Решение № 6709 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2021 г.

Решение № 6709 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2021 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Русе, чрез процесуалния представител юрк. С., срещу Решение № 4 от 23.02.2021 г., постановено по адм. дело № 655/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменена заповед № ДК-02-Р-3/30.09.2020 г. на началника на РДНСК - Русе и е осъдена Дирекция за национален строителен контрол да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на хипотезата на "текущ ремонт", тъй като извършените строително-монтажни работи /СМР/ не засягали конструкцията на сградата. Според касатора в първоинстанционното производство не се е получил отговор на фундаменталния за изхода на делото въпрос дали панелът, в който е направен отвор, е носещ конструктивен елемент /засегната ли е конструкцията на сградата/. Твърди се още, че ако се приеме, че възложителят снабдявайки се с конструктивно становище и стриктното му спазване по време на строителството, ще преодолее намесата в конструкцията, тъй като вече е налице укрепване, то ще се получи заобикаляне на закона. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Ответникът – Б. Ш., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита, както и претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. Ответниците – Р. М. и М. М., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Б. Ш., срещу заповед № ДК-02-Р-3/30.09.2020 г. на началника на РДНСК – Русе, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Отвор за врата", с местонахождение гр. Русе, [адрес], извършен без необходимите строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е трета категория и към датата на извършването му възложители са Б. Ш. и М. М., както и същият представлява отвор за врата в стоманобетоновия панел, разделящ ап. № 25 и ап. № 24, изпълнен на около 1. 80 м. от входната врата на ап. № 25 и с размери около 83 см. /202 см., като дебелината на стената е около 18 см. и отворът обслужва ап. № 25, свързвайки функционално една стая от ап. № 24 към ап. № 25. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която с процесния отвор е премахната част от панелната стена разделяща двете жилища, като не се нарушава целостта на дюбелите, свързващи подовата и стенната панели, както и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В заключението се сочи още, че сградата е с безгредова носеща конструкция, при която вертикалните товари се поемат от всички панелни стени, като има и носещи панели, но не може да се установи с точност дали стената, в която е направен отвора е носеща. При разпита в открито съдебно заседание на 26.01.2021 г. вещото лице отново е заявило, че не може да каже категорично дали стената, в която е направен отвора е носеща или не. По делото е разпитан като свидетел и лицето, направило отвора в стената, който е заявил, че не може да отговори на въпроса дали тази панела е носеща. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че извършените в процесния случай СМР могат да бъдат определени като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и за извършването им не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, поради което извършените СМР, въз основа на дадено конструктивно становище, не могат да бъдат категоризирани като незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е също така, че при изработването на отвора за врата не е засегната конструкцията на сградата, както и е възстановена експлоатационната годност на стенната панела без това да влияе на срока й на експлоатация и не е приложима хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Според административният съд изложените от ответника съображения и представени писмени доказателства касаят принципно положение, което не може да аргументира категоричен извод, че конкретната стена /панела/ е с характер на носеща стена, доколкото липсват проекти и чертежи за конкретната сграда и албум с номенклатурата на използваните при строежа й панелни изделия, както е установено от вещото лице. Така постановеното решение е неправилно и необоснована, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж "Отвор за врата", като спорният по делото въпрос е дали извършеното е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или е текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който съобразно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се иска издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект. Законодателят е дефинирал понятието"текущ ремонт" в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ като го е описал като подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В процесния случай, с оглед на установената от административния съд фактическа обстановка, определящо за правилното решаване на спора е било доколко панела, в който е направен отвора за врата, свързващ ап. № 24 и ап. № 25, представлява носещ конструктивен елемент и в тази връзка засяга ли се конструкцията на сградата с така извършеното вътрешно преустройство. Настоящата инстанция намира, че направения в тази връзка изводът на съда, че се касае за "текущ ремонт", а не за "строеж", е по съдържанието си немотивиран и направен при неизясненост на фактите относно действителният статус на обекта. Главният спорен въпрос по делото дали стената, в която е направен процесния отвор за врата, е носеща и оттук дали е нарушена конструкцията на сградата, предполага използването на експертни познания – чл. 195, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, с помощта на които да се формират фактическите изводи на съда при проверката на верността на дадената от органа квалификация. Действително, по делото е била допусната съдебно-техническа експертиза, но видно от заключението на вещото лице и проведения на същото разпит в съдебно заседание, последното не е могло да даде категоричен отговор на въпроса дали панела, в който е направен отвора, е носещ. При липсата на безспорни установявания по делото на основния релевантен въпрос по спора и на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът е следвало да възложи повторна или допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел установяване на строежа - предмет на заповедта. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпроса относно характера на стената, в която е направен отвора, в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Това му задължение следва и от принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК в съдебноадминистративния процес. От друга страна по делото се установява, че съдът не е допуснал събирането на поискани от процесуалния представител на администартивния орган доказателства – чрез допускане на повторна съдебно-техническа експертиза, които безспорно са относими към предмета на спора и основния спорен между страните въпрос, а именно налице ли е засягане на конструкцията на сградата. Видно от протокола на проведеното открито съдебно заседание на 26.01.2021 г., заключението по приетата съдебно-техническа експертиза е било надлежно оспорено от процесуалния представител на административния орган, който е поискал назначаването на повторна експертиза с конкретно поставени въпроси, като едно от обстоятелствата, които е следвало да се установи е носещ ли е панела и имали ли засягане на конструкцията на сградата. По направеното искане съдът е постановил процесуално необоснован отказ, доколкото е приел, че всички въпроси касаят правни изводи по същество. Доколкото обаче част от поставените въпроси – относно наличието на носеща стена, е бил изцяло технически и неизяснен от вещото лице по първоначалната оспорена съдебно-техническа експертиза, то съдът е следвало на основание чл. 201 във вр. с чл. 200, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК да назначи допълнителна или повторна експертиза, която да даде пълно, обосновано и ясно заключение по основния относим към правния спор въпрос, при която вещото лице е следвало да вземе предвид и представените в тази насока от ответника по делото писмени доказателства. Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е израз на диспозитивното начало и обвързва съда при надлежно и своевременно заявено оспорване, съпроводено с искане по доказателствата, още повече че в административния процес е налично служебното начало за изясняване на фактическото положение. По този начин административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото. Така делото е останало неизяснено от фактическа страна откъм качествените характеристики на изграденото, като в тази връзка следва да се има предвид, че се явява ирелевентно за предмета на спора обстоятелството, че процесният отвор е бил извършен въз основа на конструктивно становище. Именно безспорните фактическите констатации на една повторна техническа експертиза биха обусловили и правният извод притежава ли обектът признаците на "текущ ремонт" и съответно изискват ли за него строителни книжа, както и надлежна ли е индивидуализацията в заповедта на разпоредения предмет на премахване. С оглед на това правно необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Русе, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,