Решение № 15651 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2009 г.

Решение № 15651 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение № 684/25.5.2009 г. по ахд. д. № 2264/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 240800591/19.8.2008 г. на ТД - Стара Загора в частта за непризнат данъчен кредит 5518, 61 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Марияна Петкова-Мираж" по съображения в отговор по касационната жалба и в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 240800591/19.8.2008 г. на ТД - Стара Загора в частта за непризнат данъчен кредит 5518, 61лв с лихви по фактури на ЕТ "Вес кар-Веселин Бойчев" за периода м. 7.2005 г. - м. 10.2006 г. и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел е обсъдил констатациите по ДРА, събраните по делото доказателства. Обосновано съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител. Съдът е обсъдил подробно констатациите в ДРА за непредставени поискани доказателства относно начисляване на данъка и реалността на доставките от предходните доставчици, които не са намерени на адресите им при извършване на ревизията. Приел е, че в съдебното производство са събрани доказателства, които установяват начисляване на данъка от прекия и предходните доставчици и е установено изпълнение на изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит по спорните фактури. Изводът си съдът е обосновал със заключението на вещото лице. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е основателен. Вещото лице е изработило заключението си по документи представени му от прекия и предходен доставчик, като не е извършило проверка в счетоводствата им за редовното им водене по чл. 51 ДОПК. Без такава проверка представените на вещото лице извлечения от счетоводни документи на доставчиците нямат доказателствена стойност и съдът в нарушение на чл. 202 ГПК е възприел необоснованото заключение на вещото лице като е приел, че е установено изпълнение на изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.) по заключението на вещото лице. С РА данъчният кредит по фактурите за доставка на стоки и услуги не е признат на основание чл. 65 ал. 4 т. 4 ЗДДС (отм.) за непредставени поискани по чл. 32 ДОПК доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на прекия и предходните доставчици да осъществят доставките на фактурираните стоки и услуги. По делото не са събрани доказателства, установяващи осъществяване на доставките от издателите на фактурите, поради което изводът на съда, че са налице условията за признаване на данъчния кредит по фактурите е неправилен. Решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като търговецът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на касатора по делото на основание чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 601, 48лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 222 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,