Решение № 7918 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Аркутино“ ЕАД, гр. Бургас, и „Фор Сизънс Сънрайз“ ЕАД, гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител адв. Стоянов, както и по касационна жалба на кмета на Община Созопол, подадена чрез процесуалния представител адв. А. - Репуц, срещу решение № 182 от 08.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2117/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № 8-Z-1045 от 09.10.2024 г. на кмета на Община Созопол и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба на „Аркутино“ ЕАД и „Фор Сизънс Сънрайз“ ЕАД се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се остави в сила оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Стоянов, се претендира присъждане и на разноски, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. В касационната жалба на кмета на Община Созопол се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение, а в условията на евентуалност неговото обезсилване, както и присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Репуц се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Ответниците – „ГБС – Инвест“ ЕАД и „Бриз 2000“ ЕООД, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмени отговори и писмени бележки. Ответникът „ГБС – Инвест“ ЕАД претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „“ГБС – Инвест“ ЕАД и „Бриз 2000“ ЕООД срещу заповед № 8-Z-1045 от 09.10.2024 г. на кмета на Община Созопол, с която на основание чл. 193, ал. 3, ал. 8 и ал. 9 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е учредено в полза на „Аркутино“ ЕАД възмездно право на прокарване през следните имоти – поземлен имот с идентификатор 67800.12.424, с вид на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за второстепенна улица, собственост на „Бриз 2000“ ЕООД, и поземлен имот с идентификатор 67800.47.48, с вид на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение, собственост на „Алепу Вилидж“ АД и „ГБС-Инвест“ ЕАД, с което се осигурява прокарване на технически проводи и съоръжения – отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в имот с идентификатор 67800.47.77 до изливна шахта в имот с идентификатор 67800.47.48, м. „Алепу“, землището на гр. Созопол. В заповедта е посочено, че засегната площ от тръбопроводното трасе и създадения сервитут е определена на 738 кв. м. с цена на правото на прокарване, определена по реда на чл. 193, ал. 8 от ЗУТ – 14 327 лева, дължима на Община Созопол. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, при издаването й е допуснато съществено нарушение на административно-процесуалните правила, което от своя страна е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Прието е от съда, че макар и да са спазени формалните изисквания за провеждане на производството с провеждане на процедурата по чл. 210 от ЗУТ, административният орган е допуснал съществено нарушение на административното производство като не е уведомил заинтересованите страни за започването му и не е изпълнил вменените му задължения по чл. 34 и чл. 35 от АПК. Административният съд приема също така, че не е доказано по безспорен начин, че е налице първата предпоставка за учредяване на сервитут по смисъла на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, а именно – че липсва постигнато съгласие между собствениците на засегнатите от сервитута поземлени имоти, като в случая в административната преписка липсват каквито и да било доказателства относно проведени опити за сключване на договор по чл. 193, ал. 1 от ЗУТ между заявителя „Аркутино“ ЕАД, в качеството му на собственик на имота - титуляр на сервитутното право, и собствениците на двата поземлени имота /служещи имоти/, засегнати от оспорената заповед, а именно „ГБС – Инвест“ ЕАД и „Бриз 2000“ ЕООД. Според съда в оспорената заповед не се съдържат също така и мотиви относно второто кумулативно условие по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, а именно – друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. В тази връзка съдът приема, че административният орган само бланкетно е посочил, че друго решение е явно икономически нецелесъобразно, но не е изложил никакви съображения как е достигнал до този извод, като отделно от това липсва каквото и да било изложение относно спазване изискванията на чл.193, ал. 5 от ЗУТ. Установеното едва в съдебното производство, чрез допусната съдебно-техническа експертиза, спазване на изискванията предложеното техническо предложение да е икономически целесъобразно, както и че същото не е в нарушение на забраната, въведена с чл. 193, ал. 5 от ЗУТ, според съда не може да санира липсата на мотиви по отношение на тези релевантни факти в оспорената заповед, поради и което това е основание за нейната отмяна. Въз основа на това съдът е обосновал извод за допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото неизпълнението им е довело до неизясняване на релевантни за производството факти и обстоятелства и тяхното недопускане би довело до различен резултат, а именно недоказаност на твърдението на заявителя „Аркутино“ ЕАД за липса на съгласие за сключване на договор между засегнатите страни, което от своя страна е следвало да повлече отказ за издаване на заповед по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ на изложените по-горе съображения, а не заповед за учредяване на право на прокарване. