Решение № 12904 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15310/2014 г.

Решение № 12904 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15310/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Стови" ЕООД - със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж. к. "Христо Ботев - Север", ул. "Пере Тошев" № 11 /съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. "Ильо Войвода" № 4/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Стоянов, против решение № 2153/22.10.2014 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, постановено по адм. д. № 3550/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 16251200131/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" в оспорената и потвърдена част с решение № 1298/5.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон /ЗДДС/ и в нарушение на процесуалния закон /ДОПК/. Конкретно се излагат съждения за несъобразяване с приетото от СЕС в неговото решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, че с издаването на фактура, съдържаща задължителните реквизити, са изпълнени условията на Директива 2006/112 за възникване и упражняване правото на приспадане. Във връзка с доставките на услуги касаторът се позовава на решението на СЕС по дело С-324/11. Според него заключението на вещото лице по назначената ССЕ също установява действителното получаване на стоките. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив - не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Оспореното в настоящото касационно производство решение на Пловдивския административен съд е валидно и допустимо. В касационната жалба не се сочат конкретни допуснати от съда съществени процесуални нарушения. По материалната законосъбразност на решението настоящата касационна инстанция намира следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е бил РА № 16251200131/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" в оспорената и потвърдена част с решение № 1298/5.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Стови" ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер 182 062.88 лв. и лихви за данъчните периоди от 1.04.2009 г. до 30.06.2011 г. в резултат на непризнато право на приспадане на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 9, както и чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на доказателства за реалност на доставките от доставчиците "Марек Комюникейшънс" ООД, "Авиком" ООД, "Мимтрейд 2010" ЕООД, "Н и Н Транс" ЕООД. Първоинстанционният съд е обсъдил документите и данните, събрани в хода на ревизионното производство, констатациите и правните изводи на ревизиращия екип, приетото по делото заключение на вещото лице по назначената ССЕ и е приел, че от доказателствата не се установява осъществяването на доставките от преките доставчици. Липсват доказателства за предаване и приемане на стоките, както и за последваща реализация на същите стоки чрез осъществени от ревизираното дружество облагаеми доставки или влагането им в производство, липсват и доказателства за осъществяването на услугите. Позовал се е на решенията на СЕС, според които не е възможно приспадането на данък, който е дължим само защото е вписан във фактурата, че правото на приспадане следва да се упражни във връзка с осъществени доставки на стоки или услуги, а фактът на доставката следва да бъде доказан чрез доказателствените средства, предвидени в националния закон. Правилно е прието от АС, че за да се признае правото на приспадане следва да е осъществена доставка на стока или услуга и съответната стока, респ. резултатът от услугата, да са използвани от получателя за извършените от него облагаеми сделки /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, "Боник" т. 31/. Националната юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали жалбоподателят може да упражни право на приспадане на основание на процесните доставки на стоки и услуги /вж. в този смисъл решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, "Боник" т. 32 и решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, т. 53/. От "Авиком" ООД са издадени на ревизираното дружество три фактури - № 191/30.04.09 г. с предмет СМР и № № 212/29.05.09 г., 231/30.06.09 г. с предмет на доставката извършване на топъл печат, лакиране, релеф брайл съответно на 7 000 л. и 12 000 л. От "Марек Комюникейшън" ООД е издадена една фактура - № 1191/28.04.09 г. с предмет извършване на топъл печат, лакиране и релеф брайл на 158 000 л. От "Стови" ЕООД в хода на ревизията е представен договор № 3/12.03.09 г., сключен между него като възложител и "Авком" ООД като изпълнител, с предмет на договора полагане на топлоизолация на част от хотел, находящ се в с. Труд, ул. "Александър Димитров" № 23. Не е представен приемо-предавателен протокол или акт за установяване на обеми /количества/ и видове СМР или какъвто и да било друг документ, подписан от възложител и изпълнител, с който възложителят да е приел извършените СМР, приемо-предавателен протокол или опис, или друг, подписан от възложител и изпълнител документ, установяващ приемането на изработеното по останалите фактури. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства /писмени или гласни/, съответно не е поискал назначаването на СТЕ, която да установи извършването на СМР след оглед на посочения в договора строителен обект. От друга страна не са ангажирани доказателства за това, че на "Стови" ЕООД е възложено извършването на СМР от друг възложител /договор, протоколи или актове за приемане и предаване/, нито са представени от жалбоподателя фактури, от които да се установява извършена от него в полза на трето лице облагаема доставка във връзка с извършените СМР. Не се твърди и не се установява хотелът да е собственост на ревизираното дружество, да е заведен като негов ДМА, който се използва при осъществяване на стопанската му дейност. Не са ангажирани от жалбоподателя и доказателства за използване на обработените листи от двамата доставчици във връзка с производствената му дейност или за осъществяване от него на облагаеми доставки. Поради изложеното следва да се приеме, че посочените по-горе две предпоставки за признаване правото на приспадане - осъществяване на доставките и използването на резултата от услугите за извършване от получателя на облагаеми доставки не са доказани. Поради това правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е потвърдил РА в частта му, в която не е признато на ревизираното дружество правото на приспадане по издадените от посочените двама доставчици фактури. В случая не става въпрос за отказ на правото на приспадане поради липсата на доказателства за извършване на услугите от издателите на фактурите, а за отказ да се признае това право поради недоказване извършването на доставките въобще и използването на резултата от услугите във връзка с осъществяваната от жалбоподателя стопанска дейност и осъществяване на облагаеми доставки. В тази връзка позоваването от страна на жалбоподателя на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и по-конкретно в частта му, касаеща осъществяването на СМР от подизпълнител, както и на решението на СЕС по дело С-324/11, е неоснователно. "Мимтрейд 2010" ЕООД и "Н и Н транс" ЕООД са издали на "Стови" ЕООД през данъчните периоди м. април, м. май и м юни 201 г. фактури с предмет доставка, доставка и транспорт на материали /хромов картон, хромови листа, щанцформи, мастило/. От страна на ревизираното дружество не се представят други доказателства освен фактурите /договори, приемо-предавателни протоколи/. От "Мимтрейд 2010" ЕООД е представена фактура № 617/25.11.2010 г. по която е получател на идентични стоки от "Ню Дрийм" ЕООД. По отношение на "Мимтрейд 2010" ЕООД органите по приходите са установили, че към края на 2010 г. това дружество не разполага с материални активи, които през м. април 2011 г. да може да достави на жалбоподателя. От страна на "Н и Н транс" ЕООД не се представят каквито и да било документи във връзка с осъществяването на доставките на стоки и транспортните услуги. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ стоките по фактурите, издадени от тези двама доставчици, са заприходени като материали по дебита на сметка 301 "Материали" срещу кредитиране на сметка 400 "Доставчици", съответната партида на доставчика. Не се установява по счетоводни данни изписване на материалите и влагането им в производствената дейност на ревизираното дружество към 30.06.2011 г. Правилно е приел първоинстанционният съд, че заключението не установява нито наличност на материалите в склад на жалбоподателя към датата на изготвяне на заключението /13.11.2013 г./, например чрез документи за инвентаризация в края на съответните отчетни периоди, нито изписване и влагане в производствен процес след 30.06.2011 г. до датата на изготвяне на заключението, респ. използване на материалите за осъществени от получателя облагаеми доставки в полза на трети лица. Изложените по-горе обстоятелства налагат извод за законосъобразност на решението на Пловдивския административен съд и в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на приспадане по фактурите, издадени от посочените двама доставчици с предмет доставки на стоки. Настоящата касационна инстанция намира оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение