Решение № 7718 от 12.7.2023 г. на ВАС по адм. д. № 121/2022 г.

Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр.с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 175 от АПК.

Образувано е по молба на "Блимус" ЕООД, гр.София, чрез представляващия управител А. Витанов, С. Константинова и А. Витанов, за тълкуване на влязлото в сила решение 5652 от 31.05.2023 г., постановено по адм. дело 121/2022 г. на Върховен административен съд (ВАС), четвърто отделение. Молбата съдържа и искане за изменение на същото решение в частта за разноските.

С молбата за тълкуване се поддържа, че диспозитивът на решението е неясен и вътрешно противоречив, тъй като от една страна съдържа разпореждане за връщане на делото като преписка, а от друга страна липсва диспозитив за отмяна на решение 1020/17.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка КЗК-511/2020 г.

С молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, се иска изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че след като делото се връща на КЗК за произнасяне, то разноски не се дължат.

Ответната страна Витоша Ауто ЕООД, чрез адв. В. Байчев излага писмено становище за неоснователността на искането за изменение на решението в частта за разноските си. Също така изразява становище, че твърдяното от молителите противоречие между мотивите и диспозитива на решението представлява очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи като се заличи следният текст от диспозитива: и ВРЪЩА преписката на Комисия за защита на конкуренцията за определяне на санкции на Блимус ЕООД, С. Константинова и А. Витанов за извършеното нарушение..

КЗК не изразява становище.

Молбата за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничена със срок, поради което е процесуално допустима.

Искането за изменение на решението е също процесуално допустимо, като подадено в 1-месечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

При разглеждането им по същество Върховният административен съд, четвърто отделение, установи следното:

1. По молбата за тълкуване по чл. 251, ал.1 от ГПК, вр.с чл.144 АПК:

Молбата е неоснователна. От данните по делото се установява, че с решение 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-511/2020 г., е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на Блимус ЕООД, С. Константинова и А. Витанов и съответно им е наложена имуществена санкция, като е определен и размерът.

По жалби на Блимус ЕООД, С. Константинова и А. Витанов е постановено решение 1001/11.10.2021 г. по адм. дело 58/2021 г. на Административен съд София-област, с което е отменено решение 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-511/2020 г.

С решение 5652 от 31.05.2023 г., постановено по адм. дело 121/2022 г. на ВАС е отменено решение 1001/11.10.2021 г. по адм. дело 58/2021 г. на Административен съд София област, пети състав и вместо него е постановено: ОТХВЪРЛЯ жалбите на Блимус ЕООД, С. Константинова и А. Витанов срещу решение 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-511/2020 г. и ВРЪЩА преписката на Комисия за защита на конкуренцията за определяне на санкции на Блимус ЕООД, С. Константинова и А. Витанов за извършеното нарушение. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че оспорваното решение на КЗК съставлява законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в съответната форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и в съответствие с целта на закона.

Предвид така посоченото в решението на ВАС е безспорно, че волята на съда е за законосъобразност на решение 1020/17.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка КЗК-511/2020 г. и след отмяна на решението на АССО делото не следва да се връща на КЗК, тъй като санкциите вече са определени с влязлото в сила решението на КЗК. Липсва и диспозитив, който да отменя решението на КЗК. Ето защо настоящият състав приема, че в случая не е налице основание за тълкуване на решението на ВАС, а е налице очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 175, ал. 1, предложение първо от АПК. Съгласно цитираната разпоредбата съдът по свой почин може да поправи допуснатите в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Разпоредбата има предвид неточности, които се отнасят до несъответствие между формираната воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. Според ал. 2 решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. Предвид изложеното следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение 5652 от 31.05.2023 г., постановено по адм. дело 121/2022 г. на ВАС като се заличи от диспозитива и ВРЪЩА преписката на Комисия за защита на конкуренцията за определяне на санкции на Блимус ЕООД, С. Константинова и А. Витанов за извършеното нарушение.. В тази връзка следва да се заличи и следният абзац от мотивите на решението: При това преписката следва да бъде върната на КЗК за изпълнение на правомощието й за определяне на санкция на Блимус ЕООД, С. Константинова и А. Витанов за извършеното нарушение съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК и с оглед принципите на съразмерност и пропорционалност и дадените указания за налагане на максимален размер на санкциите..

1. По искането за изменение по чл. 248, ал.1 ГПК, вр.с чл.144 от АПК :

Искането е неоснователно. С оглед обстоятелството, че решението на КЗК е законосъобразно и същото не е отменено, неоснователно се явява твърдението на молителя, че разноски не се дължат. Предвид изхода на спора по адм. дело 121/2022 г. на ВАС правилно на касационните жалбоподатели са присъдени сторени по делото разноски. Правилно е определен и размерът им.

Неоснователно се явява твърдението, че присъдените на Витоша Ауто ЕООД разноски са прекомерни и не са доказани по основание и размер, както и че не е доказано реалното им плащане. Видно от данните по делото, разноските са претендирани своевременно и по отношение на тях са представени следните документи: списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочена сумата от 12500 лева, от които 12000 за адвокатско възнаграждение и 500 лева държавна такса; договор за правна защита и съдействие; пълномощно за процесуално представителство пред ВАС на адв. В. Байчев; фактура на стойност 12000 лева; преводно нареждане за сумата от 12000 лева, както и платежен документ за сумата от 500 лева, внесена по сметка на ВАС за дължимата държавна такса по делото. Следва да се посочи и това, че до последното открито заседание по делото липсва направено възражение за прекомерност на сторените от Витоша Ауто ЕООД разноски, поради което правилно същите са присъдени в цялост. Предвид така установеното настоящият състав приема, че искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, поради което същото следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и ал. 5 от ГПК и чл.248, ал.1 и ал. 3 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК и чл. 175, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение