Решение № 7524 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4880/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на И. Ф. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. Пантова /назначен служебен защитник по Закона за правната помощ/, срещу решение № 10844/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12989/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, Трето отделение, 62-ри състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Кръстева в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Ф. М., срещу решение № 5444/20.11.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /част от която са протокол рег.№ 16164/17.10.2024 г., съставен за първоначално проведеното с чуждия гражданин интервю, последващ протокол със същия номер от 05.08.2025 г. и справка вх.№ МД-02-483/10.09.2025 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г./ и становище от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците /ВКБООН/ с приложена към него компилация от независими доклади за ситуацията в Сирия, е установена релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това, за целите на настоящото изложение, в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 19.09.2024 г. /към този момент непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗУБ/. В тази връзка, на 17.10.2024 г., в присъствието на преводач и определен съобразно изискванията на чл. 25 ЗУБ процесуален представител, със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е роден на [дата]. в гр. Ракка, Сирия, където е живял до 5-годишен /а след това - последователно в [населено място], [населено място], [населено място]/, [заличен текст], не е ходил на училище и е напуснал нелегално страната си с трафикант за Турция през 2023 г. /където пребивавал и работил за период от 6 месеца/, по причина, че в България е по-хубаво, отколкото в Сирия; сочи, че в държавата си по произход е отвличан при конфликт между трафиканти, с които се е свързал. По подадената от И. Ф. М. молба е постановено решение № 12651/03.12.2024 г. на председателя на ДАБ, обективираният в което отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут е отменен с влязло в сила решение по адм. дело № 304/2025 г. по описа на АССГ и преписката е върната на органа за ново произнасяне на основание чл. 173, ал. 2 АПК, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, по-конкретно - за изслушване на непълнолетния сирийски гражданин в присъствието на социален работник, представянето на доклад от последния и обсъждане на данните за положението на чужденеца и извършването на преценка за наличие на други хуманитарни причини по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, при съобразяване и на най-добрия интерес на детето съобразно Конвенцията на ООН за правата на детето, дефиниран в българското законодателство по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето /ЗЗД/. В изпълнение на тези указания, на 05.08.2025 г. с непридружения непълнолетен е проведено второ интервю, вече в присъствието на представител по чл. 25 ЗУБ, преводач и социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/-Красно село, от когото е изготвен доклад рег.№ 16164/06.08.2025 г. по чл. 15, ал. 6 ЗЗД. В хода на интервюто чужденецът заявява, че е роден и живял само в гр. Ракка, а семейството му в Сирия се състои от родителите му, които са възрастни и не работят, тримата му братя /единият от които е с хуманитарен статут и живее в Малта/, трите му сестри /една от които е омъжена и пребивава в Турция/, и двамата му чичовци. Лицето твърди, че е напуснало родината си заради проблемите там, тъй като кюрдите вземали мъже /пълнолетни и непълнолетни/ и ги принуждавали да работят или ги въоръжавали и изпращали на фронта. Отрича в Сирия да е арестуван или осъждан, да е членувал в политическа партия, въоръжена групировка или религиозна организация, както и да е имал проблеми с властите. Сочи, че е отвличан два пъти /без да може да уточни кога точно се е случило/ - от кюрдите, за да се присъедини към тях, да носи оръжие и воюва, когато след намеса на нает адвокат бил освободен и при конфликт между намерените от него трафиканти, всеки от които искал срещу заплащане на възнаграждение да го преведе към Турция. Допълва, че не е търсен за мобилизация от властта. Заявява, че преминал нелегално сирийската граница сам, като в Турция е живял и работил около девет месеца, но решил да дойде в България заради расизма там и напуснал страната без трафикант. Изтъква, че в източната част на Сирия /особено в района на Дейр Алзор/ има проблеми с кюрдите и ако се завърне в гр. Ракка ще го накарат да носи оръжие и да воюва, а на друго място в страната не би отишъл, тъй като не познава никого. При тези данни, отчитайки справка вх.№ МД-02-483/10.09.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, с оспореното пред първата инстанция решение /преди постановяване на което, на 03.11.2025 г. е настъпило пълнолетието на сирийския гражданин/, председателят на ДАБ е приел, че разказаната бежанска история не сочи данни за извършено спрямо И. М. преследване, нито за наличие на реална опасност от тежки посегателства върху него, а напротив - че причините за напускане на страната му на произход са лични и налагат да се приеме, че е икономически мигрант, търсещ по-добър живот в Европа. Подробно обсъждайки изтъкнатите от чужденеца по време на проведените интервюта, факти и обстоятелства /в това число и в контекста на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 11 от ДР ЗУБ, във връзка с чл. 6а от същия закон/, административният орган не намира основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл е издадения от него и атакуван пред АССГ, отказ, включително предвид отсъствието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 8 ЗУБ, за които излага съображения. С оспореното пред касационната инстанция решение, първостепенният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, административният съд обосновава извод, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения /включително по чл. 15 ЗЗД, с оглед присъствието на социален работник при проведеното с чужденеца повторно интервю, назначения му по реда на чл. 25 ЗУБ особен представител и представеното от Агенцията за социално подпомагане становище рег.№ 16164/06.08.2025 г./, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените пред касационната инстанция справки за Сирия вх.№№ МД-02-135/03.04.2026 г., МД-02-155/15.04.2026 г., МД-02-150/15.04.2026 г. и МД-02-182/07.05.2026 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Съдържащата се в приложените по делото справки информация не е опровергана от касатора пред първата инстанция, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Сирия, които правилно по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, са обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. В противовес на изтъкнатите в касационната жалба съображения, данните от събраните в хода на производството пред АССГ доказателства не налагат различен от формирания от първоинстанционния съд извод, че по отношение на непридружения непълнолетен сирийски гражданин в държавата му по произход не е осъществено преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Нещо повече - в кориците на делото не само липсват факти, сочещи на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, но и каквито и да било твърдения и/или изявления в тази насока, направени от търсещото международна закрила лице. Видно от съставения за проведеното с чужденеца интервю, протокол от 17.10.2024 г., причините за напускането на Сирия са от личен и икономически характер - неграмотността в Сирия е много висока, родителите му не му позволявали да ходи, където иска, животът в България му изглежда по-хубав, като същевременно по отношение на него не са отправяни лични заплахи, не е арестуван, съден или осъждан, нито е търсен за мобилизация. Различните версии на чужденеца за съображенията да напусне страната си, за отвличането му и упражненото спрямо него насилие, посочени при двете проведени с него интервюта налагат извода, че твърденията при второто изслушване от 05.08.2025 г. са наведени с оглед целите на търсената от него международна закрила, при това, не се подкрепят от доказателствата по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че дори да е налице възможност лицето да бъде призовано на военна служба, съгласно глава V, § 167-168 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН през 1992 г., в страни, в които военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон, наказанието в отделните страни е различно и обикновено не се счита за преследване, като лице, което е дезертирало или избягало от военна служба от неприязън към военната служба, или страх от участие в сражение, не е бежанец, освен ако дезертьорството или бягството се съпътства от други значими за него мотиви да напусне страната си или ако има други причини, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, каквито, както вече бе посочено, в случая не се твърдят от лицето, нито се установяват от представените от него доказателства. Данните от цитираните в жалбата пред АССГ общодостъпни източници са опровергани от представените /включително пред касационната инстанция/ справки за актуалното състояние в Сирия, представляващи официални свидетелстващи документи, изготвени от компетентен орган в кръга на правомощията му /чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ при МС/, ползващи се с материална доказателствена сила. От тях е видно, че Сирия се намира в исторически преходен период и след драматичното сриване на режима на Башар Асад в края на 2024 г. е в процес на мащабна политическа трансформация и икономическо възстановяване, като сигурността се подобрява /макар да са налице райони с присъствие на въоръжени групировки и остатъчни клетки на радикални организации/, наблюдава се масово завръщане на бежанци от съседни държави, а по отношение на североизточната част на държавата - сирийските демократични сили /SDF/ са подписали с новите управляващи споразумение за пълна интеграция и са отстъпили административния контрол над провинциите Ракка и Дейр ез-Зор на Дамаск. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът на АССГ за липса на основание за предоставяне на международна закрила, при условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, включително тези, по т. 3 ЗУБ на същата разпоредба, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната актуална обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в страната на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", както и неоспорените в хода на делото данни по справка от 10.09.2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад, само в периода от 08.12.2024 г. до 29.08.2025 г. 450 169 сирийци са преминали обратно в Сирия от Турция, като най-често посочваните причини за това са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, според касационната инстанция формираните от административния съд изводи за отсъствието в случая на основание за предоставяне на хуманитарен статут, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, кореспондират с данните от приобщените по делото доказателства и общоизвестните факти за ситуацията в страната на произход на чуждия гражданин, които са обсъдени в мотивите на оспореното решение. Съдебният състав намира за удачно да изтъкне и че съобразно § 15 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, съображенията, основани на съчувствие, са извън приложното поле на тази директива и следователно не попадат в приложното поле на ЗУБ, в чиито разпоредби тя е транспонирана. Освен това, при отчитане на основополагащия характер на висшия интерес на детето, все пак следва да се посочи, че най-добрият интерес не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява сам по себе си достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. В атакувания пред АССГ административен акт са посочени конкретни и ясни мотиви, свързани с извършената от органа преценка относно спазването на най-добрия интерес на И. М., като са изложени, споделяни от настоящия съдебен състав съображения в подкрепа на извода, че завръщането на сирийския гражданин /навършил пълнолетие към датата на постановяване на решението/ в страната му по произход, не би навредило на висшия му интерес. Последният налага именно лицето да продължи да живее в културната и/или семейна среда на страната му по произход, заедно с неговите родители, близки и приятели, за него да се полагат грижи на майчин език и той да не бъде излаган на неудобства от социален и психологически характер, свързани с обстоятелството, че се намира извън родината си, без да е подкрепян от свои родственици. При това, първостепенният съд правилно приема, че органът е изпълнил дадените му от АССГ, с отменителното решение № 8594/12.03.2025 г. по адм. дело № 304/2025 г., задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона, във връзка с обсъждането на най-добрия интерес на детето, като са формирани съответни на закона правни изводи относно отсъствието в случая на предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Противно на релевираните в касационната жалба възражения, не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. /Женевската конвенция/, възприет и в националния закон с нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ, съгласно която чужденец, влязъл в България за да потърси закрила не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От доказателствата по делото не се установяват обстоятелства, които да налагат да се приеме, че ако касаторът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание, или нечовешко и унизително отношение, а усложнената политическа и икономическа обстановка в страната по произход сама по себе си не обосновава такава опасност. В тази връзка, формирайки заключение, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне родината си поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените пет броя справки за актуалната ситуация в Сирия, административният орган правилно по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава, няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulement". При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ, като материално законосъобразен, правилно е оставен в сила с обжалваното решение на административния съд. По посочените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,