и дихателна недостатъчност. Събрани били многобройни документи за здравословното му състояние след катастрофата и за провежданото лечение. Те били експертно интерпретирани от съдебния лекар д-р Б. П., който заключил, че "залежаването на пострадалия, вследствие на получената параплегия, която е в причинна връзка с нанесените на 14.06.2008 г. травми, резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, са довели до цялостно отслабване на организма, вторичен анемичен синдром, пролежки, входна врата за инфекция с развилия се сепсис", завършил със смърт на 22.11.2011 г. Тези обстоятелства не са били известни на съда, постановил присъдата по нохд № 2321/2008 г., и са от съществено значение за делото. Смъртта на пострадалия и връзката й с травмите, които той получил в резултат на виновно поведение на осъдения, създават вероятност за формиране на съдийско убеждение, различно от съдържащото се във влязлата в сила присъда. В тази връзка не е излишно да се припомни, че настъпването на обстоятелствата след постановяването на присъдата не е от значение за основателността на възобновителното искане. Възобновяването на наказателните дела е изключителен способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и на практика влиза в конфликт с техния стабилитет и изпълняемост, поради което се подчинява на изчерпателен процесуален регламент, създаден с чл. 422 от НПК. В неговата ал. 1, т. 3 няма времеви ограничения за обстоятелствата или доказателствата, които са били неизвестни за съда. Достатъчно е те да имат съществено значение за делото и да са разкрити чрез разследване. Посочените в искането на окръжния прокурор Д. Г. обстоятелства и доказателства отговарят на изискванията на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и поради това дават основание за възобновяване на делото. Възраженията на защитата на осъдения за ненадежност на събрания доказателствен материал нямат място в настоящето производство, което не се занимава със събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства. Те ще могат да се развият и защитят в рамките на възобновения наказателен процес, който следва да започне от стадия на досъдебното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,