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Правилно административният съд приема за допустима като подадена в срок и от надлежна страна жалбата на „Бриз 2000“ ЕООД и конституира дружеството като жалбоподател по делото, обратно на твърдяното в касационните жалби. В тази връзка изцяло се споделят от настоящата инстанция изложените от съда мотиви в протоколното определение от 24.02.2025 г., че в конкретния случай не е налице надлежно съобщаване на процесната заповед на „Бриз 2000“ ЕООД, поради и което тази инстанция препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Първоинстанционният съд правилно приема също така, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кметът на Община Созопол, в съответствие с разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, както и в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискването по чл. 193, ал. 8 от ЗУТ. Неправилни обаче са решаващите изводи на съда, че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на съда, че неуведомяването на жалбоподателите за началото на административното производство по чл. 26 от АПК съставлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като независимо, че двете дружества не са получили уведомления за започване на административното производство, то същите са реализирали правото си на възражение чрез оспорване на заповедта по съдебен ред, т. е. не е налице нарушение на административната процедура и то от категорията на съществените, което да води до отмяна на атакуваната заповед на това основание. Нещо повече, в конкретния случай и на двете дружества е бил редовно връчен изготвеният от комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ оценителен протокол № 34/28.05.2024 г., който в съответствие с чл. 193, ал. 8 от ЗУТ е предхождащ акт по определяне цената на учреденото право на прокарване и предполага вече започнала процедурата по издаване на оспорената заповед. Не може да бъде възприет и извода на съда, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 34 и чл. 35 от АПК да изясни в цялост фактическата обстановка и да събере необходимите доказателства обосноваващи настъпването на предпоставките по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, на основание на която е издадена оспорената заповед, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Двете предпоставки на цитираната разпоредба са в кумулативна даденост, както и наред с тях ал. 5 на чл. 193 от ЗУТ въвежда и изисквания с правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения да не се влошават условията на застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. В процесния случай, обратно на приетото от административния съд, по делото безспорно се доказва наличието на първата предпоставка за издаване на заповед по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ – липсата на съгласие между собствениците на поземлените имоти за учредяване на право на прокарване на отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в поземлен имот с идентификатор 67800.47.77 до изливна шахта в поземлен имот с идентификатор 67800.47.48, м. „Алепу“, землището на гр. Созопол, както към момента на подаване на заявление рег. № УТ-2112-144-2/14.05.2024г. от „Аркутино“ ЕАД, така и към момента на издаване на процесната заповед. Видно от съдържанието на цитираното заявление, същото сочи на безспорната липса на постигнато съгласие за учредяване на правото на прокарване на отвеждащ колектор за пречистени води между заявителя и жалбоподателите, доколкото искането за намеса от страна на кмета на общината е обвързано с непредставено нотариално заверено съгласие на собствениците на поземлени имоти с идентификатори 67800.47.48 и 67800.12.424, както и постановеният в тази връзка отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Наличието на такова несъгласие от страна на дружествата – жалбоподатели в първоинстанционното производство, се потвърждава недвусмислено и с факта на подаване на техните жалби, в които по съществото си те се противопоставят на учреденото право на прокарване, като в жалбата на „ГБС – Инвест“ ЕАД изрично се сочи за нарушени правни интереси на дружеството и неизпълнение на договорни ангажименти от страна на „Аркутино“ ЕАД за учредяване на право на преминаване на „ГБС – Инвест“ ЕАД през имоти с идентификатори 67800.47.77 и 67800.47.78. В тази връзка следва да се има предвид, обратно на приетото от административния съд, че приложеното по делото тристранно споразумение от 14.01.2021 г., сключено между „Аркутино“ ЕАД, „ГБС – Турс“ ЕАД и „ГБС – Инвест“ ЕАД, ведно с декларация - съгласие за заустване на пречистените води в изливната шахта за отпадъчни води, изградена в поземлен имот с идентификатор 68700.47.48, не обосновава извод за липсата на демонстрирано от страна на жалбоподателите несъгласие за сключване на договор за учредяване на право на прокарване. Действително, сключеното тристранно споразумение вменява в задължение на „ГБС – Инвест“ ЕАД от една страна да подпише нотариално заверена декларация, с която да даде съгласие на „Аркутино“ ЕАД да се включи в изливна шахта за отпадъчни води, изградена в имот с идентификатор 67800.47.48, а от друга да страна да учреди в полза на „Аркутино“ ЕАД при необходимост право на преминаване за включване на колектор в изливната шахта. Този поет обаче бъдещ ангажимент не може да се приравни на съгласие във формата, предвидена в чл. 193, ал. 1 от ЗУТ – писмен договор между собствениците на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, както и представената нотариално заверената декларация от 14.01.2021 г. не сочи на учредено право на прокарване в полза на първата страна по тристранното споразумение. Липсата на съгласие от страна на двете дружества, собственици на засегнатите поземлени имоти, и невъзможността за сключване на договор по чл. 193, ал. 1 от ЗУТ към датата на издаване на процесната заповед безспорно се установява и от обстоятелството, че на жалбоподателите е било надлежно съобщено на 03.05.2024 г. решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с което е била определена цената на правото на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения, срещу което и решение те нито са възразили, нито са упражнили правото си на жалба по реда на чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, съгласно приложен по делото констативен протокол от 26.06.2024 г. Противно на приетото от административния съд, именно защото органът е изследвал наличието на съгласие за учредяване правото на прокарване изрично е посочил наличието само на нотариално заверена декларация за съгласие от „ГБС – Инвест“ ЕАД към „Аркутино“ АД да зауства пречистените си води в изливната шахта за отпадъчни води, изградена в имот с идентификатор 67800.47.48, което обстоятелство сочи и на мотивираност на акта в този смисъл. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че неправилно първоинстанционният съд приема, че в оспорената заповед не се съдържат мотиви, разглеждащи изискванията на закона друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно и дали е спазена забраната на чл. 193, ал. 5 от ЗУТ. Видно от съдържанието на оспорената заповед, изрично е посочено, че друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно и е необходимо да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имот с идентификатор 67800.12.424, който е урбанизирана територия и с начин на трайно ползване – за второстепенна улица, и през имот с идентификатор 67800.47.48, който попада в урбанизирана територия и е с начин на трайно ползване – за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение. В тази връзка изводът на съда, че само бланкетно е посочено, че друго решение е явно икономически нецелесъобразно, не може да се сподели, доколкото няма как да се съпоставят и други икономически целесъобразни възможности, ако те не съществуват, както се установява по делото в конкретния случай. Мотиви към заповедта от фактическа страна относно останалите две кумулативни предпоставки за учредяване на право на прокарване в хипотезата на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ се съдържат и в част от представената по делото административна преписка – експертна оценка за определяне на пазарната стойност, оценителен протокол № 34/28.05.2024 г. и инвестиционен проект за обект „Отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в поземлен имот с идентификатор 67800.47.77 до нова изливна шахта в поземлен имот с идентификатор 68700.47.48“, което е допустимо съгласно задължителната съдебна практика, залегнала още в тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК. В цитираните документи се посочва, че трасето на техническата инфраструктура се прокарва подземно изцяло под осевата линия на бъдещата улица - по улична регулация, която не е приложена за имот с идентификатор 67800.12.424 и не създава никакви пречки или затруднения относно изграждането или експлоатацията на пътното съоръжение, както и попада в регулационните граници на имот с идентификатор 67800.47.48, в който трасето ще се изгради подземно по северозападната регулационна граница на имота и в североизточната му част, където е предвидено заустване на тръбопровода в изливната шахта, без да се създават пречки при съществуващата експлоатация на поземления имот и да се засяга изградената в него едноетажна сграда с предназначение „сграда за водоснабдяване и/или канализация“. Тези обстоятелства безспорно се установяват по делото и от приетата съдебно-техническа експертиза и разпита на вещото лице в откритото съдебно заседание, съгласно което процесното трасе на колектора е най-доброто икономически и целесъобразно решение, защото преминава изцяло под осевата линия на бъдещата улица и не създава пречки или затруднения относно изграждането и експлоатацията на пътното съоръжение, както и тръбопровода се прокарва подземно през имот с предвиждане „за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение“ и се зауства във вече съществуваща ревизонна шахта за дълбокоморско заустване, без да се засяга и монолитната едноетажна сграда. По делото не е спорно също така и обстоятелството, че със заповед № 284/08.03.2005 г. на кмета на Община Созопол е одобрена улична регулация на улица с о. т. 15-16-17-18-19-20-21 и улица с о. т. 17 – о. т. 13 с трасе през поземлен имот с идентификатор 67800.12.424, м. „Алепу“, гр. Созопол. Така установеното по делото сочи, че е налице и втората предпоставка на приложимата правна норма, а именно друго техническо решение за прокарване на отклонението да е явно икономическо нецелесъобразно. Учреденото право на прокарване не препятства също така установения начин на трайно ползване на имотите, през които преминава, нито влошава условията за застрояване, поради което е налице и третата предпоставка за законосъобразно учредяване правото на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че неотносимо към законосъобразността на процесната заповед се явява обстоятелството дали за трасето на процесния колектор е налице план-схема по част „ВиК“ към одобрения подробен устройствен план за засегнатите имоти в урбанизираната територия или е одобрен парцеларен план в частта му извън регулация. Това е така, тъй като подлежащи на изследване по делото са условията за учредяване на правото на прокарване с административен акт, а не за неговата реализация с прокарване на отклонението, които въпроси имат отношение към следващите етапи от инвестиционния процес. Следва да се има предвид също така, че проблемът с евентуалното бъдещо приложение на уличната регулация, за която по делото не се спори, че не е приложена, не засяга елементите от фактическия състав на правото на прокарване. Необходимостта от прилагане на реда по чл. 193 от ЗУТ е резултат тъкмо от неосъществяването на регулацията – с учредяването на правото се преодоляват, дори и за определен период от време, неблагоприятните последици от това фактическо положение. В тази връзка следва да си има предвид също така, че в съответствие с чл. 83, ал. 3 от ЗУТ по изключение в населени места и селищни образувания без планове за вертикално планиране могат да се изграждат водопроводи и частични канализации съобразно заварения релеф на терена на улиците и площадите и като се съблюдават изискванията за бъдещото вертикално планиране. Не е налице и незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неиздаването на заповед по чл. 193, ал. 4 от ЗУТ от кмета на Община Созопол по отношение на поземлени имоти с идентификатори 67800.12.189 и 67800.49.23, които имоти са общинска собственост. Обстоятелството издадена ли е или не заповед в хипотезата на чл. 193, ал. 4 от ЗУТ за друга част от трасето на процесния отвеждащ колектор е ирелевантно относно преценката за законосъобразност на заповедта, постановена в хипотезата на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ. Предвид изложеното и като е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закона, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационната инстанция следва да разреши спора по същество, като предвид липсата на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед, първоинстанционните жалби против нея следва да бъдат отхвърлени. При основателност на касационните жалби в полза на касаторите следва да бъдат присъдени заявените своевременно съдебни разноски за касационната инстанция, както следва: на касационния жалбоподател „Аркутино“ ЕАД следва да бъдат присъдените съдебни разноски в размер на 2 000 евро, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 10.06.2026 г.; на касационния жалбоподател кмет на Община Созопол следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 2 888.80 евро, представляващи внесена държавна такса в размер на 35.80 евро и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 853 евро, съгласно приложен по делото списък на разноските, платежно нареждане от 04.03.2026 г. и фактура № 378/13.02.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,