Решение № 14910 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2020 г.

Решение № 14910 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ТД на НАП-В. Т. моли да бъде отменено като неправилно решение № 276/11.05.2020 г. по адм. д. № 1075/2019 г. на Административен съд - П., с което е отменен акт за установяване на задължения № П-04001518082280-135-001/23.05.2019 г. на ТД на НАП-В. Т. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против АУЗ да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Розита-98" ООД по съображения в писмени бележки и по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил АУЗ № П-04001518082280-135-001/23.05.2019 г. на ТД на НАП-В. Т., с който е определен корпоративен данък за 2014 г. за внасяне 21 116, 22 лв с 8884, 93 лв лихви и корпоративен данък за внасяне за 2015 г. 15 993, 20 лв с 5100, 90 лв лихви. Задълженията са определени в акта поради непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на задълженията в оспорения пред него акт. За 2014 г. дружеството е ползвало преотстъпване на корпоративен данък в размер 21 116, 22 лв, а за 2015 г. – в размер 15 993, 20 лв за придобити компактомат през 2014 г. и реверсивен плуг – през 2015 г. по лизингови договори, представляващи нова земеделска техника. С писмо касаторът е заявил, че не оспорва осчетоводяването на машините като дълготрайни материални активи от дружеството и начисляване амортизационни отчисления за тях, както и факта, че дружеството е регистриран земеделски производител. По представени свидетелства от Министерство на земеделието, храните и и горите съдът е приел, че компактоматът е собствен на земеделския производител от 29.11.2017 г., а реверсивният плуг – от 29.10.2018 г. Съдът обосновано се е позовал на чл. 14, § 6, б. "б" от Регламент/ЕС/ № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз и за отмяна на Регламент /ЕС/ № 1857/2006 на Комисията. В цитираната разпоредба е предвидено, че помощта обхваща допустими разходи за придобиването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. В чл. 14, § 7 от Регламента са посочени разходите, които не са допустими – разходите различни от § 6, б. "а" и "б", които са свързани с договор за лизинг например марж на лизингодателя, разходите за рефинансиране на лихви, административните разходи и разходите за застраховка. Цитираната уредба за разлика от чл. 189 б, ал. 2, т. 1 ЗКПО не поставя срок за придобиването до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. В случая предвид представените свидетелства от министерството машините са придобити от земеделският производител. Правилен е изводът на съда за пряко действие на чл. 14, § 6, б. "б" от Регламента, според който помощта обхваща като допустим разход разходът за закупуване или покупка на лизинг на машини до пазарната стойност на актива. Съдът е обсъдил и останалите изисквания на чл. 189 б ЗКПО за преотстъпване на данъка, за които страните не спорят, че са изпълнени. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски за касационната инстанция в размер 2500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,