Решение № 6996 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национален осигурителен институт /НОИ/ срещу Решение 145/07.02.2022г., постановено по адм. д 1907/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта му, с която НОИ е осъдено да заплати на П. Милушева-Мандаджиева обезщетение в размер на 965,00 лева, равнима на стойността на 572,39 щатски долара след постигнатото между страните съгласие за превалутиране и изплащане на сумата по българска сметка, представляващи имуществени вреди от противоправно бездействие на дл. лице при ответника, изразила се в отказ да бъде възстановена пълната валутна стойност на неоснователно надвзета от ищцата сума, чието отнемане е било разпоредено едностранно в полза на НОИ със запорно съобщение на Ръководителя на ТП на НОИ , изх. ЗС - 14 - 4 - 02 - 00858195/29.12.2020г., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно изложение на фактите по спора и описание на представените доказателства, се поддържа, че не е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на държавата съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Изтъква се, че не е налице противоправно бездействие на длъжностно лице при НОИ и че съдът не е съобразил приложението на чл. 115, ал. 2 КСО. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Ответната страна П. Милушева-Мандаджиева, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по искова молба на П. Милушева-Мандаджиева против Националния осигурителен институт за заплащане на обезщетение в размер на 965,00 лева, равними на 568,17 щатски долара по курса на БНБ към 14.01.2021г., когато сумата е била преведена от страна на Банка ДСК от личната банкова сметка на ищцата, в изпълнение на Разпореждане РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас. Като основание на иска се сочи имуществена вреда от противоправно бездействие на дл. лице на ответника, изразила се в отказ да бъде възстановена пълната валутна стойност на неоснователно надвзета от ищцата сума, чието отнемане е било разпоредено едностранно в полза на НОИ със запорно съобщение на Ръководителя на ТП на НОИ , изх. ЗС - 14 - 4 - 02 - 00858195/29.12.2020г. Установено е от събраните доказателства, че с влязло в сила на 10.09.2020г. съдебно решение на основание чл. 14 ЗЛС бащата на ответницата по касация И. Милушев е обявен за починал, след като е отсъствал безвестно, с дата на смъртта 17.03.2015г. За периода от тази дата до м.юни 2017г. на починалия е изплащана пенсия по банкова сметка. Поради това на наследниците на лицето, сред които е и ответницата е изпратено писмо изх. Ц1029-02-5950 да възстановят по сметка на НОИ гр.Бургас сума в размер на 16 105,58 лв., връчено на 21.10.2020г. С разпореждане РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас на основание чл.114, ал.4 от КСО е разпоредено на ответницата да възстанови неоснователно изплатената на И.Милушев, за периода след смъртта му, сума в размер на 23391.15 лева, от които 16 105.58 лева главница и 7 285.57 лева лихва от датата на неправомерно получената пенсия до датата на издаване на разпореждането, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст на Милушев за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2017г. Разпореждането е връчено на 09.12.2020г. Разпореждането е влязло в сила, след обжалването му по административен и съдебен ред, като изпълнението му не е спирано. Със запорно съобщение 1029-02-300/11.01.2021г., на основание чл.110, ал.5, т.1 и чл.110, ал.6 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ Бургас наложил запор по всички сметки на ответницата в Банка ДСК АД за задължения към държавното обществено осигуряване. Идентични запорни съобщения са изпратени и до обслужващите банки на другите две наследници. Съдът е установил, че запорното съобщение срещу сметка на П. Мандаджиева е било изпълнено чрез незабавно превеждане по сметка на държавното обществено осигуряване на суми до размера на заявените от Директора на ТП на НОИ Бургас, като банката е обменила сума от долари по служебен курс в лева. Сумата от сметката на ищцата е постъпила в НОИ на 15.01.2021г. и съдът е приел, че към същата дата НОИ е бил наясно с надвнесения размер над дължимата сума. Счел е за установено също, че ищцата не могла да знае, че задължението е погасено изцяло или дори надплатено. Наложените запори са отменени на 18.01.2021г. Със заявление вх. 1019-02-389/30.03.2021г. ответницата по касация е поискала да ѝ бъде възстановена неоснователно надвзетата сума от личната ѝ валутна сметка ведно със законната лихва за периода от датата на извършения банков превод до датата на връщането ѝ. С разпореждане ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас е разпоредено възстановяване на сумата от 12 832,27лв. Разпореждането е обжалвано по административен и съдебен ред и е влязло в сила. Изслушано е експертно заключение, според което с платената по сметката на ищцата сума в български лева е възстановена стойността на 7552,39 щатски долара, а на 14.01.2021г. и е отнета такава в размер на 8124,78 щатски долара. Към 01.04.2021г. 1 щатски долар е разменян за 1,699 лева, поради което дължимата от ответника стойност на 572,39 щатски долара след постигнатото между страните съгласие за превалутиране, според съда, възлиза на 972,49 лева. Поради това исковата сума е била изцяло присъдена Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Фактическата обстановка е установена по делото, що се отнася до основните относими към спора факти. Съществени процесуални нарушение не се установяват, а и макар да са заявени като касационно основание, не се твърдят конкретни такива. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Неправилен е изводът на съда, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. Противно на приетото от съда, актовете и действията на органите и длъжностните лица на НОИ по събиране на подлежащо на изпълнение публично държавно вземане са законосъобразни. Налице са влезли в сила разпореждания за събиране на дължимите суми, за предварителното изпълнение на които, допуснато по силата на чл.117а КСО, не е поискано спиране. При наличие на влязло в сила разпореждане за събиране на дължимата сума, законосъобразно са били изпратени запорни съобщения за налагане на запор по банковите сметки на длъжниците до размера на дължимата сума. Основателен е доводът в касационната жалба, че съдът изцяло е игнорирал разписания в чл. 115, ал. 2 КСО ред за възстановяване на недължимо внесени суми във връзка с държавното обществено осигуряване. Противно на приетото от съда, при наличие на този ред, за НОИ не възниква служебно задължение за незабавно възстановяване на надвзети суми, ако те не са поискани. Неправилно в тази връзка от съда са формирани мотиви, които имат отношение към гражданскоправните задължения, но са неправилни, когато става въпрос за публични държавни вземания. Служебно задължение за връщане на недължимо събрани публични държавни вземания не възниква нито в осигурителното, нито в данъчното право, напротив, връщането винаги се осъществява във основа на изричен акт на компетентния орган след поискване. При наличие на разписания в КСО ред за това, неправилно съдът се е позовал на общите принципи на административния процес, от които освен това по никакъв начин не може да се изведе задължение за администрацията за незабавно и служебно възстановяване на суми от държавния бюджет. Ответницата се е възползвала от процесуалната възможност да поиска възстановяване на надвнесените суми и още на следващия ден след поискването е издадено разпореждане за възстановяване на сумите, което след обжалване от нейна страна е влязло в сила. Вземането към НОИ на П. Мандаджиева е било реализирано, и то в изключително кратки срокове след искането. Не е налице забава на органи и длъжностни лица на ответника за произнасяне в процедурата по чл.115, ал.2 КСО, поради което не е налице нито незаконосъобразен акт, нито незаконосъобразно бездействие на административния орган. Следва изрично да се подчертае, че по реда на чл.115, ал.2 КСО се дължи възстановяване на надвзетите суми във валутата, в която самият НОИ ги е получил. Няма спор по делото, а е установено и от заключението на вещото лице, че няма разлика между надвзетата и възстановена от НОИ сума в лева. Както е установено и от приложените по делото съдебни актове, всички актове, издадени от органи на касатора във връзка със събиране на процесната сума са приети за законосъобразни след оспорването им. Както се установи по-горе, няма забава на касатора за изпълнение на задължението му за възстановяване на сумата по реда на чл.115, ал.2 КСО. Липсата на незаконосъобразно поведение на органи и длъжностни лица на НОИ изключва приложението на чл. 1 ЗОДОВ. Освен това, органите на НОИ не разполагат с информация каква е сметката, върху която се налага запорът и какви действия извършва банката, за да преведе дължимата сума при наложен запор. Прилагането на конкретен служебен курс, по който наличните по доларовата сметка средства са превалутирани в лева, е действие на банката, а не на касатора. Разликата във валутните курсове към съответните дати на плащането и на връщането на сумата е обективен факт, който не се намира в причинна връзка с актовете и действията на органите и длъжностните лица на касатора. Следователно не е налице и причинна връзка между твърдяното противоправно поведение и претендираната вреда. Ответницата по касация е разполагала с възможността да плати доброволно в указания срок дължимото задължение към бюджета на ДОО, но не го е сторила. Разполагала е и с възможност да поиска спиране на действието на обжалването от нея разпореждане за събиране на сумите, но не го е сторила, макар че е уведомена за разпореждането повече от месец преди осъществяване на принудителното изпълнение. Не на последно място, при наличие на изпълнително основание и допуснато по закон принудително изпълнение, за което е своевременно уведомена преди изпълнението, за ответницата по касация е било възможно да следи състоянието не банковите си сметки и при констатиране на недължимо разпореждане с тях, да инициира процедурата по чл.115, ал.2 КСО своевременно, което би предотвратило или минимизирало загубите, дължащи се на разликите във валутния курс. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявения иск. Като е приел противното, Административен съд Бургас е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част. Касационната инстанция в случая дължи произнасяне по същество, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен. При този изход от спора и при направеното искане за присъждане на разноски, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв за касационната инстанция, както и внесената държавна такса в размер на 12, 50 лв. На ответницата не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение