Решение № 6416 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 905/2009 г.

Решение № 6416 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 905/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. И. Стойчев, като пълномощник на ЕТ "Ичко Лозев", с. Арбанаси, общ. Велико Търново, срещу Решение № 468/ 12.12.2008 г., постановено по адм. д. № 321/08 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново (АС), в частта с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт акт № 0400-894/04.01.2008 г., издаден от Николай Първанов Николов - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 112/20.03.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188, ал. 1 и 2 от ГПК (отм.), като не е обсъдил събраните по делото доказателства изцяло и в тяхната съвкупност. По същество счита, че в хода на данъчната ревизия и съдебното обжалване са събрани доказателства досежно приложението на чл. 64 от ЗДДС (отм.), тъй като е установен факта на начисляване на данъка, както и реалността на извършените доставки. При доказана реалност на доставките е неприложима и разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, за увеличение на финансовия му резултат. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции. Ответникът по жалбата Директор дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. Цацинова в писмен отговор на касационната жалба излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 0400-894/ 04.01.2008 г., издаден от Николай Първанов Николов - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП -гр. В. Търново, потвърден с Решение № 112/ 20.03.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. С обжалваното решение съдът е отменил Ревизионни акт, в частта с която на Ичко Лозев Лозев, за получени от него доходи в качеството му на едноличен търговец с фирма "Ичко Лозев" - с. Арбанаси, е определен допълнително данък по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., в размер на 4 192, 33 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 2 755, 36 лв. Поради липса на касационна жалба решението в тази си част е влязло в законна сила. В останалата част досежно отказано право на данъчен кредит в размер на 594.21 лв. по доставки на "Бор-Вал" ООД, в размер на 1 174 лв. по доставки на ЕТ "Еделвайс 28 - Ивайло Ангелов", в размер на 12 598 лв. по доставки на "Технопринт" ООД - гр. В. Търново, начислен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1 174.45 лв. и за 2005 г. в размер на 15 117, 60 лв. и лихви - 707, 48 лв., съдът е отхвърлил жалба и е предмет на настоящото производство. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02., 03., 05., 08. и 09.2004 г. и м. 04.2005 г. в размер на 594.21 лв. по 7 бр. фактури на "Бор-Вал" ООД, съдът е приел, че в хода на ревизията при извършена насрещна проверка е установено, че процесните фактури не са включени в дневниците за продажби на "Бор-Вал" ООД и данъкът по тях не е начислен съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Тези фактически констатации не са променени, чрез насрещно доказване от страна на жалбоподателя в хода на съдебното обжалване. От представените заверени копия и оригинали на подаваните в ТДД - В. Търново дневници за продажби, и представените от доставчика оригинални дневници за продажби, съдът е приел за безспорно установено, че са били извършвани записи единствено на дневни отчети от ЕКАФП, но не и на издавани фактури, поради което е приел, че органът по приходите законосъобразно е отказал право на данъчен кредит в размер 594, 21 лв. на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм). Относно отказаното му право на данъчен кредит в размер на 1 174 лв. по фактура № 360/ 22.02.2004 г. и фактура № 371/27.04.2004 г., издадени от ЕТ "Еделвайс 28 - Ивайло Ангелов", съдът е приел, че в хода на данъчната ревизия е извършена насрещна проверка, от която се установява, че на доставчика е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването му на декларирания адрес за кореспонденция. След справка в информационния масив на НАП е констатирано, че посочените фактури са отразени в дневниците за продажби на лицето, което е само елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Доказателства за реалността на доставките и за отразяване на данъка в счетоводството на доставчика не са представени от жалбоподателя и в хода на съдебното обжалване. Тези констатации в хода на ревизията не са променени и от приетия като доказателство ДРА № 44/ 14.03.2005 г. за извършена ревизия на ЕТ "Еделвайс 28 -Ивайло Ангелов" по ЗДДС (отм.) за периода 01.01.2003 г. - 18.11.2004 г., тъй като същият е издаден по особения ред на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.). При така установеното съдът е приел, че не са установени реалността на извършените доставки, както и начисляването на данъка по същите, поради което законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 63, чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.). При така установеното досежно липсата на реални доставки на стоки по фактурите, издадени от ЕТ "Еделвайс 28 - Ивайло Ангелов", съдът е прие, че правилно е извършено преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя с отчетените разходи по тях, общо в размер на 5 870 лв. по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и е начислен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1 174.45 лв. Факта, че фактурите са правилно осчетоводени при жалбоподателя, съдът е приел, че води действителност на сделката. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 12 598 лв. по 15 бр. данъчни фактури за доставка на стоки - захар в чували по 50 кг., общо 98 тона от доставчика "Технопринт" ООД - гр. В. Търново., съдът е приел че в хода на ревизията при извършена насрещна проверка от "Технопринт" ООД са представени документи, за които органите по приходите са установили, че не доказват реалното извършване на процесните доставки на стоки и начисляването на данъка. В Решението на Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново като допълнителен аргумент за отказа да бъде признато право на данъчен кредит е посочено и неспазването на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) по отношение на 3 от процесните фактури. Съдът е приел, че посочената разпоредба не е спазена от жалбоподателя, тъй като е включил в дневника си за покупки за м. 01.2005 г. фактури № 864/18.01.2005 г. с дан. основа 4 322, 50 лв. и ДДС 864, 50 лв., № 866/ 19.01.2005 г. с дан. основа 4 322, 50 лв. и ДДС 864, 50 лв. и № 868/ 20.01.2005 г. с дан. основа 4 322, 50 лв. и ДДС 864, 50 лв. От приложените копия на цитираните номера и стойности се установява, че са издадени съответно на 18.01.2004 г., 19.01.2004 г. и 20.01.2004 г., поради което жалбоподателят не е упражнил правото си данъчен кредит в давностния срок, предвиден от закона. На следващо място по отношение на тези три фактури не е изпълнено и условието на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като "Технопринт" ООД ги е включил в дневника за продажби за м. 01.2005 г., от което следва, че не е изпълнено изискването данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. При липсата на доказателства за плащане на данъка по процесните фактури по ДДС-сметка на доставчика, съдът е приел, че само на това основание правилно е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 593, 50 лв. По отношение на останалите фактури съдът е приел, че са изпълнени всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и е спазено условието на чл. 64, ал. 1, т. 2 от същия закон. Счетоводното начисляване на данъка е установено и в ПИНП № 20826/ 20.09.2007 г. Въпреки установеното начисляване на данъка, съдът е приел за недоказано извършването на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 32 от ЗДДС (отм.), по които получател е жалбоподателят. Позовава се на правилата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който предаването на вещите от продавача на купувача при родово определени вещи (захар) да бъдат индивидуализирани и при прехвърляне на собствеността върху тях. Без такова предаване на стоките, не може да бъде прехвърлена собствеността, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. При насрещната проверка на "Технопринт" ООД са представени 15 бр. складови разписки към всяка една от фактурите, които съдът не е кредитирал, тъй като са частни документи и не притежават обвързваща съда доказателствена сила както по отношение на отразените в тях факти, така и относно датата на изготвянето им, като достоверността на посоченото в тях следва да се преценява съвкупно с останалите доказателства по делото. В тази насока се позовава на фактура № 868/ 20.01.2004 г., към тази фактура е приложена складова разписка № 35 от дата 20.01.2005 година. По същия начин е отразяването и по фактури №№ 864/18.01.2004 г. и 866/19.01.2004 година. Във всички складови разписки в графата "склад-отправител" е посочен гр. В. Търново, а доставчикът е представил договор за наем от 31.03.2003 г. за складови помещения в гр. Горна Оряховица. В хода на обжалването на предходния РА 0400 20/ 19.04.2007 г. (тъй като настоящата ревизия е повторна) съдът е установил, че такива складови разписки не са били представени, поради което е възприел довода на данъчната администрация, че процесните складови разписки са съставени за целите на провежданото ревизионно производство. Други доказателства не са ангажирани от жалбоподателя, които да установяват предаването на стоките от "Технопринт" ООД на ЕТ "Ичко Лозев", и съответно прехвърлянето на собственост. По делото не са представени доказателства и за наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на спорните доставки. Не са представени доказателства за транспортирането на стоките до склад на "Технопринт" ООД и от там до склад на жалбоподателя, нито за товаренето и разтоварването на посочените стоки със съответна техника. За установено съдът е приел, че доставчикът е разполагал с наето помещение за печатарска дейност. На следващо място съдът е установил и липса на плащане по фактурите, въпреки констатациите в ПИНП, че разплащането по фактурите е извършено в брой. Доказателства за плащане на данъчната основа и данъкът съдът е приел, че са представени само по отношение на 5 броя фактури: №№ 357/20.04.2005 г., 356/19.04.2005 г., 355/18.04.2005 г., 354/15.04.2005 г. и 349/ 14.04.2005 г., за които от доставчика са представени дубликати на издадени фискални бонове, тъй като са издадени от фискално устройство регистрирано от жалбоподателя. Относно останалите 10 бр. фактури доставчикът е представил копия на дневни финансови отчети, които са издадени от фискално устройство за обект "търговия в страната" гр. В. Търново, ул. "Калоян" 2, с индивидуален номер на фискалното устройство DY 133329 и с индивидуален номер на фискалната памет 36161417, за каквото устройство липсват данни, че е регистрирано от доставчика, включително в представените 2 бр. РА. Като доказателство за предходна доставка на захар от "Технопринт" ООД са представени фактура № 263/ 21.12.2004 г. на "Митекс" ЕООД гр. Благоевград и 6 бр. фактури от м. 12.2004 г., 01. и 02.2005 г., издадени от "Тодор Дамянов-МД" ООД гр. В. Търново. Декларирано е, че транспортните разходи по тези доставки са за сметка на "Технопринт" ООД, за което не са представени доказателства, поради което съдът е приел, че също не установяват