Решение № 555 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2008 г.

Решение № 555 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, буква "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от с. С., Видинско срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд от 17.VII.2007 г., постановено по гр. д. № 266/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С. Г. Г. е предявила иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу Ц. Н. Й. от град В. за обявяване за окончателен на сключения между тях договор за продажба на лек автомобил марка С., модел В. от 8.VII.2003 г. с предвиден срок за извършване на прехвърляне на автомобила по предвидения в закона ред 3 години от внасянето му в страната, изтичащ на 10.VI.2006 г. Искът е предявен на 16.ХI.2006 г. С решението на Видинския районен съд от 5.III.2007 г., постановено по гр. д. № 1869/2006 г. искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като процесният автомобил е бил прехвърлен с окончателен договор на 21.ХII.2006 г. на трето, неучастващо по делото лице. По въззивна жалба на ищцата В. окръжен съд с решението си от 17.VII. 2007 г. по гр. д. № 266/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено по делото, че на 8.VII.2003 г. между С. Г. Г., в качеството й на продавач, и Ц. Н. Й., като купувач, е сключен предварителен договор за покупка на МПС - лек автомобил - инвалиден, марка С., модел В., с д. к. № В* с посочени номера на рама и двигател при уговорена цена 4000 лв., изплатени на продавача от купувача при подписване на договора. В т. 3 на договора е посочено, че прехвърлянето на МПС-то по нотариален ред ще се извърши след изтичане на законоустановения срок, който е три години съгласно приложеното удостоверение от М. Видин, изх. № Й94/1 от 2.II.2007 г. Искът по настоящото дело е предявен на 16.ХI.2006 г., след изтичане на предвидения в т. 3 на предварителния договор срок. На 21.ХII. 2006 г. е извършена покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи между упълномощено от продавачката С. Г. лице М. С. Б. от с. Б. и купувач Д. А. К. С посочения договор е прехвърлена собствеността върху автомобила и поради това законосъобразно е отхвърлена претенцията на продавачката по предварителния договор С. Г. с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД при отчитане на настъпилия след завеждане на делото правен ефект на договора, сключен с трето лице. Без значение за изхода на спора е, че както в първата инстанция, така и пред Видинския окръжен съд е установено, че промяната в собствеността не е отразена в регистъра на сектор КАТ към ПП РДВР Видин, което представлява задължение на новия собственик на автомобила и няма отношение към ответника по делото, който го е внесъл в страната по упълномощаване от ищцата и при осъществяване на нейното право на инвалид за внасяне на автомобил от чужбина с освобождаване от заплащане на мито и на ДДС. Релевираното възражение за липса на идентичност между автомобила, предмет на договора за продажба с нот. заверени подписи от 21.ХII.2006 г. и този по предварителния договор, законосъобразно и обосновано е прието, че е неоснователно. Налице е пълно съвпадане на цифровото обозначение на № на рамата и на двигателя, като в предварителния договор преди цифровия номер на рамата има посочени две латински букви JS в повече, а в № на двигателя има вписана още една буква G, но в останалата част е налице пълно съвпадение на буквени и цифрови елементи на идентификационните номера на рамата и двигателя. Правилно при така установените факти по делото въззивният съд е обосновал извод за идентичност на закупената на името на ищцата лека кола марка С. модел В., внесена от Германия и продадената в гр. В. през ХII.2006 г. кола със същата марка. Касае се до съвсем несъществено различие в обозначенията на индивидуализиращите белези на моторното превозно средство, което не може да опровергае изводът за идентичност на автомобила, по описанието му в предварителния и окончателния договор. Поради изложеното, подадената касационна жалба е неоснователна. При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт Видинският окръжен съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б, ал. 1, буква "в" от ГПК (отм.), поради което въззивното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение