Решение № 166 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6240/2007 г.

Решение № 166 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6240/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). Г. Д. Д.,Х. Т. Д.,М. Т. Д. и В. С. Л. обжалват решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 27.04.2007 г. по гр.д. № 609/2004 г. с оплаквания, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Молят решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответниците по касационна жалба Ц. Д. Н.,К. К. С.,В. С. К.,К. С. К., Ц. А. М.,И. А. П., И. К. Г.,Й. Д. К.,С. А. С.,Г. С. К. и Ц. Й. М. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С обжалваното решение, постановено на 27.04.2007 г. по гр.д. № 609/2004 г. Кюстендилският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен иск за материално право върху имот-нива от 4 дка в м."С", землището на с. Я.,Кюстендилска област, при съседи: от две страни път, наследници на А. Ч., наследници на Ал. П., предявен от Г. Д. Д.,Екатерина Д. К. /починала на 10.08.1999 г. и заместена от своите наследници по закон Г. Д. Д. и В. С. Л./, Х. Т. Д. и М. Т. Д. срещу С. А. С.,Ц. А. М.,Зорка А. К. /починала на 23.01.2004 г. и заместена от своя наследник по закон Г. С. К./,И. А. П.,Йорданка А. П., С. К. И.,К. С. К.,В. С. К.,И. К. Г. и Й. Д. К.. Прието е, че по делото не е установено наследодателката на ищците Н/Диканска/ да е притежавала правото на собственост върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. Прието е, че не е установено нейният наследодател Т да е притежавал собствеността върху имота, за да се приеме, че е възникнало наследствено правоприемство. По отношение на съставения на 29.11.1921 г. нотариален акт, с който Н. Т. Ч. е призната за собственик на имот с площ от 7 дка по обстоятелствена проверка е прието, че не я легитимира като собственик, тъй като към този момент същата е била непълнолетна и не е могла да упражнява самостоятелно владение и да придобие имота по давност. Прието е, че не е установено нейният наследодател Т да е владял имота преди 1921 г. и неговото владение да е било присъединено, нито от 1921 г. до образуването на ТКЗС Н. Ч. да е упражнявала явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическата власт върху този имот. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно е приложен материалният закон. Неправилно при липса на оспорване от страна на ответниците по предявения иск е отречена доказателствената сила на съставения на 29.11.1921 г. нотариален акт, с който Н. Т. Ч. е призната за собственик на нива в землището на с. Я. с площ от 7 дка, част от която е идентична с процесния недвижим имот. Съставеният по реда на обстоятелствена проверка нотариален акт удостоверява факта на придобиване на правото на собственост и легитимира ползуващото се от него лице като собственик на имота, освен ако не бъде установено, че към момента на съставянето му правото на собственост е принадлежало на трето лице и съответно констатациите за придобиване правото на собственост по давност да са опровергани. В случая по делото нито е било направено подобно оспорване, нито е опровергана констатацията за придобиване на правото от страна на Н. Ч. Неправилно съдът е отказал да зачете тази отразена в нотариалния акт констатация само поради съображението, че не е установено наследодателят на Н. Ч. да е упражнявал фактическа власт върху имота преди съставянето на акта, след като това обстоятелство не е било спорно. Неправилно също така е прието, че непълнолетната към датата на съставянето на акта Н. Ч.не е могла да придобие собствеността по давност, тъй като не е могла да упражнява самостоятелно владение. Фактическата власт върху един имот може да бъде упражнявана и чрез другиго, като законът не установява забрана непълнолетно лице да присъедини своето владение към владението на праводателя си. Освен това ответниците по предявения иск основават правата си за част от този имот, различна от процесната, на договор за продажба, сключен между Н/по мъж Д. / и техния наследодател А на 10.10.1923 г., при което прехвърлителката Н. Ч. се е легитимирала като собственик на имота именно със съставения на29.11.1921 г. нотариален акт, което удостоверява зачитането на нейните права от страна на А. П. към този момент. Досежно това обстоятелство между страните по делото не съществува спор, поради което неправилно съдът е отрекъл доказателствената сила на този нотариален акт, съставен по установения в закона ред. Още повече, че отразеният в този нотариален акт факт на придобиване на правото на собственост се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели К.,Вълова и К. Не е преценено и обстоятелството, че по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ нотариалният акт представлява документ, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост независимо от основанието, на което е бил съставен, както и независимо от обстоятелството дали е съставен непосредствено преди образуването на ТКЗС или в предхождащ момент. В нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 188 ГПК (отм.) въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, не е съпоставил казаното от разпитаните по делото свидетели със съдържащите се в писмените доказателства данни, не е преценил, че противоречие в показанията на свидетелите не е налице доколкото по отношение на намерението за своене данните, че Н. Ч. е считала имота за свой, предоставяйки то на трети лица на изполица са категорични и непротиворечиви. Не е съобразено обстоятелството, че законът допуска владение върху един имот да се упражнява и чрез другиго, нито владението е разграничено от държането, при което фактическата власт се упражнява, вкл. чрез обработване на имота, но по силата на договор без намерение за придобиване на собствеността. И тъй като допуснатите от въззивния нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, фактическите констатации не кореспондират със съдържащите се в събраните доказателства данни за осъществяването на релевантните за спора факти, което е обусловило и неправилност на извода за принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС, настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това по реда на чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) спорът бъде решен по същество. Установено е по делото, че наследодателката на ищците Н е придобила през 1921 г. правото на собственост върху недвижим имот в землището на с. Я., с площ от 7 дка, за което на 29.11.1921 г. е съставен нотариален акт по предвидения в закона ред. Отразената в този нотариален акт констатация за придобиване на правото не е опровергана. Напротив, установено е от показанията на разпитаните по делото свидетели К.,Вълова и К., че Н. Ч. е получила имота от своя баща Т преди съставянето на акта, след което упражнявала фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато до образуването на ТКЗС без да й е противопоставено оспорване на правата от трети лица. Установено е, че наследодателят на ответниците е придобил от Н. Ч. през 1923 г. по силата на договор за продажба право на собственост само върху част от този имот с площ от 3 дка, за която от изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза, изготвена от в.л. Делев се установява, че е съседна на процесната. Не е установено след 1923 г. правата на Н. Ч. върху процесния имот да са били отречени от наследодателя на ответниците или от трето лице по предвидения в закона ред, нито да са придобити по силата на прехвърлителна сделка или посредством друг придобивен способ от трето лице, поради което следва да се приеме, че и към момента на образуване на ТКЗС това право е принадлежало на Н. Ч. Посочването на имоти №№ 179,187 и 192 /идентични с процесния/ в плана от 1039 г. като принадлежащи на А. П. не легитимира същия като собственик и не отрича правата на Н. Ч., тъй като само по себе си не удостоверява наличие на придобивно основание, противопоставимо на Н. Ч. Още повече, че с декларация от 4.05.1998 г. наследниците на А. П. са заявили, че не се считат за собственици на тези имоти. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като с оглед изхода на спора на Г. Д. Д.,Х. Т. Д., М. Т. Д. и В. С. Л. бъде присъдена сумата 455 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение