Решение № 2905 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16571/2013 г.

Решение № 2905 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16571/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане за отмяна по чл. 239 АПК на Стоян Михайлов Стоянов, от гр. София против определение № 3363/11.03.2013 г. по адм. дело № 2632/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила определение № 907/11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 13983/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Ответникът по искането - Отдел "местни данъци и такси" - Сердика при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - Столична община, конституиран в качеството му на страна, участвала в инстанционните производства, заявява становище за неоснователност на искането за отмяна чрез юрисконсулт Иванов. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В обстоятелствената му част са развити многобройни и разнопосочни по своя характер твърдения, от които като фактически основания могат да бъдат приети неуважено искане за отвод от касационната инстанция по отношение съдията разгледал делото в административния съд и неточно определена държавна такса. По делото е установено, че с определение № 907/11.01.2013 г. по адм. дело № 13983/2012 г. на Административен съд София - град е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Стоян Михайлов Стоянов срещу мълчалив отказ за издаване на акт по реда на чл. 9б от ЗМДТ на отдел "Местни данъци и такси" - Сердика при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - Столична община и съдебното производство е прекратено. Основанието за този резултат са констатираните нередовности по упражняване правото на съдебно оспорване, касаещи невнасянето на дължимата държавна такса и неизпълнението на указанията на съда в определения за това срок. С определение № 3363/11.03.2013 г. по адм. дело № 2632/2013 г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е оставил в сила определението на административния съд, възприемайки основанията за недопустимост. Във връзка със заявеното искане на жалбоподателя за отвод на съдията - докладчик в първоинстанционното производство касационният съд е отбелязал че: " Определението е постановено от надлежен съд, който се е произнесъл в законен състав по смисъла на чл. 164 АПК, определен при спазване на изискването на чл. 157, ал. 2 АПК за случайно разпределяне на делата. Позоваването на искане на жалбоподателя по чл. 22, т. 6 ГПК за отвеждане на съдията-докладчик не води на извод за нищожност на постановения от него съдебен акт и не се отразява на неговата валидност. Освен, че това искане е декларативно и не съдържа никакви фактически основания за приложимост на цитираната хипотеза на чл. 22, т. 6 ГПК, а единствено оспорване на указанията на съда, съдията не е длъжен да приеме отвода, от една страна, а от друга - постановеният от него правен резултат подлежи на проверка по същество от по-горната съдебна инстанция. " Представеното в настоящото производство за отмяна "Пояснение към искане по адм. дело № 2632/2013 г. на ВАС" е документ създаден от претендиращия отмяната на съдебните актове и няма характер на ново писмено доказателство, съдържащо нови обстоятелства от съществено значение за делото. Документът съдържа правни интерпретации на Стоян Стоянов по приложението на ГПК, придружени от графическо изобразяване на същите. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основанията за отмяна са посочени изчерпателно в чл. 239 АПК и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като се касае за извънреден способ за контрол на неправилни актове. Развитите съображения от молителя касаят в по-голямата си част нарушения, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието разглеждане е недопустимо в настоящото производство. Не е налице засягане на правата на Стоянов и от отхвърленото искане за отвод на съдията-докладчик от Административен съд София - град. Както правилно е отбелязала касационната инстанция искането е било декларативно и не е съдържало относими фактически основания за наличие на хипотезата на чл. 22, т. 6 ГПК. Обстоятелствата, че правното мислене на страната и характера на извършваното от нея тълкуването на нормативните разпоредби се различава от това на съдебните състави, разглеждащи дела с нейно участие, не е основание за отвеждането на последните. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваните съдебни актове, поради което искането на Стоян Михайлов Стоянов по чл. 239 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на активно легитимираната страна на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 150.00 лева. В тежест на претендиращата отмяната страна и предвид неоснователността на исканията по чл. 239 АПК следва да бъдат поставени и разноските за настоящото производство в размер на дължимата държавна такса съгласно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г.). Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав