Решение № 2890 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2020 г.

Решение № 2890 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадената касационна жалба от Б. Порязов срещу решение № 810 от 22.04.2020 г. по адм. дело № 2084/2019 г. на Административен съд – Пловдив, в отхвърлителната част.

С решение № 810 от 22.04.2020 г. по адм. дело № 2084/2019 г. Административен съд – Пловдив е осъдил "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр. Пловдив да заплати на Б. Порязов обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 528 лв., представляващи направени разноски по изпълнително дело № 45/2017 г. на ЧСИ П. Николова, от които 480 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 24 лв. такса за образуване на производство и 24 лв. такса за връчване на доброволно изпълнение, вследствие на осъществено нарушение по Закона защита на личните данни, установено с влязло в сила решение № ППН-01-229/2017 г. от 18.12.2018 г. на Комисията за защита на личните данни, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 4.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на касационна проверка.

С решението в обжалваната част Административен съд – Пловдив е отхвърлил претенциите на Б. Порязов за присъждане на:

• законната лихва върху главницата от 528 лв., считано от 31.01.2017 г. до 4.01.2019 г.;

• сумата от 685 лв. – имуществени вреди, представляващи разноски по гр. дело № 1109/2017 г. на Районен съд – Пловдив, VІ състав и по в. гр. дело № 2326/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, VІ състав, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 17.11.2017 г. – датата на влизане в сила на решението на ОС – Пловдив до окончателното изплащане на обезщетението;

• сумата в размер на 2000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в гняв и обида от неправомерното ползване на личните данни на ищеца и нарушаването на основни права на потребител на дружеството – монополист, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 31.01.2017 г. – датата на узнаване за недобросъвестно боравене с личните данни на ищеца до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни.

С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответната страна сумата от 501, 44 лв., направени разноски по делото по съразмерност и компенсация.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. По подробно развити доводи в касационната жалба относно фактическите установявания и правните изводи на съда, счита, че съдът неправилно е отхвърлил частично претенцията за имуществени вреди и изцяло иска за неимуществени вреди. Иска да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което да се уважат претенциите за обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди поради неправомерно обработване на личните данни на ищеца от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз по формулираните въпроси в касационната жалба относно понятието "нематериални вреди" съгласно чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, съответно "вреди", съгласно чл. 23, § 1 от Директива 95/46/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. и изключени ли са от обхвата на обезщетяване по Общия регламент вредите, които са очаквани, предвидими, случващи се нормално, вследствие на извършено и установено нарушение на правото на защита на личните данни по чл. 8 ХОПЕС и чл. 16 ДФЕС.

Ответникът по касационната жалба - "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, представя писмен отговор, в който поддържа, че решението е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба относно претенцията за неимуществени вреди, но в размер по-нисък от претендирания и за неоснователност на касационната жалба срещу решението в отхвърлителната част за претендираните имуществени вреди.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Административен съд – Пловдив е приел, че исковата молба на Б. Порязов, с която е сезиран, е подадена от лице с активна процесуална легитимация и съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни действия, представляващи неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора на лични данни "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, поради което е провел съдебното производството по реда и на основание чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЛД. Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на исковата молба, съдът е намерил същото за неоснователно по съображения, че към датата, на която е сезиран с исковите претенции, разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД предоставя възможност на физическите лица да поискат обезщетение за претърпените от тях вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Отделно от това, съгласно § 44, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗЗЛД/ДВ, бр. 17 от 2019 г. / за нарушения на закона и на Регламент (ЕС) 2016/679, извършени до влизането в сила на този закон, срокът за сезиране на Комисията по чл. 38 е една година от узнаването на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му. В случая този срок е спазен, т. к. ищецът е узнал за нарушението на 31.01.2017 г. и е сезирал комисията на 22.12.2017 г., а самото нарушение е било извършено на 23.12.2016 г.

Съдът е установил по делото следните фактически обстоятелства:

1. С решение № 2364 от 7.07.2016 г. по гр. дело № 9294/2015 г. на Районен съд – Пловдив са отхвърлени исковете, предявени от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД против Б. Порязов за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 6969/2015 г. на Районен съд – Пловдив, за посочените суми. С решението ищецът "ЕВН България Топлофикация" ЕАД е осъден да заплати на Б. Порязов сумата 865 лв. разноски по делото.

1. С решение № 1664 от 16.12.2016 г. по в. гр. дело № 2249/2016 г. Окръжен съд – Пловдив е оставил в сила решение № 2364 от 7.07.2016 г. по гр. дело № 9294/2015 г. на Районен съд – Пловдив, като решението е окончателно. С решението "ЕВН България Топлофикация" ЕАД е осъден да заплати на Б. Порязов сумата 480 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.

1. След влизане в сила на сила на съдебните актове, Б. Порязов е подал искане за издаване на изпълнителен лист за присъдените в негова полза разноски. На 17.01.2017 г. е издаден изпълнителен лист и на 18.01.2017 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ П. Николова за събиране на дължимите суми от ответната страна. Образувано е изпълнително дело № 45/2017 г., по което взискателят е направил разноски в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение и 48 лв. такса за образуване на делото, общо 528 лв.

1. След образуване на изпълнително дело № 45/2017 г. и отправяне на покана за доброволно изпълнение, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД заявява, че на 23.12.2016 г. е погасило задължението си, като е извършен превод на сумата 1345 лв. по банкова сметка на името на Б. Порязов.

1. По повод изявлението за изпълнение на задължението, ЕВН "България Топлофикация" ЕАД е предявило установителен иск срещу Б. Порязов, че не дължи сумата 1345 лв., по който е образувано гр. дело № 1109/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС). С исковата молба е направено особено искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 45/2017 година.

1. С отговор на исковата молба по гр. дело № 1109/2017 г. на ПРС Б. Порязов признал, че сумата 1345 лв. е преведена от дружеството по негова банкова сметка. Сочи, че е установил това обстоятелство след връчване на исковата молба, като длъжникът не се е свързвал с него към този момент, а той не е предоставял банковата си сметка, за да се извършва плащане по нея. Поради това Б. Порязов е заявил, че претендира да му заплати сумата от 528 лв., разноски по изп. дело № 45/2017 г. на ПРС, за която е предявил насрещен иск, на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

1. С решение № 2742 от 9.08.2017 г. по гр. дело № 1109/2017 г., Районен съд – Пловдив е признал за установено, че "ЕВН България Топлофикация" ЕАД не дължи на Б. Порязов сумата 1345 лв., за която е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 45 по описа на ЧСИ П. Николова и е отхвърлил предявения от Б. Порязов насрещен иск за заплащане на сумата 528 лв., направени разноски по образувано изп. дело № 45 по описа на ЧСИ П. Николова.

1. С решение № 1419 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 2326/2017. Окръжен съд – Пловдив (ПОС) е потвърдил решение № 2742 от 9.08.2017 г. по гр. дело № 1109/2017 г. на Районен съд – Пловдив в обжалваната част, с която е отхвърлен насрещният иск на Б. Порязов.

1. След приключване на съдебния спор по гр. дело № 1109/2017 г. на ПРС, Б. Порязов е сезирал Комисията за защита наличните данни с жалба № ППН – 01- 229/22.12.2017 г. с оплаквания за неправомерно обработване на личните му данни от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, т. к. дружеството се е снабдило и боравило неправомерно с банковата му сметка.

1. С решение № ППН – 01- 229/2017 г. от 18.12.2018 г. Комисията за защита на личните данни е установила, че Б. Порязов, в качеството си на пълномощник на своята сестра С. Порязова, е заплащал разсрочено задълженията й към "ЕВН България Топлофикация" ЕАД по образуваното срещу нея изпълнително дело. Преводите са извършване по банкова сметка, открита на негово име. "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на взискател е имал пълен достъп до изпълнителното дело срещу С. Порязов, включително банковата сметка на Б. Порязов, по която са извършвани плащанията от същия в качеството на нейн пълномощник. По този начин именно дружеството се е снабдило с информация за банковата сметка на Б. Порязов, по която е превело дължимите суми по гр. дело № 9294/2015 на ПРС и в. гр. дело № 2249/2016 г. на ПОС. Комисията е приела, че използването на банковата сметка на Б. Порязов, без тези данни да са събрани лично от титуляра й, представлява прекомерно и непропорционално обработване на личните му данни. Комисията за защита на личните данни е обявила жалбата на Б. Порязов за основателна и на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Общия регламент относно защитата на данните е отправила на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД разпореждане да съобрази операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент, обективирани в чл. 5, § 1, б. "а", "б" и "в". Решението на КЗЛД не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

При тези фактически установявания, които изцяло кореспондират с доказателствения материал по делото и не са спорни между страните, съдът е приел от правна следното:

Претенцията по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, за да бъде основателна и възникне правото на обезщетение за ищеца, е необходимо да са налице три кумулативни предпоставки: 1. неправомерно обработване на личните данни на ищеца от администратора на лични данни; 2. причинена вреда на лицето – имуществена и/или неимуществена и 3. причинна връзка между неправомерно обработените от администратора лични данни и настъпилата вреда.

Предвид влязлото в сила решение на КЗЛД, с което е установено неправомерно обработване на личните данни на Б. Порязов от администратора на лични данни "ЕВН България Топлофикация" ЕАД във връзка с използване на банковата му сметка, съдът правилно е преценил, че е налице първата предпоставка за уважаване на исковите претенции.

По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът е приел, че от доказателствения материал по делото е видно, че имуществото на ищеца Б. Порязов се е намалило със сумата в размер на 1213 лв., заплатена като адвокатски възнаграждения и държавни такси за водените от него съдебни и изпълнителни производства, описани по-горе. Съдът е посочил, че е налице и втората предпоставка – причинена вреда на лицето, представляващи заплатени от Б. Порязов адвокатски възнаграждения и такси за образуване и водене на съдебни и изпълнителни дела.

При преценка на изискването за причинна връзка между неправомерното обработване на личните данни на лицето и претърпените имуществени вреди, съдът е приел, че такава е доказана само по отношение на извършените разходи по изп. дело № 45/2017 г. по описа на ЧСИ П. Николова, в размер на 528 лв. Както вече се посочи, решението в тази част е влязло в сила и правните съображения на съда за основателност на претенцията не подлежат на касационна проверка.

Във връзка с претендираната законна лихва върху главницата от 528 лв. съдът, при разрешаване на правния спор се е позовал на задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС на РБ, по т. 4, което не е загубило сила. Съгласно ТР № 3/2005 г., т. 4, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. При това положение съдът е присъдил върху сумата от 528 лева законна лихва от датата на установяване на неправомерното обработване на лични данни от оператора, т. е. от датата на влизане в сила на решението на Комисията за защита на личните данни на 4.01.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част за претендирания период от 31.01.2017 г. до 4.01.2019 г. е отхвърлил искът за присъждане на лихви за забава върху сумата 528 лв.

Съдът е приел, че заплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси за образуване и водене на гражданските дела - гр. дело № 9294/2015 на ПРС и в. гр. дело № 2249/2016 г. на ПОС не представляват причинена имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от неправомерното обработване на лични данни на ищеца. Изложил е съображения, че пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вреди, ако не бе неправомерното обработване на лични данни. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от неправомерното обработване на лични данни. Посочил е, че извършените от Б. Порязов разноски по гр. дело № 9294/2015 на ПРС - заплатил е държавна такса в размер на 50 лева и е сключил договор за правна защита и съдействие с упълномощения адвокат за 480 лв., са във връзка с предявения насрещен иск, а разноските по в. гр. дело № 2249/2016 г. на ПОС – 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение са във връзка с обжалване на решението първоинстанционния съд, като същите не представляват вреда, която е в пряка причинна връзка с неправомерното обработване на личните му данни. Поради това съдът е приел, че по визираните граждански дела ищецът търпи вреди от собствените си действия, макар и предприети в очакване да бъде уважен предявеният от него иск. Воден от тези съображения, съдът е намерил, че претенцията да бъдат репарирани в производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е неоснователна и отхвърлил същата за сумата 685 лв., ведно с претендираната лихва върху главницата, считано от 17.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

Съдът е приел за неоснователна претенцията на Б. Порязов за заплащане на неимуществени вреди в резултат на неправомерното обработване на личните му данни от ответната страна. Посочил е, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази насока е обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел, който е свидетелствал, че проблемите на Б. Порязов "ЕВН България Топлофикация" ЕАД са от преди извършеното неправомерно обработване на лични данни от ответника и че е приемал успокоителни лекарства още в началото на 2016 година. Съдът е приел, че всяко едно такова узнаване за неправомерно обработване на лични данни на даден субект, създава негативни емоции у последния и те са напълно очаквани и предвидими. Съществено обаче за основателността на претенцията е степента на интервенция в сферата на ищеца, която се предопределя от конкретните обстоятелства. Съдът е преценил, че ищецът не е събрал достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за причинените значителни по обем и въздействие обида и гняв, както и че същите са в резултат от неправомерно обработване на личните му данни от страна на администратора. Намерил е, че показанията на свидетеля по делото не позволяват формиране на извод, че се касае за характеризиращо се с продължителност и по-висока степен на интензивност увреждане. Отделно от това е посочил, че не е налице конкретно доказана консултация с медицински специалисти с оглед твърдените здравословни проблеми. Поради това съдът е приел, че фактът на неправомерно обработване на лични данни сам по себе си не може да обуслови ангажирането на специалната деликтна отговорността на ответника, т. к. не се презюмира отговорност на оператора за настъпилите от това действие неимуществени вреди. По делото не е доказано настъпването на реално претърпени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с неправомерното обработване на личните данни на ищеца от ответника, поради което съдът е отхвърлил иска за сумата 2000 лв., претендирана ведно със законна лихва, считано от 31.07.2017 година.

При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд намира, че решението е правилно и обосновано в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на имуществени вреди за сумата от 685 лв., ведно с лихви за забава и не са налице касационни основания за отмяната му в тази част. Неправилно съдът е отхвърлил претенцията за лихва върху присъдената сума в размер на 528 лв. за имуществени вреди за периода от 31.01.2017 г. до 4.01.2019 г., както и изцяло иска за неимуществени вреди. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по закона субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни – чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД. В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не се съдържа специална процесуална уредба относно реда за упражняване на правото на субекта да сезира съда за нарушените му права при обработване на личните му данни, а се препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти), по аргумент от § 1, т. 1 АПК. Предмет на проверка по съществото на спора е установяването дали актът, действието или бездействието на администратора на лични данни е съответно на нормативната уредба за защита на личните данни. Незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, което е в пряка причинна връзка с претендираната вреда е основание за ангажиране на отговорността на извършителя и в този контекст чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД дава правна възможност на субекта на данни да предяви и претенцията за обезщетение, която да бъде разгледана в същото производство. Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в глава единадесета "Производство за обезщетения" на Административнопроцесуалния кодекс.

1. Правилно съдът е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди за сумата 685 лв., представляваща направени разноски по водените съдебни производства по гр. дело № 9294/2015 г. на ПРС и по в. гр. дело № 2249/2016 г. на ПОС. Предмет на насрещния иск за обезщетение по чл. 49 ЗЗД по водените граждански дела са разноските, направени от касатора в изп. дело № 45/2017 г. по описа на ЧСИ П. Николова. Страната, която претендира обезщетение от юридическия факт на неправомерно обработване на личните данни, разполага с правото да реши по какъв процесуален ред и на какво правно основание ще търси репарирането им. В рамките на водените граждански дела, ищецът, сега касационен жалбоподател, е преценил, че направените разноски по изп. дело № 45/2017 г. следва да ги претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда и на основание чл. 49 ЗЗД. Страната по делото разполага с процесуална свобода да прецени как ще организира защитата си, но следва да понесе отговорността за неблагоприятните последици при отхвърляне на претенциите й. Съответно, отговорността и последиците от неблагоприятния изход от избрания ред на процесуална защита на материалното право са настъпили за него като страна по делото. Претенцията за разноски е акцесорна и нейната основателност, съответно – неоснователност е в зависимост от изхода по главния спор. Неблагоприятният резултат по воденото гражданско дело за ищеца по насрещния иск не поражда материалноправно основание да търси обезщетение за направените разноски. Ето защо неуспешно проведената защита от касатора чрез предявяване на насрещен иск по реда и на основание чл. 49 ЗЗД не е в пряка причинна връзка с неправомерното обработване на личните му данни от ответната страна. Обратното разбиране, аргументирано в касационната жалба, би довело до ревизиране на постановения резултат от гражданския съд, който със сила на пресъдено нещо е определил в чия тежест са разноските по делото. Обстоятелството, че в настоящото прозиводство по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД съдът е приел за основателна претенцията за имуществени вреди със същия предмет - направените разноски по изп. дело № 45/2017 г. по описа на ЧСИ П. Николова, не обуславят друг извод. С оглед неоснователността на иска за присъждане на сумата 685 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно обработване на личните данни на касатора, съдът правилно е отхвърлил и акцесорната претенция за лихви за забава върху същата, считано от датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд – Пловдив до окончателното им изплащане. Решението в тази част е правилно и обосновано, изложените правни изводи от съда кореспондират с данните по делото и нормативните правила и се споделят от касационната инстанция. Поради това решението в тази част следва да се остави в сила.

1. Съдът, като е уважил иска на Б. Порязов за присъждане на сумата 528 лв., представляващи разноски по изп. дело № 45/2017 г. по описа на ЧСИ П. Николова, неправилно е приел, че лихвата за забава върху сумата се дължи, считано от влизане в сила на решението на Комисията за защита на личните данни. Както вярно е посочил съдът, този въпрос е намерил разрешение в т. 4 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. С цитираната по-горе т. 4 на ТР № 3/2005 г. на ОСКГ на ВКС са разгледани няколко самостоятелни хипотези. Прието е, че при незаконни актове на администрацията, които са унищожаеми, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят; при нищожни актове - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Неправилно съдът е преценил, че в обсъждания случай началният момент на забавата, от който се дължи лихва върху присъденото обезщетение, следва да се определи съгласно първата хипотеза – считано от влизане в сила на решението на Комисията за защита на личните данни, с което е установено нарушението, извършено от администратора на лични данни. Установеното нарушение от администратора на лични данни с влязло в сила решение на Комисията за защита на личните данни се състои в неправомерно обработване на личните данни на касатора чрез използване на банковата му сметка без негово знание и съгласие. По своята характеристика описаното неправомерно обработване на лични данни представлява фактическо действие, което е признато за незаконно. Следователно, началният момент, от който може да се претендира лихва, това е моментът на преустановяване на незаконосъобразното действие. По делото не е спорно, че сумата е преведена по банковата сметка на касатора на 23.12.2016 година. Тук обаче трябва да се посочи, че претенцията за лихва, като акцесорна на тази за главния дълг, може да се претендира при наличие на установено по основание и размер вземане. В случая, основното притезание е за репарация на разноските, направени по изпълнителното дело № 45/2017 г. по описа на ЧСИ П. Николова. Видно от материалите по изпълнителното дело, приложени към първоинстанционното административно дело, е, че договорът за правна защита и съдействие между касатора и пълномощникът е сключен на 18.01.2017 г., а таксата за образуване на изпълнително дело е платена на 27.02.2017 година. Следователно към тези дати, на които са направени разноските, предмет на уважения иск за обезщетение за имуществени вреди, възниква главното вземане и съответно - акцесорното право да се иска лихва за забава. Ищецът пред първата инстанция е заявил, че претендира лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 31.01.2017 година. Поради това, претендираната лихва за забава следва да се присъди считано от 31.01.2017 г. за сумата 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и считано от 27.02.2017 г. за сумата 48 лв., представляваща внесени такси по изпълнителното дело. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на лихва за забава, считано от 31.01.2017 г. до 4.01.2019 г. върху сумата 480 лв. и за периода от 27.02.2017 г. до 4.01.2019 г. върху сумата 48 лв. В останалата част по това искане решение е правилно и следва да се остави в сила.

1. Неправилно съдът е отхвърлил претенцията на Б. Порязов за присъждане на неимуществени вреди. Правото на обезщетение и отговорност за причинени вреди е предвидено в чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД. Както точно е приел съдът, основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е обусловена от наличието на три кумулативни предпоставки, визирани по-горе. В случая е установено, че администраторът на лични данни е обработил неправомерно личните данни на касатора, т. е. налице е нарушение, за което пострадалото лице може да претендира обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка със същото. За доказване на основателността на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди касаторът е поискал събирането на гласни доказателства, което е уважено от съда. От показанията на разпитания по делото свидетел е видно, че на същия са били известни обстоятелствата, свързани с водените от касатора съдебни спорове с "ЕВН Топлофикация България" ЕАД. Във връзка с превеждането на присъдената сума на Б. Порязов по банковата му сметка от "ЕВН Топлофикация България" ЕАД, свидетелят е посочил, че ищецът е водил непрекъснато разговори, на които е присъствал, изразявал е възмущение от действията на администратора на лични данни, бил е много афектиран и е заявил, че ще търси отговорност за случилото се. Свидетелят е посочил, че ищецът е приемал медикаменти за успокояване от началото на 2016 г. до края на 2018 г., след което няма впечатления. Показанията на свидетеля, разгледани поотделно и в светлината на останалия доказателствен материал по делото, са достоверни и сочат за отрицателни преживявания и продължително негативно емоционално състояние на касатора, което е провокирано от действията на ответната страна, в качеството й на администратор на лични данни. Настоящият касационен състав като отчита спецификата на непозволеното увреждане в резултат на неправомерно обработване на лични данни на засегнатия субект, намира, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и при претендирани вреди за болки и страдания, които са обичайни за такъв случай, а не само когато се твърди и доказва причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай. Съдът неправилно е приел, че оценката на интензитета на претърпените неимуществени вреди обуславя извод за неоснователност на претендираното обезщетение за същите. Доказана е негативна промяната в поведението на касатора - безпокойство и притеснение, свързани с използването на банковата му сметка от ответната страна, които вреди са пряка последица от незаконосъобразните действия на администратора на лични данни. При положение, че по делото е установено, че в резултат на неправомерното обработване на личните данни на лицето, ищецът е преживял стрес и изпитвал негативни емоции, следва да се приеме за изпълнен фактическият състав, обуславящ основателността на иска за присъждане на обезщетение за претърпените нематериални вреди в резултат на нарушението на правилата за защита на личните данни. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед характера на същите, трайността на търпенето им, негативните преживявания и отражението върху общото психическо състояние като следствие от тях. Също така, размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. В този контекст, съдът намира, че обезщетение в размер на 500 лв. е съразмерно на претърпените неимуществени вреди, отговаря на конкретните данни по делото и е в съответствие с обществените представи за справедливост. Поради това решението на административния съд в отхвърлителната част за сумата до 500 лв. включително е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция, ведно със законна лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното й изплащане, по аргумент от т. 4 на ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. В останалата част, решението в отхвърлителната част на иска за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер, ведно със законната лихва е правилно и следва да се остави в сила.

1. По искането за преюдициално запитване, направено в касационната жалба:

Касационният жалбоподател иска да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос:

Какво включва понятието "нематериални вреди", съгласно член 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно под "вреди" съгласно член 23, § 1 от Директива 95/46 ЕО? Изключени ли са от обхвата на обезщетяване по Общия регламент за защита на личните данни вредите, които са очаквани, предвидими, случващи се нормално, вследствие на извършено и установено нарушение на правото на защита на личните данни по чл. 8 ХОПЕС и чл. 16 ДФЕС?

В член 82, параграф 1 от Общия регламент за защита на данните, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава Общия регламент. В съображение 146 на Регламента е посочено, че понятието "вреда" следва да се тълкува в по-широк смисъл в контекста на съдебната практика на Съда по начин, който отразява напълно целите на настоящия регламент. Субектите на данни следва да получат пълно и действително обезщетение за претърпените от тях вреди.

Регламент (ЕС) 2016/679 е в сила от 18.05.2018 година. В член 82, параграф 1 от Общия регламент за защита на данните това право е изрично уредено и гарантира правото на обезщетение на всяко лице, претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на изискванията на Регламента. По същество член 82, параграф 1 ОРЗД не внася изменения в действалата до този момент национална уредба относно условията за упражняване правото на обезщетение за вредите, претърпени в резултат на неправомерно обработване на личните данни на засегнатото лице и техния обхват. Правоотношенията, предмет на предявените от Б. Порязов искове по чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗЛД са се развили и приключили преди влизане в сила на Регламент (ЕС) 2016/679. Сравнението на нормативната уредба относно обхвата на обезщетението, което може да се претендира при вреди от неправомерно обработване на лични данни не показва същностни различия. Ангажирането на отговорността по чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД на администратора на лични данни има за цел да възстанови вредите, причинени от негово противоправно поведение при обработване на личните данни на засегнатия субект. Упражняването на правото на обезщетение за вредите, претърпени в резултат на нарушение на нормативните правила за обработване на лични данни се реализира по съдебен ред и включва възможност да се претендират всички преки и непосредствени имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 628, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Предвид мотивите в настоящото решение, искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените въпроси се явява безпредметно, доколкото касационният състав намира, че обстоятелствата във връзка със съдържанието на понятието "нематериални вреди" не се нуждае от допълнително тълкуване на разпоредби от правото на Съюза. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставените въпроси от касационния жалбоподател следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, предвид частичната основателност на касационната жалба, на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер, който е съответен на уважената част на исковите претенции. Касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 310 лв. за касационната инстанция и 610 лв. в първоинстанционното производство. Ответникът "ЕВН България Топлофикация" претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция. Касационният съд намира за основателна претенцията за разноски на ответната страна в заявения размер от 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Пред първата инстанция е направил разноски в размер на 720 лв. за адвокатско възнаграждение. Общо разноските за двете инстанции на всяка от страните са в размер на по 920 лв. Съобразно уважената част на исковите претенции, на касационния жалбоподател се следват общо разноски за двете инстанции в размер на 294, 35 лв. Съобразно отхвърлителната част на исковите претенции на ответната страна се следват разноски в размер на 625, 64 лв. Следователно касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 331, 29 лв. С решението Административен съд – Пловдив е осъдил ищецът Б. Порязов да заплати на "ЕВН България Топлофикация" сумата 501, 44 лв. по компенсация. Поради това решението в тази част следва да се отмени за разликата над 331, 29 лв. до 501, 44 лв., а в останалата осъдителна част следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,