Решение № 10965 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2018 г.

Решение № 10965 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на СДВР и касационна жалба на М. Кехайов против решение № 4090 от 18.06.2018 г., постановено по дм. д. № 10710 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град. Първият касационен жалбоподател оспорва решението в частта, с която е осъден да заплати на М. Кехайов С сумата от 4500 лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили от административен акт – Заповед № 3099 от 08.10.2016 г., издадена от полицейски орган при СДВР, който в последствие е бил отменен като незаконосъобразен. Касационният жалбоподател М. Кехайов обжалва същото решение в частта, с която искът против СДМВР до предявения размер от 10 000 лв и искът, основан на незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители на ответната страна е отхвърлен. Касационните жалбоподатели оспорват решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Желаят отмяна на решението на АЯССГ в обжалваните части. Оспорват насрещните касационни жалби като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от страни с правен интерес от обжалване, в срока по чл. 211 АПК, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - софия град е разгледал по същество предявения иск от М. Кехайов против Столична дирекция на вътрешните работи, с който на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба, настъпили от административен акт – Заповед № 3099 от 08.10.2016 г., издадена от полицейски орган при СДВР, който в последствие е бил отменен от съда, както и в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди, претърпени от него в следствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при СДВР. Върху двете суми се претендира лихва от деня на предявяване на иска до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че неимуществените вреди, причинени от посочения административен акт, отменен в последствие от съда се изразяват силен стрес и шок, вследствие от правните и фактически последици от прилагането на заповедта - ограничаване на личните му права в резултат на задържането, отвеждането в помещенията за задържане на лица в 06 РУ-СДВР и принудителния престой там от 23.10 ч. на 8.10.2016 г. до 22.25 часа на 9.10.2016 г. – при специфичните условия на изолиране от външния свят - без право на свободно придвижване и контакт с трети лица, извършване на личен обиск, криминална регистрация и т. н. преживян стрес и шок, предизвикан от неоснователно предявеното обвинение, притеснения и чувство за безпомощност от факта, че вместо да се прилага законът срещу извършителите на престъплението срещу него, официалните държавни органи са приложили безцеремонна репресия срещу него. Според ищеца, неимуществените вреди от незаконосъобразните действия на длъжностните лица при СДВР се изразяват във физически болки и страдания, причинени от безпричинното приложение на физическа сила при задържането на ищеца на 08.10.2016 г. пред многопрофилна болница "Н. П. Пирогов". С обжалваното решение съдът е уважил частично първият от двата иска до размер на 4500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска в останалата част и е отхвърлил исковата претенция основата на твърдение за вреди от незаконосъобразни действия на полицейските служители като недоказан. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото всестранно и пълно, поради което с оглед чл. 220 АПК, съдържащ забрана за фактически установявания, настоящата инстация не следва да възпроизвежда същата в настоящото решение. Що се отнася до правните изводи, съдът правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, включващ наличие на незаконосъобразен индивидуален административен акт, отменен по съответния ред - обстоятелство сочещо на допустимост на исковата претенция, налице са установени неимуществени вреди, доказателствата за които са обсъдени в тяхната съвкупност и пълнота и въз основа които съдът е достигнал до верен и обоснован извод на наличие на вреди. Налице е и пряката причинно-следствена връзка, необходима като трети елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност. Изводът за основателност на исковата претенция се явява обоснован и правилен. Що се отнася до размера на уважената част от иска, настоящата инстанция намира, че следва да приеме правните изводи на съда за обосновани и правилни. Правилно е посочено, че според § 1 ПЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси на отговорността на държавата приложение намират гражданските и трудовите закони. В тази хипотеза, доколкото съгласно чл. 4 ЗОДОВ е длъжна да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, налице е задължение за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди, подробно посочени в исковата молба като неблагоприятна последица от увреждащата заповед № 3099 от 08.10.2016 г., отменена като незаконосъобразна. С оглед законовата препратка на § 1 ПЗР ЗОДОВ, неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Какво съдържание законодателят влага в понятието справедливост се изяснява с оглед конкретни обстоятелства по всяко едно дело и в зависимост от конкретната фактическа обстановка. Съдилищата в дългогодишната си практика са установили определени обективни критерии, по които да се направил преценка на понятието "справедливост", употребено в чл. 52 ЗЗД, намиращо приложение и по исковете, основани на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тези критерии са свързани с преценка на това какъв период от време е търпяно увреждащото въздействие на незаконосъобразния акт, респ. действие или бездействие, какви неблагоприятни последици върху физическото, психическото здраве или психологическия статус на лицето са установени като последица, в определени случаи - какъв е полът на лицето, какво е било здравословното състояние към момента на увреждането и др. Във всички случаи прилагането на чл. 52 ЗЗД по конкретните дела изисква от съда обосноваване на размера на обезщетението с оглед на конкретните обстоятелства, В настоящия случай административният съд е приложил законосъобразно критерия "справедливост", с оглед на конкретните обстоятелства по делото, като е изложил пространни, логични и подкрепени с доказателства мотиви. По тази причина, настоящата инстанция следва да възприеме същите и да приеме, че определеният размер на обещетението от 4500 лв. съответства на изискването на чл. 52 ЗЗД, вр. § 1 ПЗР ЗОДОВ, съдът намира, че касационната жалба на СДВР и тази на М. Кехайов в отхвърлителната част на съдебното решение на АССГ се явяват неоснователни и решението в тази част е правилно и обосновано. Правилно е и решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът на М. Кехайов за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на РПУ при полицейското задържане. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е направил верен извод за недоказаност на претенцията от фактическа страна. Настоящата инстанция приема за логични и обосновани изводите, че твърденията, че ищецът е бил ударен от полицейските служители в гърба, от което са последвали и неговите травми са останали недоказани с насрещно и оборващо доказване от страна на ищеца. Установените в показанията на свидетели факти се преценяват като последователни и логични. С оглед на тези процесуални действия, съдът намира, че решението в тази обжалвана от ищеца Кехайов част също е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд