Решение № 13926 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6991/2018 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив против решение 700 от 26.03.2018 г. по адм. дело 2520/ 2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед 17ОА907 от 24.04.2017 г. на същия административен орган, с която е отказано да се изработи проект за изменение на ПУП- ПР за част от кв. 142 по плана на Бяла зона, [населено място] и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответниците В. Петров и С. Цанков оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. По делото е установено, че със заповед СД -66/ 08.04.1982г. на Пловдивския общински народен съвет имот пл. 515 в кв. 142 по плана на [населено място], с площ от 301 кв. м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, собственост на ответниците в настоящото производство В. Петров и С. Цанков и на трети лица е отчужден за реконструкция на бул. Г. Димитров, сега Цар Борис III Освободител, на основание чл. 98 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.), като на собствениците е определено обезщетение. При отчуждаването част от имота попада в уличната регулация и като част от предвидената реконструкция в нея е изграден инсталационен колектор с кабели на съобщителните мрежи, осигуряващ преминаване на кабелни трасета в тръби под булеварда, нанесени в плана на подземния кадастър от 1983 г. По искане на част от собствениците отчуждаването за незавзетата част от имота е отменено и идеални части от имота са възстановен по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (заповед от 1992 г., решение на Върховния съд на Република България 1423 от 25.09.1995 г. по адм. дело 3380/1994 г.). Съгласно действащия регулационен план на кв. Бяла зона, [населено място], одобрен със заповед ОА-1585/ 04.10.1995 г. и със заповед ОА-1186/10.08.1995 г. за ПИ 56784.523.515, собственост на Петров и Цанков и за ПИ 56784.523.817, собственост на община Пловдив, е отреден УПИ III- 515, кв. 142 по плана на Бяла зона, [населено място]. Със заявление вх. 16П12669/ 09.11.2016 г. В. Петров и С. Цанков, сега ответници, правят искане за изменение на подробния устройствен план план за регулация (ПУП- ПР) в частта относно съсобствения им имот УПИ III- 515, кв. 142 по плана на Бяла зона, [населено място] с промяна на западната регулационна граница по имотната граница на ПИ 56784.523.515 по кадастралната карта и кадастрални регистри съгласно представената скица- проект, като предназначението на имота и начинът на застрояване се запазват. Искането е на основание чл. 134, ал. 2, т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като според заявителите отчуждаването на имота не е започнало в срока по чл. 208 ЗУТ. По това заявление е постановена заповедта, предмет на оспорване, с която кметът на община Пловдив отказва за одобри искането изменение на ПУП- ПР. При тези факти при неправилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд стига до заключението, че изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ са изпълнени и са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Съгласно цитирания текст влезли в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. Наличието на незапочнато в срок отчуждително производство спрямо имот, който по действащия към датата на влизане в сила на ЗУТ подробен устройствен план е отреден изцяло или частично за изграждане на обект публична общинска или държавна собственост, е основна предпоставка за изменение на подробния устройствен план по реда на посочената норма. Съгласно разпоредбата на § 70 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн., ДВ, бр. 61 от 2007 година) сроковете по чл. 208 от ЗУТ за започване на отчуждителните процедури за имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на Закона за устройство на територията подробни устройствени планове, за изграждане на обекти публична държавна или общинска собственост, текат от 31 март 2001 година. В случая действащият регулационен план за УПИ III- 515, кв. 142 на кв. Бяла зона, [населено място], е одобрен през 1995 г. Този план действа към влизане в сила на ЗУТ, но същият не предвижда отчуждаване на имота за изграждане на обект публична държавна или публична общинска собственост (в този смисъл липсват и твърдения). Част от имот пл. 515 е отчуждена със заповедта от 1982 г., цитирана по- горе, като предвидената с акта реконструкция на бул. Г. Димитров е осъществена. В този смисъл е и влязлото в сила решение на Върховния съд на Република България, с което е отменено отчуждаването само за незавзетата част от имота. След като действащият регулационен план за УПИ III- 515, кв. 142 на кв. Бяла зона, [населено място] от 1995 г., не предвижда отчуждаване на имота, то предпоставките на чл. 134, ал.2, т. 1 ЗУТ не са изпълнени и на са налице основания за исканото по този текст изменение. Ето защо като приема обратното и отменя отказа на кмета на община Пловдив да се изработи проект за изменение на ПУП- ПР за част от кв. 142 (за УПИ III-515), по плана на Бяла зона, [населено място] съгласно представения проект и връща преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания, съставът на Административен съд - Пловдив постановяване решение в противоречие с материалния закон. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, без да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното решение следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите на Цанков и Петров против заповед 17ОА907/24.04.2017 г. на кмета на община Пловдив да бъдат отхвърлени, тъй като административният акт е постановен от компетентен съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Непрецизните мотиви на административния орган в случая не опорочават оспорената заповед, тъй като не засягат законосъобразността на заключението, че предпоставките по чл. 134, ал.2, т. 1 ЗУТ, на които се основава исканото изменение на ПУП- ПР за част от кв. 142 по плана на Бяла зона, [населено място], не са изпълнени. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че касационният жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответниците по касационната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на община Пловдив сумата 400.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,