Решение № 5413 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 220/2019 г.

Решение № 5413 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 220/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Б. Бойчев, в качеството му на процесуален представител на П. З., срещу решение № 255 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 254 по описа за 2018 г. на административен съд - Ямбол. С него е отхвърлено оспорването му по реда на чл. 39, ал. 1 и предявения иск по чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) срещу община Ямбол. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост на същото, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения и за недопустимост на съдебното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна – община Ямбол не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Ямбол е бил сезиран с жалба по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, както и с искова претенция по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата страна по спора, направен е анализ на представените по делото доказателства, както и на приложимите материалноправни разпоредби и на съответния процесуален ред. Направил е извод, че направеното оспорване е неоснователно и недоказано, като такъв извод е направен и по повод предявения иск. Конкретно по делото се констатира, че жалбоподателят е твърдял за извършени незаконосъобразни действия от община Ямбол, изразяващи се в необратимо и неправомерно предоставяне на достъп, и разпространение на негови лични данни до неограничен кръг лица. Това е станало с публикуване на сайта на общината на решение № 65/28.04.2017 г. по к. адм. дело № 35/2017 г. на АС – Ямбол. С това решение е отменена разпоредбата на чл. 51 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на община Ямбол. В проведеното съдебно производство е участвал и той, жалбоподателят. В решението се съдържат лични негови данни, а именно трите му имена и местоживеенето му. Освен това в резултат на тези действия според твърденията му е претърпял неимуществени вреди, поради което счита, че общината следва да носи отговорност, като размерът на същите определя на сумата от 200. 00 лв. По повод на касационното възражение, че постановеното решение е недопустимо, то същото следва да се приеме за неоснователно. Съгласно на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД (в приложимата редакция преди измененията му, обн. ДВ, бр. отм., бр. 17 от 2019 г.) при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. В това производство по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Тази разпоредба предоставя възможност на физическите лица да защитят личните си данни директно пред съд, ако не са упражнили правото си на защита по административен ред по чл. 38 от ЗЗЛД в приложимата редакция преди измененията му, обн. ДВ, бр. отм., бр. 17 от 2019 г.), но не регламентира специални правила за това съдебното производство. Дава се също възможност да се търси обезщетяване на претърпени вреди. В случая П. З. е сезирал административния съд с твърдения за допуснато нарушение на ЗЗЛД и искане то да бъде установено като са събрани доказателства, че по същия повод не е сезиран специализирания орган – Комисията за защита на личните данни. Правилно е прието от административния съд, че е сезиран с допустими жалба и иск, като е налице и процесуалната предпоставка за предявяването им, а именно правен интерес, който не се явява отпаднал. Твърдяното нарушение е било налице към момента на депозиране на жалбата, а и към момента на приключване на съдебните прения в производството пред административния съд. По тези съображения правилно е приел, че следва да се произнесе по същество. Настоящият съдебен състав напълно споделя абсолютно всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на П. З., поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. От събраните по делото доказателства не се установява твърдяното нарушение и това се обуславя от обстоятелството, че не винаги посочването на един или няколко специфични признаци по отношение на дадено физическо лице може да доведе до неговото идентифициране. За да бъде това направено в пълен обем е необходимо и наличието на другия елемент, а именно ЕГН, независимо от доказания факт за уникалността на името на жалбоподателя чрез представеното писмо, издадено в резултат на проверка в Национална база данни "Население". Правилен е изводът на съда, че е обработването на данните в процесния спор е осъществено в съответствие със законовите изисквания и принципите, уредени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В този смисъл е и решение № 720 от 16.01.2020 г. по адм. дело № 221 по описа за 2019 г. на ВАС, V отд. на настоящия съдебен състав, постановено по отношение на същия касационен жалбоподател. Правилно и съответно на така приетите изводи от фактическа и правно естество е констатираното от първоинстанционния съд за отсъствието на елемент от фактическия състав, за да бъде ангажиране отговорността на администратора на лични данни и бъде уважена като основателна претенцията по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. Не са налице незаконосъобразно действие или акт на администратора, представляващо неправомерно обработване на лични данни, установени по съответния ред, от което да са произтекли неимуществени вреди. По повод на последния елемент жалбоподателят не ангажирал доказателства. Правилно съдът е отхвърлил иска на посоченото основание, като недоказан по основание и размер. Ответната страна не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. Съобразно изложеното и на основани чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,