Решение № 1919 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2011 г.

Решение № 1919 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Валентин Атанасов Арнаудов от с. Атия, общ. Созопол, против Решение № 14 от 25.01.2011 г. на Великотърновски административен съд, по адм. д. № 770/2010 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 04001000200/15.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 378/9.09.2010 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС в размер над 5522,06 лв. до 44 717,76 лв. главница и съответни лихви за данъчни периоди от 14.10.2005 г. до 31.08.2008 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като съдът неправилно приел, че РА е действителен при издаването му от териториално некомпетентен орган от една страна, тъй като преди редовното връчване на заповедта за възлагане на ревизията ревизираното лице е променило постоянния си адрес. От друга страна, актът бил нищожен и защото заповедта за определяне на компетентен орган № К1000200/15.05.2010 г. е издадена от Марияна Делчева Начева, вместо от органа, възложил ревизията Пенка Даскалова, без доказателства за заместване. Иска се отмяна на съдебното решение и обявяване нищожността на РА. Ответникът по касационната жалба директорът на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Цацинова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Касационните оплаквания са само относно действителността на оспорения РА, повтарят оплакванията пред първоинстанционния съд, на които последният е дал изчерпателни отговори, които напълно се споделят от състава на касационната инстанция. Първоинстанционният съд е съобразил, че процесната ревизия е повторна, след отменително Решение № 550/11.12.2009 г. на директора на Д "ОУИ" В. Търново", с което е отменен предходен РА № 900339/9.09.2009 г. и преписката е върната за нова ревизия. Цялото първо ревизионно производство е протекло при постоянен адрес на ревизираното лице на територията на ТД на НАП В. Търново. Отмяната на РА е постановена поради непълнота на събраните при ревизията доказателства, а не поради нередовност на връчването на заповедта за възлагане на ревизията. Последното е коментирано в отменителното решение във връзка с доказването на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 6 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Затова промяната на постоянния адрес на ревизираното в края на 2009 г. не може да обоснове различна териториална компетентност за възлагане на ревизия, тъй като, както правилно е изтъкнал и първоинстанционният съд, при отмяна на РА и връщане на преписката за нов РА не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на старото. Правилно при това, съдът е приел за приложима нормата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, съгласно която при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал, още повече, че и заповедта за възлагане на повторната ревизия от 15.12.2009 г. е издадена преди промяната на постоянния адрес на ревизираното лице на 29.12.2009 г. Заповедта за възлагане на ревизия, от 15.12.2009 г., по която е образувано повторното ревизионно производство е издадена от началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП В. Търново Ценка Маринова Георгиева (л. 243 и 24 от рев. преписка), въз основа на Заповед № 124/24.11.2007 г. на директора на ТД на НАП В. Търново (л. 333 от АП). Със заповед от 1.02.2010 г., връчена на 8.02.2010 г., издадена от Пенка Даскалова - началник отдел "Ревизии" при ТД на НАП В. Търново, са извършени промени в ревизиращия екип (л. 238 и 239 от АП). Това е станало въз основа на Заповед № 4/4.01.2010 г.) на която се позовава и касационният жалбоподател (л. 335 от АП). В т. 1 и 2 от тази Заповед ТД на НАП В. Търново е делегирал правомощия за възлагане на ревизии както на Пенка Петрова Даскалова, така и на Мариана Делчева Начева, като при законоустановено отсъствие на всяка от тях, всяка да бъде замествана от другата. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от Даскалова, при представен болничен лист от Мариана Делчева Начева (л. 334 от АП). Последната, титуляр на правомощията, е издала и заповедта за определяне на компетентен орган № К1000200/15.05.2010 г. Според касатора, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, ЗОКО се издава от органа, възложил ревизията, който в случая е Пенка Даскалова и тя неправомерно е заместена от Мариана Начева. Правилно съдът е приел, че титулярът на правомощието по възлагане на ревизията е Начева и тя е била компетентна да издаде и ЗОКО. Решението следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,