Решение № 406 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9403/2020 г.

Решение № 406 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9403/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрисконсулт В. Пашунов срещу решение № 2911 от 15 юни 2020 г., постановено по адм. дело № 1630 от 2020 г., по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменена Заповед № 513 з № 2865 от 20 януари 2020 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание ’’уволнение’’ и прекратяване служебното правоотношение на С. Тодоров – старши полицай/ВПА в 03 група на 04 сектор "Охрана на обществения ред и оперативни обекти" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в полза на СДВР за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – С. Тодоров оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение по жалба на инспектор С. Тодоров, в качеството му старши полицай (ВПА) в 03 група на 04 сектор ’’Охрана на обществения ред и оперативно обекти’’ към отдел ’’Охранителна полиция’’ при СДВР е отменена Заповед № 513 з № 2865 от 20 януари 2020 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за министрество на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 3 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на служителя е наложено дисциплинарно наказание ’’уволнение’’ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, с оглед критериите на чл. 146 от АПК и е действителен акт като издадена от компетентен административен орган по чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. За да отмени оспорената заповед първостепенният съд е приел, че при издаването й са допуснати нарушения на административно-производствените правила, което е довело и до нарушение на материалноправните разпоредби. Според решаващия съд заповедта не отговаря на изискванията за форма и не съдържа предвидените в чл. 210 от ЗМВР задължителни реквизити: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Допълнително се е аргументирал, че в акта липсва прецизно и ясно конкретно нарушение по чл. 203 от ЗМВР. Описаните фактически състави на извършеното дисциплинарно нарушение изцяло съвпадат с изпълнителното деяние на престъпление по чл. 302 и чл. 301 от НК – подкуп, но в административния акт не се тези факти не е ясно как са отнесени към конкретни нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Допълнително е констатирано наличието на висящо по НОХД № 4575 от 2019 г. по описа на Софийски градски съд с подсъдим С. Тодоров за престъпление по чл. 302, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК за същото деяние, което е описано в оспорената заповед. При тези изводи АССГ е обосновал краен извод за незаконосъобразност на заповедта за "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение на С. Тодоров при наличие на основанието на чл. 146, т. 2 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, законосъобразни са изводите на първостепения съд, че оспорената заповед е действителен административен акт, но е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила – не са изяснени факти и обстоятелства от значение за налагане на дисциплинарното наказание на С., което от своя страна е довело до нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно производство се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа, на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Тази разпоредба е императивна. Следователно заповедта трябва да съдържа всички изброени елементи кумулативно. В случая, както правилно административният съд се е обосновал, предмет на оспорената заповед е фактически състав припокриващ се с тези, съставляващи елементи на изпълнителното деяние, предмет на обвинението по чл. 302, т. 1 от НК, във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК срещу младши инспектор С. Тодоров, за което е привлечен като обвиняем и е образувано ДП № 327 от 2019 г., по описа на СО-СГП и към постановяване на обжалваното съдебно решение е висящо съдебно производство пред в СГС по НОХД № 4575 от 2019 г., по което С. Тодоров е подсъдим. Според посочената в оспорената пред АССГ правна квалификация заповед тя е издадена за поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата, но фактическият състав на нарушението е представен като описание на престъплението подкуп. Действително е възможно да бъде реализирана дисциплинарна отговорност на държавния служител независимо от наказателната отговорност на лицето, но в конкретния случай правилно АССГ е приел за установено, че липсва яснота относно описание на приетите от дисциплинарнонаказващият орган за извършени дисциплинарни нарушения, които да са различни от престъплението подкуп, което е предмет на установяване в наказателното производство. Формалното квалифициране с цитиране на множество разпоредби (т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 49, т. 50 и т. 51) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не освобождава дисциплинарнонаказващият орган от задължението по чл. 210 от ЗМВР за точно описание на дисциплинарното нарушение на всяка от посочените хипотези. На практика С. Тодоров е дисциплинарно наказан за извършено престъпление, за което към момента на издаване на заповедта за уволнение не е доказано с влязла в сила присъда, като не е съобразена нормата на чл. 195, ал. 5 от ЗМВР, според която когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, едногодишният срок по ал. 1 от същата, съответно двегодишният срок по ал. 2 от ЗМВР, започва да тече от влизане в сила на присъдата или наказателното постановление. Извършването на умишлено престъпление от общ характер (установено с влязла в сила присъда) е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на служителите на МВР – чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но в случая е налице само висящо съдебно наказателно производство за установяване извършването на такова престъпление и наказанието не е наложено по цитираната разпоредба. По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, трябва да бъде споделен изводите на АССГ, които са в съответствие и с цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика на Върховния административен съд, за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. С оглед изложеното, инвокираните от касационния жалбоподател оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на обжалвания съдебен акт, се явяват неоснователни. Решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора и липса на претенция за разноски от ответната страна, разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да се бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,