факта на наличие на процесните количества захар при прекия доставчик. При така установеното съдът е приел, че липсват доказателства за установяване на факта, че "Технопринт" ООД реално е предало собствеността или поне владението върху фактурираните от него стоки - 98 тона захар на жалбоподателя, поради което не са налице предпоставките на чл. 63 от ЗДДС (отм.). Представените по делото 2 броя ревизионни актове на доставчика, съдът е приел че за единия от тях ревизираните периоди са различни от тези в настоящата ревизия, а другият е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК С оглед установения факт за нереалност на доставката, съдът е приел, че е законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2005 г. със сумата 62 990 лв., представляваща отчетените като разходи фактури на "Технопринт" ООД, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 15, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от същия закон, и правилно е определено допълнително данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 15 117,60 лв. и лихви - 707,48 лв. Решението е правилно. Въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е касационния довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане в съвкупност и поотделно на доказателствата по делото. Видно от мотивите на решението, съдът е обсъдил всички относими към спорното материално право факти. Изложил е подробни доводи, защо кредитира или не част от доказателства събрани както в хода както на съдебното така и на данъчното производство. Подробно е изложил доводи относно установеното от фактическа страна по делото и съответните правни изводи въз основа на тази фактическа обстановка, поради което и при липса на конкретни доводи в тази насока от стара на касатора, възражението му се приема за неоснователно. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 594.21 лв. по 7 бр. фактури на доставчика "Бор-Вал" ООД, правилно съдът е приел, че данъкът по тях не е начислен съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Неоснователен е касационния довод, че факта на начисляването при доставчика, е обвързва получателя по доставката относно признаване правото му на данъчен креди. Липсата на отразяване на процесните фактури в отчетните регистри - дневниците за продажби, е безспорно установена по делото. Установява се от представените и приети по делото заверени копия и оригинали на подаваните в ТДД - В. Търново дневници за продажби, и представените от доставчика оригинални дневници за продажби, в които са посочени дневни отчети от ЕКАФП, но не и на издавани фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъка се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка- декларация. По делото липсват данни, а и не се твърди данъкът да е заплатен по ДДС-сметка на доставчика. С оглед на изложеното правилно, съдът е приел, че на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм), за получателя по доставката не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер 594, 21 лв. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 1 174 лв. по фактура № 360/ 22.02.2004 г. и фактура № 371/27.04.2004 г., издадени от ЕТ "Еделвайс 28 - Ивайло Ангелов", правилно съдът е приел, че в хода на данъчната ревизия е извършена насрещна проверка, от която се установява, че на доставчика е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването му на декларирания адрес за кореспонденция. Неоснователен и декларативно посочен е довода в касационната жалба, че ПИНП от 11.09.2007 г. и 19.09.2007 г. не отговарят на изискванията на чл. 50 от ДОПК. Видно от съдържащите се по преписката протоколи за посещение на адрес на доставчика, същите отговорят на изискванията на ДОПК и представляват официални документи, чието съдържание не е опровергано от касатора, включително с ангажиране на допълнителни доказателства и назначаване на ССЕ, която да провери счетоводството на доставчика. Правилно съдът е приел, че следва да бъде отказано право на данъчен кредит на основание чл. 63, чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.). Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 12 598 лв. по доставка от "Технопринт" ООД- гр. В. Търново на стоки - захар в чували по 50 кг., общо 98 тона. Не се оспорва обстоятелството, че касатора е включил в дневника си за покупки за м. 01.2005 г. фактури № 864/18.01.2005 г. с дан. основа 4 322, 50 лв. и ДДС 864, 50 лв., № 866/ 19.01.2005 г. с дан. основа 4 322, 50 лв. и ДДС 864, 50 лв. и № 868/ 20.01.2005 г. с дан. основа 4 322, 50 лв. и ДДС 864, 50 лв. От приложените копия на фактурите се установява, че са със същите номера и стойности, но са издадени съответно на 18.01.2004 г., 19.01.2004 г. и 20.01.2004 г., т. е. жалбоподателят не е упражнил правото си данъчен кредит в срока по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) За същите фактури не е изпълнено и условието на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като са включени в дневника за продажби на доставчика отново за м. 01.2005 г., поради което правилно съдът е приел, че данъка не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. При липсата на доказателства за плащане на данъка по процесните фактури по ДДС-сметка на доставчика е неприложима и разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ЗДДС (отм.), поради което, правилно съдът е приел, че неизпълнението на условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) е самостоятелно основание да бъде отказано право на данъчен кредит в размер на 2 593, 50 лв. Дори да бъдат възприети доводите в касационната жалба, че по късното начисляване на данъка от страните не е основание за отказване правото на данъчен кредит, то недоказан остава факта на реалното предаване на собствеността на върху родово определените вещи, предмет на доставката. Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционният съд, че представените едва при повторно проведената ревизия, 15 бр. складови разписки към всяка една от фактурите не следва да бъдат кредитирани. Както правилно е приел, съдът същите са частни свидетелстващи документи, поради което се ползват с доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая, съдът е обсъдил представените складови разписки ведно с останалите доказателства по делото и е достигнал до правилния извод, че с тях касаторът удостоверява изгодни за себе си факти, поради което не се ползват с никаква доказателствена сила. Така по фактури № 868/ 20.01.2004 г. и №№ 864/18.01.2004 г. и 866/19.01.2004 година складовите разписки са от същата дата, но е посочена 2005 г. Във всички складови разписки в графата "склад-отправител" е посочен гр. В. Търново, а доставчикът представя договор за наем от 31.03.2003 г. за складови помещения в гр. Горна Оряховица, като с други складови помещения не е разполагал. Други доказателства или дори твърдения от касатора, включително в касационната му жалба относно този факт не са ангажирани, поради което остава недоказан факта, че прекия доставчик е разполагал със складово помещение от което са транспортирани стоките до складовото помещение на касатора, което също се намира в гр. Велико Търново. Други доказателства за прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки: договори, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки не са представени от касатора, поради което като е приел, че стоките реално не са предадени, т. е. не е налице реално осъществена доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС (отм.) съдът е достигнал до законосъобразен правен извод. Правилен е и извода на съда, че само по отношение на 5 броя фактури №№ 357/20.04.2005 г., 356/19.04.2005 г., 355/18.04.2005 г., 354/15.04.2005 г. и 349/ 14.04.2005 г., издадените фискални бонове са от фискално устройство регистрирано от доставчика. Относно останалите 10 бр. фактури доставчикът е представил копия на дневни финансови отчети, които са издадени от фискално устройство за обект "търговия в страната" гр. В. Търново, ул. "Калоян" 2, с индивидуален номер на фискалното устройство DY 133329 и с индивидуален номер на фискалната памет 36161417, за каквото устройство липсват данни, вкл. в представените 2 бр. РА, че е регистрирано от доставчика. Въпреки тези констатации на съда, от касатора не са ангажирани допълнителни писмени доказателства в настоящото производство от които да се установява обратното. Довода в тази насока в жалбата е свързан само с факта, че оригиналните касови бонове са намират при получателя на доставката, което обстоятелство не е коментирано в обжалваното решение. От касатора, както правилно е отбелязал съдът не са ангажирани доказателства за наличие на процесните количества захар и начина на съхраняването им от доставчика, включително и чрез проверка в счетоводството му чрез ангажиране на ССЕ, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Както правилно е посочил съдът, не се оспорва факта, че касаторът е реализирал последващи доставки на захар, но не е установено, че тези количества са именно процесните, тъй като е имал и други доставчици на същия вид стока - захар, по които правото на данъчен кредит му е признато. В тази насока също не е ангажирана ССЕ от която да се установят наличните количества захар за ревизираните периоди при касатора и съответно количествата на доставените му количества от процесния и други доставчици. С оглед на изложеното досежно липсата на реалност на доставките от ЕТ "Еделвайс 28 - Ивайло Ангелов" и от "Технопринт" ООД - гр. В. Търново правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), за увеличение финансовия резултат на дружеството и законосъобразно е начислен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1 174.45 лв. и за 2005 г. в размер на 15 117,60 лв. Съгласно посочената разпоредба финансовия резултат на ДЗЛ се увеличава с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV ("Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане"). След като по делото не е доказано реалност на доставките, то сделките са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, изразяващо се в неправомерно отчетени разходи, поради което са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 15, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от същия закон. Това, че фактурите са правилно осчетоводени при касатора не налага на извода, че сделката действително е извършена. Действителността на сделките не може да се направи единствено въз основа на отразяването на фактурите във вторичните счетоводни документи и регистри, след като не е доказано по безспорен начин реалното извършване на стопански операции. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. На основание чл. 15, ал. 2 от същия закон, в случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки. В тази насока са неоснователни доводите в касационната жалба, че касаторът е спазил ЗСч. , НСС и Националния сметкоплан, както и че данъчния орган следва да докаже специална цел за отклонение от данъчно облагане За процесните 2004 и 2005 г. редакцията на посочения текст не изисква специална цел за отклонение от данъчно облагане. Предвид на изложеното и поради липсата на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като в касационното производство не е присъствал процесуален представител, както и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. последно от ДОПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение