Решение № 3473 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13189/2008 г.

Решение № 3473 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13189/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Георги Костадинов Гончев срещу решение № 68 от 22.07.2008 г. постановено от Окръжен съд Благоевград по адм. д. № 18/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон (незаконосъобразност) - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ. Ответниците не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по оспорване на отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-7668 от 5.12.2006 г. на кмета на община Петрич да отмени отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС на недвижими имот представляващ бивш парцел VII, в бивш кв. 74 по плана на гр. Петрич. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че не са налице комулативните материално-правни предпоставки за отмяна на отчуждаването. Съдът е приел, че имота е отчужден за мероприятие "районна болница", което е осъществено преди влизане в сила на реституционната норма на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Освен на това основание, съдът е потвърдил оспорения отказ като законосъобразен и поради факта, че част от заявителите в това число и касационният жалбоподател, не са от кръга на лицата, които могат да искат отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Това е така, тъй като техните наследодатели са починали преди приемането на Закона за общинската собственост, поради което в наследствената маса не е съществувало това право. Тъй като приложимия реституционен закон не допуска частичната отмяна на отчуждаването, то и заявлението за отмяна на отчуждаването, подадено от легитимираните лица Фидана и Аспарух Якови не може да бъде уважено. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС собственикът може да иска отмяна на отчуждаването при изрично регламентирани условия: в тригодишен срок от отчуждаването имотът да не е бил използван по предназначението си или мероприятието да не е осъществено. Лицата имащи субективното право да претендират отмяна на отчуждаването по този ред са собствениците на отчуждените имоти, но не и техните наследници. В конкретния случай наследодателя на касатора Яна Милева Стойкова е починала на 25.01.1996 г. - преди влизане в сила на Закона за общинската собственост (1.06.1996 г.), поради което за него не е възникнало правото да иска отмяна на отчуждаването по чл. 31 от ЗОС в качеството му на наследник на съсобственика на отчуждения имот. Този извод се налага с оглед разпоредителната част на правната норма чл. 31, ал. 1 от ЗОС, а именно, че в това производство се отменя заповедта за отчуждаване. Искане за отмяна на административен акт може да бъде направено само от лицето адресат на този акт, но не и неговите наследници при хипотезата, че административното производство е приключило. Съдебната практика приема, че искане за отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС може да бъде направено и от наследник на адресата на отчуждителния акт, но при условие, че наследството е открито след влизане в сила на Закона за общинската собственост, тъй като от този момент в наследствената маса се включва това субективно потестативно право. Във всички останали случаи наследника на отчуждения собственик не може да иска отмяна на отчуждаването по този ред. Жалбоподателите Аспарух Димитров Яков и Фидана Димитрова Якова са могли да искат отмяна на отчуждаването само досежно тяхната идеална част от имота, но това в производството по чл. 31 от ЗОС е недопустимо. Условията за отмяна на отчуждаването следва да са налице за целия имот, а не само за част от него. С оглед на това ограничение е въведено и изискването да се възстанови изцяло даденото от двете страни, а не само част от него. Само на това основание оспорения отказ е законосъобразен. Цитираното от касационния жалбоподател определение не е с тълкувателен характер и обективира практика, която е инцидентна. Преобладаващата практика на Върховния административен съд е в горния смисъл. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд относно наличие на предпоставките за отмяна на отчуждаването при условие, че искането бе редовно. Имота е отчужден за строително мероприятие "районна болница", което е осъществено. Това мероприятие включва както фактическото застрояване с болнична сграда, така и необходимия прилежащ терен за обслужване на болницата. Установено е от заключението на експертизата, че върху терена на отчуждения имот са изградени стълбище, паркинг и е осъществено предвиденото озеленяване. Изграждането на болницата е комплексно мероприятие, което включва както необходимите сгради, така и прилежащи обслужващи терени. Именно с оглед комплексния характер на мероприятието за което е отчужден терена следва да се преценява възможността за отмяна на отчуждаването при наличие на всички комулативни предпоставки на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение