Решение № 4010 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2007 г.

Решение № 4010 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2007 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Софие Каци - гражданка на Албания, срещу решение № 338 от 27.06.2007 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че е приложил неправилно чл. 8, 9 и чл. 6, ал. 1 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество, е основателна. Административното производство е започнало по молба за закрила от Софие Каци от 09.01.2007 г. при ДАБ, в която като причина за напускане на държавата й на произход Албания е посочена заплахата от кръвно отмъщение. На същата дата, чрез даване на писмени указания, административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ (ред., ДВ, бр. 30 от 2006 г.), като е запознал молителката на разбираем от нея език (албански) с реда за подаване на молбата, с процедурата, която ще се следва, и с нейните права и задължения, както и е провел интервю за изясняване на бежанската й история съгласно чл. 73 (ДВ, бр. 31 от 2005 г.). От проведеното интервю се установява, че Софие Каци е напуснала Албания през 2003 г., преминавайки в Македония, по причина заплаха от отмъщение от страна на трето лице. В последващо интервю от 05.02.2007 г. молителката е потвърдила причината за напускане на родината си и е доразвила своята история, уточнявайки лицето, заплашващо семейството й, някои от причините за възникване на враждата, развитието на конфликта и действията на семейството й. Пред административния орган е представен точен превод на съдебно решение № 533 на Районния съд - Тирана, с което имената на част от членовете на семейство Каци, в т. ч. и на жалбоподателката, са променени поради "кръвно отмъщение от отказ от ислямско вероизповедание и приемане на католицизма". По административната преписка се намира и справка с вх. № 1944 от 17.08.2006 г. на отдел "Специализирана информация" при ДАБ, чийто предмет касае обща информация за държавата Албания, данни за "кръвното отмъщение" и отношението на албанските власти към него, както и наличието му като основание за предоставяне на бежански статут. Въз основа на тази справка и останалите данни по преписката интервюиращият орган е изготвил становище (№ 1195 от 26.01.2007 г.), с което се предлага да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката, като изложените в становището мотиви са пренесени и в обжалвания в настоящото съдебно производство административен акт. В хода на административното производство е представено в превод писмо № 124/5 от 25.01.2007 г., изходящо от Националния комитет за помиряване в Албания, с което се декларира загриженост от страна на комитета относно наличието на заплаха за семейство Каци от кръвно отмъщение и евентуалния изход на административното производство. От своя страна административният орган, за да постанови своя отказ по отношение на София Каци, е приел, че спрямо нея не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната й по произход, както и че в хода на административното производство не са заявени обективни данни, които да доведат до извод за наличие на законово релевантна заплаха или посегателство към молителката. Приел е също така, че молителката не е потърсила помощ от официалните власти, които, видно от представената по делото справка от 17.08.2006 г., "полагат сериозни усилия за ликвидиране на тази антихуманна традиция" (кръвното отмъщение). При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че решение № 338 от 27.06.2007 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Софие Каци, е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като административният орган не е изследвал обстоятелствата относно реалната ситуация за възможностите на официалните власти в Албания да се противопоставят ефективно срещу деяния, извършвани от лица по повод "кръвна вражда", и конкретно дали посочените като заплаха за живота и здравето на жалбоподателката - Газим Вишка и неговото семейство, могат да бъдат субект, осъществяващ преследване или тежки посегателства. Тук следва да се посочи, че декларативното посочване на взетите мерки от страна на властите не дава информация за постигнатия резултат срещу този "феномен", както и за възможностите за вътрешно разследване спрямо жалбоподателката, което прави постановения акт издаден в нарушение на чл. 75, ал. 4 от ЗУБ (ДВ, бр. 30 от 2006 г.). Освен това липсва каквото и да било обсъждане на посочения в съдебното решение на районния съд в Тирана повод за промяната на името на молителката (промяната в нейната и на семейството й религиозна ориентация към християнството е изначалният повод за възникването на конфликта между двете семейства, налагащо като мярка промяна в личните й данни), при положение, че същата е декларирала в административното производство, че е "мюсюлманка", което само по себе си се явява нарушение на чл. 35 от АПК. Следва също така да се посочи, че дори т. нар. "актуална" справка, послужила като основание за административния орган да направи своите изводи относно проявленията и отношението на официалните власти към кръвната вражда, е изготвена близо една година преди издаването на акта и съдържа констатации, относими към 2005 г., което се явява недопустимо спрямо принципа, че основателността на искането за закрила следва да се преценява при произнасянето от страна на органа. Оттук и изводът, че ползваните актуални справки трябва да съдържат данни за факти, чието проявление е близко по време към момента на произнасяне. С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК и чл. 90, ал. 2 от ЗУБ Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав