Решение № 18 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2143/2017 г.

Решение № 18 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2143/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Столична община за отмяна на влязлото в сила решение от 16.09.2009 г. по гр. д. № 4141/2008 г. на Софийски районен съд, с което общината е била осъдена да предаде на основание чл. 108 ЗС на Е. Р. А. владението върху апартамент, находящ се на трети етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица]. Молбата се основава на твърдение, че общината не е била представлявана по това дело, тъй като не е получила препис от исковата молба и от постановеното решение и не е знаела за делото. Призовката от 17.07.2008 г. и разписката от 16.10.2009 г. били оформени като да са връчени на главния юрисконсулт А. Г., но в действителност не е имало такова връчване. Столична община узнала за воденото дело и за постановеното решение по него от писмо рег. № СОА16-ВК-2949/12.02.2016 г. на районната администрация, която получила устен сигнал от общински наемател. Това не бил единственият случай, при който общината е била ответник по иск за собственост, без да узнае за делото. Призовките и съобщенията по гр. д. № 14045/2006 г. на СРС, 45 с-в, са били обект на документно престъпление, по което е имало досъдебно производство. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът в производството Е. Р. А. ш призован по реда на чл. 51, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК чрез адвокатите Х. Т. и С. Н. -К., не взема становище по молбата за отмяна. С определение № 135 от 26.06.2017 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Разгледана по същество, молбата е основателна. В Софийски районен съд е постъпила искова молба от Е. Р. А. срещу Столична община за установяване на собствеността и предаване владението на апартамент, находящ се на третия етаж в сградата в [населено място], [улица]. По тази молба е образувано гр. д. № 4141/2008 г. на СРС, 41 състав. В исковата молба са изложени твърдения, че апартаментът е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС от бащата на ищеца, като собствеността е възстановена по силата на чл. 1 ЗВСОНИ. Столична община е призована за първото съдебно заседание с призовка, в която е отбелязано, че е получена от юрисконсулт А. Г. на 17.07.2008 г. В проведените открити съдебни заседания не се е явил представител на Столична община. Постановено е решение, с което ревандикационният иск е уважен. По делото е приложена и разписка от 16.10.2009 г., удостоверяваща връчването на съобщението за изготвеното решение на А. Г.. По настоящото дело е приета съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от вещото лице С. Ч., експерт по криминалистическо изследване на документи. Експертизата е допусната в съответствие с приетото в т. 11 на ТР № 7 от 31.07.2013 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което в производството по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушение на правото му на участие в процеса. Според заключението на вещото лице подписите за "Получател" и ръкописният текст "А. Г., юрисконсулт на СО", в призовката от 17.07.2008 г. и в разписката от 16.10.2009 г. не са изпълнени от А. К. Г.. При тези данни следва да се приеме, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК такова решение може да бъде отменено, когато страната вследствие нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани. В настоящия случай е осъществена първата хипотеза - лишаване от участие в делото. Нарушени са процесуалните правила - чл. 48 ГПК (отм.), според който връчването на призовките на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват имената и длъжността на получателя. Аналогична е разпоредбата на чл. 52 ГПК, според която призоваването на общините става чрез техен служител в работно време. Въпреки привидното спазване на процесуалните правила, реално Столична община не е била призована и не е узнала за делото, тъй като неин служител не е получил изпратената призовка, както и съобщението за изготвеното съдебно решение. Това обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,