Решение № 833 от 4.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9371/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници, чрез процесуалния представител юрк. Шулева, срещу решение 933/31.07.2024 г., постановено по адм. дело 131/2024 г. по описа на Административен съд Силистра. Съдебното производство е на етап втора касация, след като с решение 5623/09.05.2024 г., постановено по адм. дело 1089/2024 г. по описа на ВАС, е отменено решение 111/13.12.2023 г., постановено по адм. дело 44/2023 г. по описа на Административен съд Силистра и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че крайното заключение на съда е в противоречие със събраните доказателства по делото, включително с изявленията на вещото лице по приетата съдебната експертиза. Според развитите аргументи стоките, предмет на процесната митническа декларация (МД), следва да се класират в код по ТАРИК 8501800000 със ставка на митото по отношение на трети страни 2,7%. Касационната жалба се поддържа в представено писмено становище. Отправя искане за отмяна на оспорваното съдебно решение и за постановяване на друго същество, с което жалбата срещу митническото решение да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за четирите инстанции и в условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да излага конкретни съображения. Ответникът Г. В. Г., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Силистра е било решение 32-48441/06.02.2023 г. към МД с MRN 22BG002002083921R7/27.10.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което е определен нов общ тарифен код по ТАРИК на стоки 1, 2 и 3 в МД и са коригирани данните относно стоките, като в резултат на това е увеличен размерът на публичните задължения за досъбиране с общо 794,55 лв., както следва: за мито в размер на 662,12 лв. и ДДС в размер на 132,43 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Фактическите установявания на съда при повторното разглеждане на делото са свързани с доставката на контейнер TEMU88616880, с бруто тегло 17 259 кг. в пристанище Варна Запад на 26.10.2022 г. и подадената МД от 27.10.2022 г. за част от стоката, с която същата е поставена под режим допускане за свободно обръщение, описана като: 1. Соларна фотоволтаична система 1 комплект, състояща се от соларни панели 450W 75 бр., деклариран код по ТАРИК 8541430000, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, мито към трети страни 0%; 2. Соларна фотоволтаична система 1 комплект, състояща се от инвертори 30 KW 1 бр., деклариран код по ТАРИК 8504408890, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, мито към трети страни 0%; и 3. Соларна фотоволтаична система 1 комплект, състояща се от кабел 4 кв.мм 200 м., деклариран код по ТАРИК 8544499190, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, мито към трети страни 3,7%. На основание чл. 22, § 6 регламент (ЕС) 952/2013 г. до Г. Г. е изпратено съобщение от 06.12.2022 г. за предстоящото издаване на решение от директора на ТД Митница Варна като в предоставения му 30-дневен срок физическото лице не е изразило становище. В изпълнение на указанията на касационната инстанция по делото е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 02.07.2024 г. Констатациите и отговорите на вещото лице по поставените въпроси са обсъдени в мотивите на постановеното решение. От правна страна съдът е потвърдил валидността на обжалвания административен акт като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 ЗМ и в законоустановената форма, но в противоречие с изискванията на материалния закон. По същество спорът е сведен до преценката дали описаните в процесната МД стоки представляват елементи, чието съвместно функциониране покрива характеристиките на фотоволтаичен генератор за ток. За да отмени административния акт съдът е съобразил отрицателния извод на СТЕ по въпроса, както и липсата на искане от ответната страна за изготвяне на допълнително или повторно заключение. Като неоснователно е отхвърлено направеното възражение, че по аналогично дело е приета експертиза в обратен смисъл, тъй като доказателственото средство следва да бъде възприето непосредствено от съда. Обжалваното решение на Административен съд Силистра е валидно, допустимо и правилно. При повторното разглеждане на делото от първостепенния съд са спазени указанията на ВАС в решение 5623/09.05.2024 г., постановено по адм. дело 1089/2024 г. по описа на ВАС, за изясняване на спорния въпрос въз основа на преценката на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В тази насока е отстранено констатираното от касационната инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с отхвърляне на доказателственото искане на жалбоподателя за назначаване на СТЕ в хода на предходното производство. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция приема, че не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Съображенията на страните, установените факти и ангажираните доказателства са преценени в тяхната взаимовръзка. В резултат от това административният съд е обосновал надлежно крайното заключение за незаконосъобразност на процесното решение рег. 32-48441/06.02.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна. Предметът на правния спор по делото правилно е концентриран от съда до преценката дали тарифното класиране на стоките под 1, 2 и 3 в МД с MRN 22BG002002083921R7/27.10.2022 г., е следвало да бъде извършено по позиция 8501, с код по ТАРИК 8501800000 и ставка на митото по отношение на трети страни 2,7%. При разрешаването му е съобразена действащата редакция на КН за 2022 г., приета с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1832 на Комисията от 12.10.2021 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съществени за определяне на тарифното класиране на стоките са техните обективни характеристики и качества, които са определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. В този смисъл се явява неоснователно възражението в касационната жалба, че ангажираната административно-наказателната отговорност (НП 312/11.05.2023 г.) служи като предпоставка и обуславя решаването на главния въпрос. Доводите на митническия орган по същество не се различават в двата случая. Мотивите в обжалваното съдебно решение са основани на заключението по СТЕ, че процесните стоки не отговарят на условията за класиране в новоопределения от митническия орган код по КН. Твърдението на касатора за превратно тълкуване от административния съд на изявленията на вещото лице, при изслушването му в о.с.з. на 02.07.2024 г., е изведено от контекста на спора и установяванията по делото. Именно наличието на инвертора дисквалифицира процесните стоки като генератори, както изрично е обобщил инж. Куртев техническата част и констатации. Поради тази причина е неиздържано позоваването в административния акт на правила за класиране 1, 2а, 3б и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и забележка 4 към раздел VXI, текстове към поз. 8501 и 8541. Оплакванията в касационната жалба представляват по същността си оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо на този етап от процеса - по арг. от чл. 200, ал. 3 във вр. с чл. 201 ГПК. Освен конкретизиращи въпроси по поставените задачи към СТЕ и съгласието да бъде приобщена към доказателствата, от процесуалния представител на ответника не е заявено искане за допълнителна или повторна експертиза. Заключението на експерта е обсъдено в съответствие със съдопроизводствените правила и конкретно чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В подкрепа на гореизложеното във връзка с тарифното класиране е решение 3661/26.03.2024 г. по адм. дело 8884/2023 г. по описа на ВАС, постановено при аналогична фактическа и правна обстановка. Като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Силистра е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,