Решение № 4935 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2020 г.

Решение № 4935 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерството на земеделието, храните и горите, чрез гл. юрк. Д., против решение № 236/27 октомври 2020 г., постановено по адм. д. № 295/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С решение № 9772/16 юли 2020 г. по адм. д. № 8568/2019 г. на ВАС са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Министерството на земеделието, храните и горите против заповед № 18-9891/19 ноември 2018 г., на началника на СГКК, гр. Кюстендил, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в КККР на с. Мазарачево, обл. Кюстендил, представляващо отстраняване на непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта, състоящо се в промяна границите на съществуващи обекти в КККР за ПИ с идентификатор 46108.18.40 и ПИ с идентификатор 46108.18.41 по скица-проект № 15-830679/09 ноември 2018 г. Със заповед № 18-9836/15 октомври 2020 г. началникът на СГКК, гр. Кюстендил е допълнил разпоредителната част на заповед № 18-9891/19 ноември 2018 г., като е посочено, че се нанася нов обект в КККР- сграда с проектен идентификатор 46108.18.41. 1. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Няма спор между страните по отношение на фактите. Изложените мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК. В тази връзка всички касационните доводи са намерили отговор в обжалваното решение. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като непълнотата в текстовата спрямо графичната част е преодоляна с издадената на основание чл. 62, ал. 2 АПК заповед № 18-9836/15 октомври 2020 г. Правилни са изводите на съда за наличието на непълнота и грешка като основание за изменение на КК. "Непълнота или грешка" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР съществува при всяко несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК спрямо действителното им състояние. По делото е установено непълнота в КК досежно липсата на заснемане на съществуваща сграда в КК, в резултат на погрешно оцифряване на КВС през 2016 г., когато в комбинираната скица за парцелите от стопанския двор не е отразена съществуващата и заснета в КВС по-рано сграда. Налице е установената от началника на СГКК "непълнота и грешка" в кадастъра, който има само констативно действие и следва да отразява фактическото състояние на обектите на кадастъра към момента на създаване и одобряване на първоначалната КК. При постановяване на процесната заповед не е установена индиция за "спор за материално право" по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която е единственото основание за отказ за допускане на заявеното изменение. Страните в производството не противопоставят доказателства за собственост върху самостоятелен обект с идентификатор идентификатор 46108.18.41. 1, а не се и позовават на спор за собственост за този обект на кадастъра. Във връзка с твърденията в касационната жалба следва да се посочи, че ответникът С. М. притежава документи за придобиване на сградата, същите са редовни от външна страна, като в настоящото производство не може да се оспорва и да се разглежда възникването на правото му на собственост. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото Министерството на земеделието, храните и горите следва да заплати на С. М. сумата от 350 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав