Решение № 469 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3751/2008 г.

Решение № 469 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3751/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. гр. М. срещу въззивно решение № 252 от 13.11.2007 г. по гр. д. № 2000/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението от 11.07.2006 г. по гр. д. № 16/2005 г. на Монтанския окръжен съд и вместо него е постановено ново, с което предявеният по реда на чл. 299 и сл. ГПК (отм.) от "С." Е. (в ликвидация), гр. М. срещу Л. Р. С. иск за заплащане на сумата 16 793.20 лв., от която 10 921 лв.- констатирана липса и 5 872 лв. - законна лихва за забава за времето от 17.05.2000 г. до 29.06.2004 г., претендирана въз основа на акт за начет вх. № 39/29.06.2004 г. на АДФК - ТДД, гр. В. е отхвърлен, като неоснователен. Решението е постановено при участие на О. М. в качеството на трето лице помагач на ищеца. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на Монтанския окръжен съд и е отхвърлил предявеният иск за осъждане на Л. Р. С. да заплати на "С." Е. (в ликвидация), гр. М. сумата 16 973.20 лв., претендирана въз основа акт за начет. Приел е за установено, че акта за начет установява възникването на парично вземане в полза на дружеството, че след съставянето му носителят на вземането и ищец в производството по чл. 299 ГПК (отм.) "С." Е. (в ликвидация) е прекратено като търговско дружество, открито е производство по ликвидация и след приключването му е заличено от търговския регистър. Със заличаването от търговския регистър дружеството ищец е изгубило качеството си на самостоятелен правен субект и на носител на вземанията, претендирани чрез предявения иск въз основа акта за начет срещу Л. С. Изложил е и съображения, дружеството не е носител на вземанията по акта за начет, тъй като те са прехвърлени с договор за цесия от "С." Е. (в ликвидация) на О. М. и дружеството не е активно материално право легитимирано. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. С договор за цесия сключен на 30.09.2003 г. между "С." Е. (в ликвидация) и О. М. цедентът е продал на цесионера вземания към трети лица, включително и вземанията си срещу Л. С. за сумите 10 922 лв. и 5 872 лв., произтичащи от липси, установени с акта за начет, за което длъжникът е бил уведомен. При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че дружеството не е носител на вземанията, претендирани по реда на чл. 299 ГПК. Жалбоподателят е участвал в производството като трето лице помагач на ищеца. Същият е имал процесуална възможност да замести в процеса при предпоставките на чл. 121, ал. 2 вр. 117, ал. 1 ГПК (отм.) своя праводател, в какъвто случай би могъл да претендира присъждане в своя полза на вземанията по акта за начет. Придобиването на определено право не води до подмяна на първоначалните страни в процеса. Приобретателят може само да встъпи или да бъде привлечен като трето лице във висящ процес. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1 ГПК вр. чл. 121, ал. 2 ГПК (отм.). О. М. в качеството си на приобретател на спорното право е могла да замести своя праводател - "С." Е. (в ликвидация), във висящото производство при съгласие на двете страни - чл. 121, ал. 2 ГПК (отм.). Жалбоподателят не е заместил праводателя си, поради което доводите, че с представянето на договора за цесия било извършено заместване са неоснователни. Заместването на ищцовото дружество след загубване на правосубектността му не би могло да се извърши, тъй като за това е нужно и неговото съгласие, което дружеството вече не може да даде. При така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,