Решение № 6721 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6840/2015 г.

Решение № 6721 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6840/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. И. С. от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощник, против решение № 793/21.04.2015 г. по адм. д. № 1311/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на С. срещу АУЗД № 439/12.07.2011 г. на орган по приходите в Община Пловдив, потвърден в оспорената част с решение № 4/10.02.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" в Община Пловдив. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Също така поддържа и възражението си, направено и пред първоинстанционния съд, за нищожност на оспорения административен акт поради липса на компетентност на издателя на акта. Касаторът повторно обсъжда фактите, при които е издаден АУЗД, като навежда съображения във връзка с твърденията си за неговата незаконосъобразност. По отношение правилността на постановеното съдебно решение касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение имота на Семерджиева не е доказано. Счита, че съдът е приключил производството, без да е провел производство по оспорване на документи; че неправилно е съобразил в изводите си заключенията на вещото лице, касаещи счетоводни пресмятания. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с прогласяване нищожността на АУЗД или отмяната му като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № 439/12.07.2011 г. на орган по приходите в Община Пловдив, с който на А. С., като собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот в гр. Пловдив, бул. "Марица" № 80, представляващ застроена земя с площ от 187 кв. м, нежилищен обект (офис), жилище, жилище и мазе, са определени задължения за ДНИ и ТБО. Конкретните данни за имота са съобразени с подадена от съсобствениците коригираща декларация от 14.10.2010 г. и от 10.03.2011 г. След извършена проверка на органа по приходите, с издадения АУЗД на Семерджиева са определени задължения за ДНИ и ТБО за конкретния имот (неговата 1/2 ид. ч.) за периода 2001 г. - 2010 г. Не е било спорно, че тези публични задължения не са заплащани от съсобственика. По реда на задължителния горестоящ административен контрол, с решение № 4/10.02.2012 г. директорът на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив е отменил акта в частта досежно установените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2001 г. - 2005 г. като погасени по давност и е потвърдил АУЗД в останалата част. Административният съд е извършил пълна проверка за законосъобразност на административния акт, събрал е относими за спора писмени доказателства (предвид и задължителни указания на Върховния административен съд), проявил е процесуална активност за изясняване на спора, като е давал възможност на страните в поредица съдебни заседания да представят доказателства във връзка със становищата си по спора. По същество съдът е заключил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, изложени са конкретни фактически и правни основания, спазени са процесуалните правила и актът съответства на материалния закон. Поради това е приел жалбата на Семерджиева за неоснователна. Решението е правилно. Неоснователно е касационното възражение за нищожност на оспорения административен акт поради липса на компетентност у издателя на акта. Действително, първоинстанционният съд е намерил АУЗД за издаден от компетентен орган, без да посочи конкретно доказателства за този си извод. Този пропуск на съда касационният ответник е отстранил в настоящото производство, като е представил заповед № 09ОА-833/27.04.2009 г. на кмета на Община Пловдив и заповед № 371/1.12.2010 г. на кмета на общината относно длъжността на издателя на АУЗД Е. Д. Й. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение на формата на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспореният АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити за валиден административен акт. Органът е посочил фактическото и правно основание за извършване на проверката, актът съдържа точно описание на проверявания недвижим жилищен имот, органът е изложил конкретни съображения за основанието и размера на определените публични задължения за ревизирания период. Неоснователно е възражението на касатора за неприложимост на процесуалния ред за издаване на оспорения АУЗД. Относимата към настоящия спор правна норма на чл. 9б ЗМДТ /изм. с бр. 98 от 2010 г. в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г./ предвижда, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, а обжалването на свързаните с тях актове се осъществява по същия ред. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ регламентира установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци да се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. От друга страна, нормата на ал. 3 от посочената разпоредба определя, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Най-сетне, с разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Логическото тълкуване на посочените разпоредби налагат извода, че компетентен да установи задължението за такса битови отпадъци към датата на издаване на обжалвания акт е бил служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. Релевантният въпрос за датата на началото на производството по установяване на задължения за местни такси, а оттук и за приложимостта на относимата редакция на чл. 9б ЗМДТ, е решен правилно от Административен съд - гр. Пловдив. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че в случая е приложима разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗМДТ. Проверката по установяване на задълженията за ТБО е започнало във връзка с подадена молба от съсобственици С. от 11.03.2011 г. за преизчисляване и намаление на задълженията за ДНИ и ТБО, т. е. след изменението на относимата разпоредба. Твърдението на касатора за наличието на предхождащ момент, в който е дадено начало на производството по установяване на задължения за местни такси, не е доказано, а извеждането на такъв момент по тълкувателен път се дължи на превратно тълкуване на правните норми. Неоснователно е касационното оплакване за липса на доказателства за реално ползване на предоставяните услуги по чл. 66 ЗМДТ, оттам и твърдението за недължимост на такса битови отпадъци за проверявания период. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствата по делото. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства отделно и в съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. По делото са налице достатъчно и годни доказателства за правилното разрешаване на спора. Бланкетно заявеното оспорване на жалбоподателката Семерджиева на всички приложени от органа в заверен препис документи не представлява оспорване на конкретен документ по смисъла на чл. 193, вр. с чл. 183 ГПК. Доказателства, опровергаващи фактическите установявания на приходния орган, не се сочат. Доказателствата по делото са ценени съобразно приложимите правила на ГПК и са надлежно обсъдени. Не е доказано по делото обстоятелството, че имотът не се ползва и не генерира отпадъци, затова ТБО не се дължи. Задълженото лице не е подавало декларации за освобождаване от заплащане на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване поради неползване на имота за съответната година по реда на Наредбата по чл. 9 ЗМДТ на общинския съвет, вр. с чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. От представените по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, е доказано реалното предоставяне на услугите по чл. 66 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Според чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Релевантно за преценката на дължимостта на ТБО е обстоятелството дали дейностите по чл. 66 ЗМДТ са организирани и осъществявани от общината по отношение на процесния недвижим имот, защото по същество спорът се свежда именно до това налице ли е фактическо и правно основание за имота да се събира такса битови отпадъци. Териториалният обхват на общината като административно-териториална единица е различен от територията на общината, за която същата е организирала дейности по сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ тази територия се определя със заповед на кмета. Имотът на касатора се намира в границите на район "Централен", за който общината е организирала услугите по чл. 66 ЗМДТ, за които се дължи такса. Административният орган е представил достатъчно доказателства за действително извършване на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на територии за обществено ползване. При установените релевантни за спора юридически факти първоинстанционният съд е направил правилен извод за реално предоставяне на услугите по почистване и по отношение района на жалбоподателката, като се е позовал на многобройните писмени доказателства: договори, протоколи, справки отчети за почистване на улични настилки и обществени площи от отпадъци, извозване, обработване на пътната настилка. Съдът е разгледал и обсъдил тези доказателства, от които е констатирал, че дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени територии са извършвани и на бул. "Марица", район "Централен". Касационната инстанция изцяло споделя констатациите на решаващия съд и приема за правилен изводът, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази услуга. Законодателят изрично е посочил в чл. 71, т. 2 ЗМДТ, че такса не се събира, когато услугата не се предоставя. За да е релевантно за целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задълженото лице. Законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Ноторен факт е поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци от Община Пловдив - в с. Цалапица и с. Шишманци. За него официална информация се съдържа на интернет-страницата на общината. Ето защо и тази такса се длъжни от страна на касатора. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В конкретния случай, таксата е правилно е изчислена върху данъчната оценка на жилищния имот. Установените с АУЗД задължения са проверени и от назначеното по делото вещо лице, което е прието от съда като компетентно изготвено и обсъдено при условията на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно. Касационният съд, в настоящия си състав, приема, че в АУЗД е посочена данъчната оценка за всеки от обектите в имота; посочени са промилите за определяне на дължимите суми за всяка от предоставяните услуги поотделно за процесния период 2006 г. - 2010 г., върху които е определена дължимата такса. Тъй като в производството по ДОПК съдът е съд по същество (чл. 160 ДОПК), при проверка размера на задълженията за ТБО, включително и чрез експертно заключение на вещо лице, несъответствия в определените задължения не са констатирани. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Анна Семерджиева, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд