Решение № 173 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2011 г.

Решение № 173 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, по касационна жалба на Халиме Хюсеинова Ахмедова от град София, чрез пълномощника си адв. Петров, против решение от 20.12.2010 г., постановено по адм. дело № 733/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Държавна финансова инспекция" град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Халиме Хюсеинова Ахмедова срещу заповед № 1/11.01.2010 г. на директора на АДФИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, служебното й правоотношение е прекратено поради обстоятелството, че не е спазила задължението за уведомяване по чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Органът по назначаването е извършил проверка чрез правно информационни системи и на приложените към преписката писмени доказателства, като проверяващите са установили, че Ахмедова, която е изпълнявала длъжност началник отдел в Трети отдел "Североизточен район" за планиране - области Варна, Търговище, Шумен, Разград, Силистра и Добрич на дирекция "Организация и извършване на инспекционната дейност" на АДФИ, с ранг II старши, като от 2006 г. е била член на Централния съвет на политическа партия "Движение за права и свободи" и това обстоятелство съществува и към момента, което е несъвместимо с изпълнението на държавната служба. АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед като издадена от компетентния по смисъла на чл. 108 ЗДСл административен орган, в предвидената писмена форма, и съдържаща фактическите основания за произнасянето, кореспондиращи на посоченото правно основание. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Несъвместимостта съставлява нормативновъведено ограничение за заемане или изпълняване на държавна служба, при наличие на условия за недопустимост по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл; и има за цел игнориране възможността за оказване на външно въздействие върху държавните служители като изпълнители на волята и интересите на нацията (Арг.: чл. 116, ал. 1 от Конституцията). Несъвместимостта, в качеството й на правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, може да съществува от самото начало на заемане на службата или да се породи впоследствие, при осъществяване на обстоятелствата, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл, сред които е и лицето да заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, е назначен на служба в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (арг. чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл). В конкретния случай Халиме Ахмедова е избрана за чл. на Централния съвет на политическа партия "Движение за права и свободи" на шестата Национална конференция на ДПС, проведена на 1 - 2 април 2006 г., като вписването на това обстоятелство е извършено от СГС на 25.05.2006 г., от която дата за нея е възникнала несъвместимостта по чл. 7 от ЗДСл. Същата е назначена за държавен служител от 2002 г., с оглед на което задължението за уведомяване е възникнало в 7 - дневен срок от възникване на обстоятелството. Правната квалификация на възприетото от органа по назначаване при произнасянето му с оспорената заповед фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение на Халиме Хюсеинова Ахмедова е по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, която предвижда, че органът по назначаване прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл. Последната нормира задължение, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, в 7-дневен срок да бъде уведомен органът по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Самата разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл съдържа изчерпателно изброяване на обстоятелствата, които пораждат несъвместимост със заемането на държавна служба. Наличието на такава несъвместимост е отрицателна предпоставка за съществуване на служебното правоотношение, с оглед недопустимостта за заемане на държавна служба от лица, легитимиращи се в качествата, изброени с тази норма. Възникването на подобен факт в хода на осъществяване на служебното правоотношение винаги има правопрекратяващо значение. В хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от закона е установена забрана да бъде назначавано за държавен служител лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Въведената забрана е абсолютна. Съобразно приложимата нормативна уредба, правото на едностранно прекратяване на служебното правоотношение в полза на органа по назначаването, възниква от сложен фактически състав, включващ следните визирани в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл елементи, а именно: 1. съществуващо служебно правоотношение между страните; 2. обективиране на обстоятелство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от с. з.; и 3. неизпълнение на задължението от страна на служителя за уведомяване на органа по назначаването в 7-дневен срок от настъпване на основанието. В конкретния казус са били налице и трите посочените елементи, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на уволнение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл е посочено като основание за несъвместимост с държавната служба заемането на ръководна или контролна длъжност в политическа партия. За Ахмедова е възникнало задължение за уведомяване, с оглед на обстоятелството, че към датата на избирането й за чл. на Централния съвет на ДПС тя е била държавна служителка, и в определение законов срок не е изпълнила законовите си задължения. В хипотезата на чл. 107, т. 4 от ЗДСл правно значение има поведението на държавния служител, а не обективният факт на несъвместимост. Поведението на жалбоподателката противоречи на разпоредбите и духа на закона. Правилно АССГ е приел за неоснователно е възражението на жалбоподателката, че посоченият орган на партията не е ръководен, а изпълнителен орган, поради което не е налице възприетата от административния орган хипотеза за прекратяване на държавната служба. Видно от представеното копие от Устава на политическата партия "Движение за права и свободи" - в раздел III Организационна структура, чл. 9 се съдържа регламент на втория по значение ръководен орган след Националната конференция, която е върховен орган и се свиква най-малко веднъж на три години (чл. 8, ал. 1 от Устава), а именно Националният съвет, който е постоянно действащия ръководен орган между две Национални конференции. Този извод се подкрепя от правомощията, които упражнява - актуализира Програмните документи, приема годишния бюджет на Централния съвет, избира и освобождава председател на Областен съвет, взема необходимите решения във връзка с неотложни задачи, обсъжда и приема отчета на Централното оперативно бюро и др. Характеристиката на решенията, които взема този орган, го определят категорично като ръководен, респективно състава му - като заемащ ръководна длъжност в политическа партия. Следователно по отношение на жалбоподателката е налице обстоятелството по чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл, което е несъвместимо със заеманата от нея държавна служба и правилно е прекратено служебното й правоотношение. Правилно е прието, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените и в съответствие с целта на закона - изпълнението на държавната служба да е основано на принципите на законност, отговорност и политическа неутралност. По изложените съображения оспореното решение, като обосновано и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не се претендират пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,