Решение № 6814 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2011 г.

Решение № 6814 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по молба подадена от Стоян Михайлов Стоянов за отмяна на влязлото в сила определение № 16010/28.12.2010 г., постановено по адм. д. № 16120/2010 г. по описа на Върховният административен съд, с което е оставено в сила определение № 3682/03.11.2010 г. по адм. дело № 6699/2010 г. по описа на АССГ. В искането за отмяна молителят е посочил основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, като поддържа, че при постановяването на определение № 3682/03.11.2010 г. по адм. дело № 6699/2010 г. по описа на АССГ, в нарушение на процесуалните правила е лишен от възможност да участва в делото, като изложи в открито съдебно заседание своето становище по правния характер на оспорваното съобщение от 24.02.2010 г. на Столична община, район "Средец", за дължими местни данъци и такси за 2010 г. Молителят счита, че съдът е бил длъжен да насрочи и проведе открито заседания, при условие, че вече е заплатена дължимата държавна такса по делото. Отделно от горното, в подадената молба за отмяна са изложени и обстойни съображения относно неправилността на определение № 16010/28.12.2010 г. по адм. д. № 16120/2010 г. на ВАС и определение № 3682/03.11.2010 г. по адм. дело № 6699/2010 г. на АССГ, в които съдът е приел, че процесното съобщение няма характер на индивидуален административен акт. С оглед предмета на настоящото производство и очевидния опит на молителя да постигне отмяна на влязъл в сила съдебен акт, аргументирайки се с възражения за неправилност на този акт, то същите не следва да бъдат обсъждани. Ответната страна - Кмета на район "Средец" при Столична община не е представил възражения в срока по чл. 242, ал. 2 от АПК, а в хода по не взема участие и не се представлява. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 238 и 240 АПК намира, че молбата е подадена от страна по делото, за която влязлото в сила определение е неблагоприятно, като преграждащо развитието на делото, и е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: В искането за отмяна на определението молителят поддържа, че е налице основание по чл. 239, т. 1 и 5 от АПК, тъй като при заплатена от негова страна държавна такса, не му е била дадена възможност да участва в делото, като изложи в открито съдебно заседание своето становище относно правния характер на оспорваното съобщение. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. В случая подобно нарушение не е налице, поради което и молбата за отмяна се явява неоснователна. Заплащането на дължимата държавна такса е предпоставка за редовното упражняване на правото на жалба по силата на чл. 151, т. 3 от АПК, но с това не се изчерпват условията, на който трябва да отговаря подадената жалба, за да бъде приета като допустима респ. да бъде образувано и проведено съдебно производство. Първоначалната проверката за допустимостта на жалбата (чл. 158, ал. 1 от АПК) се извършва служебно от съда въз основа на жалбата и приложенията към нея в закрито заседание респ. в хода на тази проверка страните не участват. Не може да бъде възприет възгледа на молителя, че заплащайки държавна такса и при положение, че жалбата му е възприета като недопустима, то съдът има задължение, преди да постанови своя решаващ акт по въпроса, да изслуша и съобрази становището на жалбоподателя относно установената недопустимост. Подобно тълкуване на процесуалния закон е несъстоятелно. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 231 и 212, ал. 1, т. 4 от АПК, мястото и реда, по който жалбоподателя може да възрази против установената от съда недопустимост на жалбата, е подавайки частна жалба против прекратителното разпореждане или определение респ. предизвиквайки касационен контрол. Именно в хода на това производство следва да бъде разгледана правилността на съдебния акт, преградил развитието на делото, и да бъдат обсъдени възраженията на жалбоподателя. Видно от данните по настоящото дело, господин Стоянов се е възползвал от тази възможност, но не е постигнал желания от него резултат. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК