Решение № 5027 от 11.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, чрез процесуалния представител юрк. Чакърова, срещу Решение 351 от 03.11.2022 г., постановено по адм. дело 179/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменена заповед ЧР-СП-66 от 01.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърди оспорената заповед, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. В приложена по делото молба се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в случай, че същото е над определения минимален размер. Ответникът Д. Великова, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Галева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Великова, против заповед ЧР-СП-66 от 01.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 107, ал. 2, във вр. чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността началник на отдел Административно обслужване към Областно пътно управление - Добрич, считано от 10.03.2022 г. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява служебното правоотношение без предизвестие, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената писмена форма и с реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, както и при спазване на срока по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, същата е издадена в нарушение на съществени административно-производствени правила и на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Прието е от съда, че посочените седем на брой цели в индивидуалния работен план на жалбоподателката не могат да се определят като цели, съгласувани с целите на административната структура, а представляват конкретни задачи на техническо изпълнение, извършвани периодично, като от преписката не става ясно по коя от поставените конкретни задачи в индивидуалния работен план е поставена оценка за неприемливо изпълнение. Административният съд приема също така, че оценяващият ръководител в случая не се е съобразил с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, тъй като изготвената от него оценка не е подкрепена с достатъчно данни да е извършена обективно и безпристрастно и в изложените към оценката мотиви не се сочат конкретни факти и обстоятелства за твръдяната некомпетентност, допуснати грешки и т. н. в работата на началника на отдел Административно обслужване. Според съда мотивите на оценяващия ръководител, изложени в Приложение 1, неразделна част от формуляра за оценка, не отговарят на изискванията на закона, тъй като не са основани на конкретно посочени факти, а са общи и бланкетни. Административния съд приема също така, че в изложените от оценяващия служител мотиви не е посочено кои от посочените в индивидуалния работен план цели/задачи не са изпълнени, както и защо се приема, че неизпълнените цели преобладават над изпълнените, липсва анализ, че неизпълнението /ако действително е имало такова/ е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, поради и което в случая не са налице доказателства за наличието на тази предпоставка. По същия начин и контролиращият ръководител е потвърдил направената оценка без да извърши проверка за достоверността на изложените твърдения от оценяващия ръководител, въпреки категоричните възражения на оценявания държавния служител. По отношение на излагането за първи път от ответника в отговора по първоинстанционната жалба на конкретни факти и обстоятелства по спора, както и отправянето на нови обвинения към жалбоподателката, съдът приема, че общият и специалният закон не предвиждат възможност за излагане на мотиви към заповедта за прекратяване на служебното правоотношение впоследствие и извън производството по оценяване работата на служителя. Липсата на точно и ясно изложени съображения за поставената оценка, с които оценяваният служител е бил запознат своевременно в хода на производството пред оценяващия и контролиращия ръководител, съдът определя като съществено процесуално нарушаване на изискването за мотивиране на оценката, тъй като нарушава правото на защита на държавния служител в административното производство по оценяване на неговата работа. Съдът е обосновал и извод, че установените съществени процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон, които опровергават прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването, както и е нарушена целта на закона, която изисква обективно оценяване, за да се повиши ефективността на работа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено при неспазване на административно-производствените правила, както и в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Правилно административният съд е приел, че при оценяването на Д. Великова са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила във всеки един от етапите на процедурата, независимо че формално всички те са били проведени. От съдържанието на Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността началник отдел от Д. Великова безспорно се установява по делото, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не е изпълнил изискванията на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Изложените мотиви /приложение 1 към формуляра/ не съдържат обективно установими факти и обстоятелства, същите съдържат общи и декларативни изводи, както и не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели, както правилно приема съда, не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл. Изложените едва в хода на първоинстанционното производство конкретни факти и обстоятелства, които се преповтарят и в подадената касационна жалба, не могат да санират допуснатото нарушение при мотивиране на годишната оценка на изпълнението на длъжността на Д. Великова, доколкото е недопустимо мотивиране на тази оценка след постановяне на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Правилен е и извода на съда, че в случая поставената оценка неприемливо изпълнение е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение 1 и приложение 1а от НУРОИСДА. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че от доказателствата по делото се установява, че и при провеждането на междинната среща на 29.07.2021 г. на практика не е извършен подробен преглед на изпълнението на дейността от държавния служител, а вписан само общ и бланкетен коментар Налице са пропуски в компетенциите и необходимостта от коригиране на поведението към колегите. На тази среща не са посочени конкретни забележки при изпълнение на някоя от описаните седем цели в индивидуалния работен план на служителя. В тази връзка се наблюдава и допуснато нарушение на нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, тъй като оценяващият ръководител не е изложил конкретни констатации за проблеми при изпълнение на задълженията по целите от индивидуалния работен план. Липсва преглед на показаните компетентности, няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА. След като на междинната среща не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план и не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, както и мотивирането на годишната оценка не отразява степента на неизпълнението на конкретни цели, заложени в индивидуалния работен план, и не почива на обективно установими факти и обстоятелства, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба, опорочаващи изготвената оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Добрич е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер, близък до минимално определеното в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1200 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,