Решение № 482 от 8.06.2009 г. на ВКС по гл. д. № 4917/2007 г.
ВКСI гражданско отделение08.06.2009 г.докладчик т Теодора Нинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 61, постановено на 05.06.2007 г. по в. гр. д. № 17/2007 г. по описа на Т. окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 482 от 8.06.2009 г. на ВКС по гл. д. № 4917/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 61, постановено на 05.06.2007 г. по в. гр. д. № 17/2007 г. по описа на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 589 от 01.12.2006 г. по гр. д. № 565/2006 г. на Т. районен съд за отхвърляне. Предявеният от С. Д. Р. от гр. Т., ул. "С" № 1, а. 1, с ЕГН ********** против З. А. М. от гр. Т., с ЕГН ********** иск, с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване собствеността и владението на прилежащото към магазин № 2, находящ се в гр. Т., ул. "Б" № 31, със застроена площ от 16.65 кв. м., на партерен етаж в жилищна сграда с магазини, построена в парцел **** III-288, в кв. 99 по плана на гр. Т., при граници на магазина: север - магазин № 3, собственост на И. И., на изток - терен, юг - магазин № 1, собственост на С. Й., запад - склад на магазин № 3, от долу - сутерен бар, собственост на С. К., от горе - магазин, собственост на А. Н. А. и Р. М. складово помещение, като неоснователен с отхвърляне оспорването на нот. акт № 40, том. I, рег. № 9* н. д. № 37/2006 г. от 13.02.2006 г., по описа на нотариус, вписан под № 223 на Н. камара, с район на действие Районен съд Т., като неоснователно, на основание чл. 154 ГПК и за осъждане С. Д. Р. от гр. Т. ул. "С" № 1, ап. 1, с ЕГН ********** да заплати на З. А. М. от гр. Т., с ЕГН **********, сумата от 100 лева, представляваща направени пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК. Недоволна от въззивното решение е С. Д. Р., която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно и необосновано. Допълнително съображения по твърдяните факти и обстоятелства се излагат в становището на процесуалния представител на касатора-адвокат И. Г. от АК- Т. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата е закупила магазин № 2 с площ от 16.65 кв. м. без складово помещение, в който смисъл е отразеното в нотариален акт № 1* том. II от 14.12.1999 г. Отчетено е, че ответницата е закупила магазин № 3 в същата сграда с площ 34.75 кв. м. с нотариален акт № 29, том. II от 04.07.2002 г., а на 13.02.2006 г. е съставен нотариален акт № 40, том. I за поправка на нотариален акт № 29, в който изрично е уточнено, че имотът-предмет на сделката по нотариален акт № 29 представлява магазинна част с два склада, санитарно помещение и предверие. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посоченото процесуално поведение на страната /касатор/ и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест законосъобразно решаващият съд е приел, че не е установено при условията на пълно и главно доказване изискването на чл. 98 ЗС - в случая е уговорено в посочения нотариален акт, че ищцата закупува само магазин и е неприложимо правилото, че "принадлежността следва главната вещ" по смисъла на същата законова разпоредба, относима към придобиване на правото на собственост по силата на присъединяване глава VIII, раздел 5 от ЗС. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение