Решение № 9452 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. О. С. срещу решение 275/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 483/2024 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. Изложени са съображения за недопустимо, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 115 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Моли съда да се отмени обжалваното решение и обжалвания административен акт като незаконосъобразни. Претендира за разноските по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Шумен, в писмено становище подадено чрез процесуален представител главен юрисконсулт Л. Илиева оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се остави без уважение касационната жалба. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна пред двете съдебни инстанции.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение 275/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 483/2024 г. Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на А. О. С. против Решение 2153-27-113/12.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, в частта по т.ІІ, с което са потвърдени установените с Разпореждане РВ-3-27-01717159 от 30.09.2024 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО недобросъвестно получени суми за парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. в размер на 4913,08лв., от които 2891,30лв.-главница и 2021,78лв. - лихва, начислена по чл.113 от КСО.. По делото е установено, че след извършена проверка от контролен орган на НОИ, приключила с констативен протокол КП-5-27-01492647 от 09.01.2024 г. е установено, че А. О. С. не попада в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО като регистриран земеделски стопанин и осигурителните вноски за същата са недължимо внесени, във връзка с което са издадени задължителни предписания ЗД-1-27-01492653 от 09.01.2024 г., с които е разпоредено да се заличат подадените данни с Декларация обр. 1 за С. като земеделски стопанин. Тези Задължителни предписания са оспорени от А. С. по административен ред, като горестоящият административен орган - директорът на ТП на НОИ - гр. Шумен, се е произнесъл по жалбата с Решение 2153-27-27 от 25.03.2024 г., с което я отхвърлил, Решението на директора на ТП на НОИ - гр. Шумен е потвърдено от Административен съд Шумен с Решение 882 т 28.06.2024 г. , влязло в законна сила на 18.07.2024 г.. На основание извършената проверка и влезлите в сила задължителни предписания е издадено обжалваното разпореждане РВ-3-27-01717159 от 30.09.2024 г. за възстановяване на неоснователно полученото ПО поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 09.05.2016 г. до 20.08.2018 г. в размер на 19312,77 лв., от които 10832,21 лв. - главница и 8480,56 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането Същото е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ град Шумен, като е направено и възражение за изтекла погасителна давност по чл.115, ал.1 от КСО. С оспореното в настоящото производство Решение 2153-27-113 от 12.11.2024 г. Директорът на ТП на НОИ град Шумен отменил установените с Разпореждане РВ-3-27-01717159 от 30.09.2024 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО суми за 2016 г. и 2017 г. в размер на 14399,69 лв., от които 7940,91 лв. - главница и 6458,78 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО и потвърдил установените с Разпореждането суми за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. в размер на 4913,08 лв., от които 2891,30 лв. - главница и 2021,78 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО. (п.II). Решението в тази част е обжалвано пред АдмС Шумен, който с процесното решение отхвърлил жалбата. Приел, че административния орган правилно е приложил разпоредбите на чл.114 от КСО, както и института на погасителна давност по чл.115 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В случая лицето не е осъществявало реално дейност като земеделски производител и не е произвеждало продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба". Липсата на упражняване на посочената по-горе трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава, я дисквалифицира като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. В тази връзка обосновано първоинстанционния съд е посочил, че това обстоятелство е надлежно установено с влязъл в сила административен акт, с който е разпоредено заличаването на данните по чл.5 ал.4 от КСО подадени от касатора. Неоснователни са й доводите за изтекла давност по чл. 115 КСО във връзка с предприетите действия по събиране на неоснователно получени суми през 2018 г. от жалбоподателката. Институтът на погасителната давност е приложим при вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях. Първоинстанционният съд е направил извод за наличие на посочените в чл. 115, ал. 3 и ал. 5 от КСО основания за прекъсване и спиране на давността. Обосновано е прието, че предвид наличието на предходно производство по оспорване на издадените от длъжностното лице към ТП на НОИ задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО, представлява основание за спиране на давността, съгласно чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО. С оглед влизането в сила на задължителни предписания ЗД-1-27-01492653 от 09.01.2024 г. основание за нейното прекъсване, петгодишният давностен срок (както и абсолютната 10-годишна давност) по чл. 115 от КСО за вземането за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. не е изтекъл. Този извод на съда за липсата на изтекла погасителна давност като правилен и обоснован следва да бъде споделен. Неоснователно е възражението на касатора, че Решение 882 от 28.06.2024 г. на АдмС Шумен, с което съдът е отхвърлил жалбата на А. С. против задължителни предписания ЗД-1-27-01492653 от 09.01.2024 г. е влязло в сила на 12.07.2024 г., а не както е посочил административния орган и съда на 18.07.2024 г.. Когато решението подлежи на касационно обжалване, но жалба не бъде подадена в срок, то влиза в сила в момента, в който е изтекъл определеният в закона срок за обжалване (чл.296 т.2 пр.първо от ГПК). Този срок е 14-дневен от съобщаването за всяка от страните (чл.211 ал.1 от АПК) Следователно решението влиза в сила с изтичането на 14-дневния срок от най-късната дата на съобщаването на някоя от страните по делото и в случай, че не е подадена жалба или протест срещу него. На представения по делото препис от Решение 882 от 28.06.2024 г. на АдмС Шумен е отбелязано, че същото е влязло в сила на 18.07.2024 г. и тази констатация на съдебния служител издал преписа не е оборена от касатора в настоящото производство. С влизането в сила на горе цитираното Решение 882 от 28.06.2024 г. на ШАС, пет годишният давностен срок по чл. 115 от КСО е започнал да тече отново, считано от 18.07.2024 г. и не е бил изтекъл към момента на издаване на оспорения административен акт. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение