Решение № 3305 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1152 от 19.06.2023г., постановено по адм.д. 2192/2022г., Административен съд - Пловдив, първо отделение, ХІ-ти състав, е отхвърлил жалбата на З. Тошев , [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], против ревизионен акт Р 16001621005040 091 001/11.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 320/26.07.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 10 952лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от З. Тошев , [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], чрез пълномощника му адв. И. Йовчев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт И. Панова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Пловдив е е отхвърлил жалбата на З. Тошев , [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], против ревизионен акт Р 16001621005040 091 001/11.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 320/26.07.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив, в частта за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019г. общо в размер на 17 343лв. и лихви за забава в размер на 8 149,98л., както и задължения за ДДС за данъчни периоди 01.03.2015г. 31.12.2019г. общо в размер на 88 694,83лв. и лихви за забава в размер на 43 355,19лв. Посочено е, че процесната ревизия е протекла по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, поради наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.2, 4 и 5 ДОПК. Решаващият съд е описал установените действия в хода на ревизията, констатациите на органите по приходите за провеждането й по особения ред, начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни задължения и лихвите за забава. Изложени са мотиви, че констатациите за наличието на посочените три хипотези от чл.122,ал.1 ДОПК се установяват от събраните по делото доказателства. Решаващият съд е намерил за неоснователни възраженията на задълженото лице за допуснати нарушения на административно-производствените правила при провеждане на ревизията, която се явява повторна след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт с решението на директора на Д ОДОП Пловдив и връщане на преписката за извършване повторна ревизия. По детайлно е разгледано възражението за невръчване на уведомлението по чл.124,ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, като е прието, че това е станало още при първоначално проведената ревизия, а връченото в рамките на настоящата, дори и в твърдяните кратки срокове, не може да се разглежда като съществено нарушение на административно-производствените правила. На стр.6 и стр.7 от решението административният съд е възпроизвел констатациите на органите по приходите за определяне на посочените по-горе данъчни задължения извършваната по занятие пред данъчните периоди търговска дейност по отглеждане и продажба на семена за зеленчуци, размера на установените обороти на база получени данни от куриерските фирми, чрез които е извършвана доставката и получавано плащане, начина на определяне на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК. На отделен ред са обсъдени констатациите относно задълженията за ДДС към кой момент лицето е достигнало оборот, при който е следвало да подаде заявление за регистрация по ДДС, определяне на размера на тези задължения при съобразяване на разпоредбата на чл.102,ал.3,т.2 ЗДДС. Направен е извод, че предвид събраните доказателства в ревизията правило е обоснован извод, че извършваната от лицето дейност покрива белезите на независима икономическа дейност по смисъла чл.3,ал.2 ЗДДС, доколкото дейността е извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение. На стр.8 от делото административният съд е разгледал основното възражение на жалбоподателя по съществото на спора че сортовите семена, които са предоставяне за промотиране с цел утвърждаване на нови сортове, са произведени от племенника на жалбоподателя К. Илиев и от майката на съпругата му Е. Тодорова, които семена нямат нищо общо с тези, които са произведени от жалбоподателя и съпругата му и са декларирани в годишните данъчни декларации /ГДД/. Отбелязано е, че в тази насока страната прави позоваване и на заключението на вещото лице по назначените основно и допълнително заключения. Възражението е било прието за неоснователно по следните аргументи: 1. Твърдението, че представените семена са промотивирани с цел утвърждаване на нови сортове и разпространението на тези семена не е било средство за получаване на печалба и доходи, а за проучване и изпитване, е определена като неоснователно с мотив, при определяне на дохода на З. Тошев /и на съпругата му/ от тези семена от стойността нае получените плащания от контрагентите е намалена със стойността на предоставянето на съпрузите финансиране и там, където е установено превишение на плащанията от контрагентите , разликата е разделена на две и е определена като реализиран приход на всеки един от съпрузите само получените суми, превишаващи предоставените средства за финансиране. 2. Другото възражение че не следва да се отчитат като приходи на лице тези от произведени семена от К. Илиев и от Е. Тодорова е прието за неоснователно с аргумент, че установените обстоятелства за тези две лица нямат отношение към неотчетените приходи на З. Тошев. Посочено е, че в хода на ревизията са извършени процесуални действия по отношение на посочените две лица, при които е установено, че при извършените от тях продажби купувач на семената се явява И. Тошева съпруга на ревизираното лице. Прието е, че експертизата достига до друг размер на задълженията за данъци на база приспадане на суми предадени на К. Илиев и Е. Тодорова, като се вземат предвид и разписки изплатени на бащата на жалбоподателя П. Тошев, а не декларираното от него. Допълнено е, че при експертизата не е отчетено на какво обстоятелство З. Тошев и съпругата му се явяват платци на съответните суми, които са получени от К. Илиев , Е. Тодорова и П. Тошев. Изложени са аргументи, че в хода на ревизията е установено, че двамата съпрузи Тошеви купуват семена от посочените три лица, при формиране на облагаемия оборот по ДДС отношение имат реализираните от съответното лице приходи/доходи от продажба на стоки или на услуги. Акцентирано е, че в случая З. Тошев се явява платец на суми, т.е. той закупува стоки от К. Илиев , Е. Тодорова и П. Тошев, което се установява и от самата експертиза. Поради изложените мотиви решаващият съд не е кредитирал както основното, така и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, предвид изваждането от оборота за регистрация на сумите преведени на К. Илиев , Е. Тодорова и П. Тошев, без да се изясни от вещото лице характера и основанието на тези извършени преводи. Като допълнителен мотив за невъзприемане на заключението е посочено и това, че вещото лице е определило облагаемия оборот за регистрация по ДДС на база календарна година, което е в противоречие с нормата на чл.96,ал.1 ЗДДС, където е посочено 12 последователни месеца, която методика е неправилна и не съответства и не се доближава дори до декларираните от самото лице приходи от продажба от стоки в подадените от него ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на З. Тошев се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу съставения ревизионен акт. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения, свързани с непризнаване на доказателствената сила на представени от страната писмени доказателства, невъзприемане на заключението основно и допълнително на назначената съдебно-счетоводна експертиза. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл.208 АПК, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. По същество касационната жалба се изразява в оплаквания срещу съставения ревизионен акт и повторения на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд. Поради това оплакванията изложени в нея срещу ревизионния акт не следва да бъдат обсъждани, а правилността на решението следва да бъде преценена при условията на чл.218,ал.2 АПК. Направените оплаквания в жалбата, свързани с неправилност на изводите на административния съд за липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила при провеждане на ревизията не могат да бъдат споделени. Основните доводи в тази насока са свързани с оплакване, че на задълженото лице не е редовно връчено уведомление за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл.ДОПК. Оплакването е неоснователно. В решението на директора на Д ОДОП Пловдив при проведеното административно оспорване /стр.13 от решението, л.24 от първоинстанционното дело/ подробно са описани извършените в хода на ревизията действия по връчване на уведомлението по чл.124,ал.1 ДОПК на ревизираното лице, както и датите на издаване на ревизионния доклад и ревизионния акт. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изложените в тази връзка аргументи, че до несвоевременно връчване на уведомлението се е стигнало в резултат на поведението на ревизираното лице. Следва да бъдат споделени и изводите на административния съд в тази насока, че дори и да е налице нарушение на административно-производствените правила, то в случая е несъществено, доколкото ревизията по издаване на оспорения ревизионен акт е повторна, а при първоначално извършената такава е извършено валидно връчване на уведомление по чл.124,ал.1 ДОПК на задълженото лице, а при възлагането на втората ревизия не се променя факта, че производството е висящо, отделно от това страната разполага с възможност да организира защита си чрез ангажиране на доказателства както при административното, така и при съдебното оспорване на издадения ревизионен акт. Наведените оплаквания в жалбата, че неправилно решаващият съд е приел доказано наличието на хипотеза по чл.122,ал.1,т.,2, 4 и 5 ДОПК, не могат да бъдат споделени. В случая въз основа на събраните по делото доказателства при всички случаи е установена хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 ДОПК налице са данни за укрити приходи или доходи, тъй като е установено, че задълженото лице е извършвал по занятие търговска дейност със семена за зеленчуци, като не е отчитал приходите от продажба им. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че оглед на фактите по делото са установени и другите две хипотези за провеждане на ревизията по особения ред тези по т.4 и 5 на чл.122,ал.1 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Изложените от жалбоподателя аргументи, че за него като физическо лице не съществува задължение да води счетоводство и да пази документация не могат да бъдат споделени. От доказателствата по делото се установява, че ревизираното лице заедно с членове на семейството му извършва по занятие дейност по производство и търговия със семена за зеленчуци. Част от тази дейност е правно организирана под формата на дружество Опал Зи ЕООД, от което се следва, че лицето е наясно, че за извършваната от него дейност следва да се води отчетност по предвидения за това нормативен ред и отсъствието на такава покрива хипотезите на чл.122,ал.2, т.4 и 5 ДОПК. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно изводите на административния съд относно начина на определяне на данъчната основа и размера на задълженията, съответно за незачитане на представените от него писмени доказателства. Както в ревизионния доклад, така и в решението на директора на Д ОДОП Пловдив и това на първоинстанционния съд е възпроизведен много подробно начина на определяне на данъчната основа. Следва да бъде посочено, че за разлика от други подобни случаи, при съставянето на процесния ревизионен акт органите по приходите са подходили твърде коректно при определяне на данъчната основа, като на база на извършените процесуални действия в хода на ревизията са зачели като разход на задълженото лице всички онези доказателства, които имат определена степен на достоверност подавани данъчни декларации от трети лица, извлечения от банкови сметки и прочие. Въпросните разписки за изплатени суми на бащата на задълженото лице П. Тошев, и лицата К. Илиев и Е. Стоянова, на база на които са съставени основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, правилно не са зачетени като доказателства установяващи намаляване на данъчната основа за облагане. В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд при условията на чл.221,ал.2 АПК и същите не следва да бъдат преповтаряне. Оплакването, че решаващият съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, не кредитирайки въпросните разписки, както и заключенията на експерта по двете съдебно-счетоводни експертизи, е неоснователно. При спазване на правилата за доказване решаващият съд е извършил преценка за доказателсвената стойност на представените от страната писмени доказателства, съответно е изложил мотиви защо не кредитира заключението на експерта. Аргументите му в тази насока са правилни и обосновани на фактите по делото. Правилно е акцентирано, че от разписките става ясно, че ревизираното лице закупува с тях семена , а не че се възстановяват суми на посочените лица. По делото липсват и данни, че за тези суми трите лица са подали ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за съответния данъчен период , или са посочили същите в подадените такива ГДД. Направените оплаквания в касационната жалба, че органът по приходите не е предприел необходимите действия по изясняване на обективната истина и какви са били реалните доходи на лице през ревизираните периоди, не могат да бъдат споделени. Както бе вече изложено, до провеждане на ревизията по особения ред и определяне на данъчната основа при условията на чл.122,ал.2 ДОПК се е стигнало поради неправомерното поведение на лицето, което не взело необходимите мерки да организира по предвидения в закона ред извършваната от него стопанска дейност, в това число да води и счетоводна отчетност. Съставения ревизионен акт се ползва с доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК и задълженото лице е това, което следва чрез надлежни доказателства да обори констатациите му. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състав на което влиза ответната по жалбата ДОДОП Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 10 951,72лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,