Решение № 248 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2014 г.

Решение № 248 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 208/20.01.2014 г. по адм. д. № 3337/2013 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № 161302119/12.07.2013 г., поправен с РА № 1324016/30.07.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли, ако жалбата бъде уважена да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Фарма МФ-ПП" ЕООД по съображения в писмен отговор и в защита по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161302119/12.07.2013 г., поправен с РА № 1324016/30.07.2013 г., издадени от ТД на НАП - Пловдив във частта за вменена отговорност на "Фарма МФ-ПП" ЕООД по чл. 177, ал. 6 ЗДДС в размер 98 176,59 лв с лихви за м. 8.2011 г., тъй като е следващ получател по доставка на имот, по която данъкът не е внесен от доставчика и от предходния получател. В останалата част жалбата против РА е отхвърлена. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че в ДОПК няма изискване в заповедта за възлагане на ревизията да е посочено, че се определят задължения по чл. 177 ЗДДС, нито има забрана установяването на данъчните задължения на лицето да се извърши в едно производство с установяване на задълженията, вменени му по силата на закона като трето лице по чл. 14, т. 3 ДОПК. Правилен е изводът на съда, че не е доказано наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 6 ЗДДС за ангажиране на солидарна отговорност на ревизираното лице като трето лице, последващ получател на две аптеки и два кабинета, по доставката на които на неговия праводател дължимият данък не е внесен от първия доставчик. Правилно съдът е приел, че за да се докаже, че събирането на данъка от прекия - първи получател е неуспешно, следва да се приложат данни от изпълнителното дело за извършените действия от публичния изпълнител и резултата от тях. Данните, че има образувано изпълнително дело не са достатъчни, за да се приеме, че по него не е възможно събиране на данъка. Законосъобразен е изводът на съда, че за да се ангажира отговорността на трето лице за невнесен данък по предходна доставка, трябва да са налице условията на чл. 177, ал. 2 ЗДДС - лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В ревизионното производство за доказване на обстоятелства по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС е приложен ревизионен акт, съставен на доставчика на ревизираното лице, който правилно съдът е приел, че не му е противопоставим, тъй като не е участвал в това производство. Не е назначена експертиза за определяне пазарна цена на обектите, предмет на доставката, а е прието, че след като в нотариалния акт е посочена цена, два и половина пъти по-ниска от цената, посочена във фактурата, е доказано, че доставката е извършена на цена, значително отклоняваща се от пазарните цени. Съдът е дал указания на касатора да представи доказателства за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, въпреки които и в съдебното производство не са събрани доказателства за пазарната цена на обектите, поради което правилно РА е отменен в тази част. Неправилно съдът е приел, че отговорността по чл. 177 ЗДДС е само за данъка, но не и за лихвите от несвоевременното му внасяне. По чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на третото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските по събирането им. В чл. 177, ал. 2 ЗДДС отговорността по ал. 1 се реализира по реда на чл. 117 - 120 ДОПК, в което производство са приложими общите правила от Дял първи на ДОПК, сред които е чл. 16, ал. 3 ДОПК. Неправилният извод не опорочава крайният правилен резултат по делото - при недължима главница, задължението за лихви правилно е отменено от административния съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно като недоказано. Не са представени доказателства за направени разноски за касационната инстанция от дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,