Решение № 16086 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2012 г.

Решение № 16086 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Варна, чрез пълномощника му юрк. Катя Загорова, срещу Решение № 173 от 27.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3541/2011 г. на Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалноправните и процесуални норми, иска се отмяната на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество. В писмен отговор ответната страна - Велико Неделчев Куртев, чрез пълномощника си адв. Петър Чорбаджийски, посочва съображения за неоснователност на жалбата и моли решението на АС - Варна да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил постановения от зам. кмета на община Варна отказ № ЗАО-15967/8.08.2011 г. за заверка на молба-декларация, подадена до община Варна с рег. № ЗАО-15967/4.05.2011 г. от Велико Неделчев Куртев и Донка Станева Куртева за ПИ с идентификатор 10135.2523.896 и е задължил кмета на община Варна да извърши в 7-дневен срок поисканата административна услуга, като завери същата молба-декларация и издаде съответното удостоверение. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 4.05.2011 г., упълномощеният от Куртеви адв. Чорбаджийски е подал в община Варна искане за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за поземлен имот 896 с идентификатор 10135.2523.896, находящ се в местността "Траката". Приел е още, че при извършване на проверка, относно отразените в имотните регистри при община Варна данни за собствеността на имота, административният орган е установил, че поземления имот е частично идентичен с имот № 896 по КП "Траката" 1978 г., в чийто разписен лист като собственик е бил вписан именно молителят Велико Куртев. Установено е, че имотът, предмет на молбата-декларация е записан в регистъра към одобрения план за новообразуваните имоти (ПНИ) за местност "Горна трака" като собственост на наследниците на Киряки Георгиева Балашева и Михо Георгиев Димитров, както и че за същия няма съставен до момента акт за общинска собственост и акт за държавна собственост до 1.06.1996 г., няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ и ЗТСУ. Липсата на документи, доказващи, че молителите са от категориите лица, чиито имоти се уреждат с ПНИ, а именно: - реституирани собственици; - трансформирани ползватели; - лица, които не са загубили собствеността върху имотите си, административният орган е приел за липса на правен интерес от извършване на административната услуга - заверка на молба-декларация. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че оспорваният пред него отказ е постановен в нарушение на материалния закон. В конкретния случай искането на Велико Куртев и Донка Куртева е за удостоверяване на факта налице ли е право на собственост на община Варна върху имот, индивидуализиран в молбата. След като молбата на Куртеви е за удостоверяване дали имота е общинска собственост, то очевидно молителите не притежават документ за собственост за този имот. Преценката за наличието на право на собственост върху недвижими имоти за физически и юридически лица е от изключителната компетентност на нотариусите, поради което е недопустимо друг орган, бил той и орган на местно самоуправление, да дава заключение за липса на право на собственост. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства съдът е направил анализ на доказателствата, възраженията на страните и техните становища и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. В случая попълването на молбата-декларация от административния орган е било необходимо за издаването на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 от ГПК. Вида на исканата услуга не предполага предоставянето на изрични писмени доказателства относно правния интерес на лицето от извършването й, тъй като съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) актовете за общинска собственост се вписват в актови книги, които са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Следователно, информацията дали даден имот е общинска собственост е публична и следва да бъде предоставена на всеки. Съдилищата нееднократно са подчертавали, че компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването на акт за общинска собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота, според регистъра. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение