Решение № 8874 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 289/2014 г.

Решение № 8874 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 289/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] против решение № 2011 от 14.11.2013 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 1627/2013 г., с което е отменена негова заповед № 307 от 3.06.2013 г., а общината е осъдена да заплати разноски на жалбоподателя. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в изпратените по факса писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация – [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат-пълномощника му, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Изложени са твърдения противни на тези на касатора. Моли, съда да не уважава касационната жалба и претендира присъждането на разноски, за които не представя доказателства да са направени. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Прокурорът счита, че съдът е постановил акта си след всестранно изясняване на фактическата обстановка по спора и правилно приложение на материалния закон. Прокурорът счита, че наведените доводи в касационната жалба за допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяна са неоснователни и решението следва да остане в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Г. М. действащ като [фирма], [населено място] е подал уведомително писмо с вх. № 28-00-81 от 10.09.2012 г. до кмета на [община], с което на основание чл. 29 и 72 от Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ) го е уведомил, че през стопанската 2012/2013 г. ще произвежда хибриден слънчоглед. Земеделската земя, върху която ще се извърши семепроизводството се намира в масивите „Капаклъ таш” и „Срещу село” в землището на [населено място]. В уведомителното писмо Г. М. е посочил, че разчита на съдействието на кмета за осигуряване на не по-малко от 2 000 метра пространствена изолация на семепроизводните полета, посочени в писмото от други площи, засети с всички видове хибридни, сортови и декоративни форми на слънчоглед, в това число и в дворовете и полетата, използвани от населението. Поискал е от кмета това уведомяване да достигне до всички земеделски производители в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]. В изпълнение на искането на Г. М. кметът на [община] е издал заповед № 601 от 24.09.2012 г., с която е определил пространствена изолация от 2 000 метра в съответствие с технологичните норми по отношение на семепроизводни полета в местностите „Капаклъ таш” и „Срещу село”, находящи се в землището на [населено място]. В заповедта си кметът е посочил, че площите са предназначени за семепроизводство на слънчоглед – родителски линии и хибриден слънчоглед за стопанската 2013 г. Посочил е освен това, че всички собственици и ползватели на земите, които са обхванати от пространствената изолация в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] не могат за засяват в посочената площ съответните растения опрашители – слънчоглед други сортове, хибридни и декоративни форми, като това се отнася и за собствениците на дворове, попадащи в района на пространствената изолация. В заповедта си кметът е указал, че посевите, които са засети в нарушение на тази заповед се унищожават от служителите на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (И.), съвместно със служители на общинската администрация, като унищожаването е за сметка на нарушителя. По делото са събрани доказателства, от които безспорно е установено, че заповедта е била поставена на кметството на [населено място] и е била съобщена по местния радиовъзел на 26, 27, 28 и 29 септември на 2012 г. и на 4, 5, 6 и 7 март 2013 г. На 28.05.2013 г. е било извършена проверка от главен инспектор на И., който в констативен протокол № 8385 от 2013 г. в присъствието на Г. М., подизпълнител на [фирма], [населено място] е посочил, че при извършеното І обследване на хибриден посев от слънчоглед на площ от 242 дка е установил, че два от масивите, засети в землището на [населено място], съответно индивидуализирани по номер и площ, нямат необходимата пространствена изолация. При тези констатации главният инспектор съгласно заповед № 601 от 24.09.2012 г. на кмета на [община] е задължил да се приложи чл. 72 ЗППМ, като е определил и срок за изпълнение – 7.06.2013 г. Кметът на [община] е издал заповед № 307 от 3.06.2013 г., с която на основание искане от Г. М. от 30.05.2013 г., описания констативен протокол на главния инспектор на И., с който е констатирано нарушение на чл. 29, ал. 8 ЗППМ е разпоредил приложение на административната мярка по чл. 72 ЗППМ, изразяваща се в незабавното унищожаване на посева от слънчоглед в масив 050 в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 03959, засят от [фирма] с управител С. П. С., който посев е засят в нарушение на издадената от него заповед № 601 от 24.09.2012 г. Същевременно на основание чл. 60, ал. 1 АПК е придал предварително изпълнение на заповедта си. Посевът със слънчоглед е унищожен видно от протокол за приемане-предаване от 24.06.2013 г. – лист 61 от делото. Заповед № 307 от 3.06.2013 г., в това число и заповед № 601 от 24.09.2012 г. на кмета на [община] са обжалвани пред Административния съд-Б.. Съдът е приел, че заповедта на кмета № 601 от 2012 г. е влязла в сила и представлява стабилен административен акт. Относно втората заповед № 307 от 2013 г. съдът е приел, че тя е незаконосъобразна, поради това, че при издаването й е било допуснато съществено нарушение на административно производствените правила – нарушение на чл. 26 и чл. 34 АПК. Освен това съдът е приел, че не е била изяснена връзката между едноличния търговец и едноличното дружество с ограничена отговорност, на което той бил подизпълнител, като искането за издаването на двете заповеди било направено и от едноличния търговец, а на тази от 2013 г. и от дружеството. При това фактическо установяване, съдът е направил извод, че административният орган е допуснал нарушение и на чл. 35 АПК. По така изложените съображения съдът е отменил заповед № 307 от 3.06.2013 г. на кмета на [община]. Постановеното решение е правилно като краен резултат, но по различни мотиви от изложените. От данните по делото безспорно е установено, че кметът на [община], при издаването на заповед № 601 от 24.09.2012 г. не е определил площите, обхванати от пространствена изолация, каквото е изискването на чл. 29, ал. 4 ЗППМ. Определянето на площите обхванати от пространствената изолация не е самоцелно изискване на законодателя. То е неразривно свързано със следващото въведено изискване на ал. 7, според която копие от заповедта по ал. 4 се изпраща на собствениците или ползвателите на земите, обхванати от пространствената изолация. Само при доказване, че тази заповед е съобщена на собствениците или ползвателите на земите, обхванати от пространствената изолация, може да се очаква от тях, че те ще изпълнят заповедта. В конкретния случай [фирма] не е било уведомено за издадената заповед на кмета, поради което дружеството не я е изпълнило. Неправилен е извода на съда, че тази заповед е била влязла в сила, след като е поставена на таблото за обявления в кметството на [населено място], което обстоятелство било удостоверено с протокол, подписан, но неподпечатан, както и че тя била съобщена на няколко пъти по местния радиовъзел. Изискването на законодателя в чл. 29, ал. 7 е съобщаването на заповедта за пространствена изолация на собствениците или ползвателите на земите, обхванати от пространствената изолация, а такова съобщаване не е извършено. На следващо място по делото не е установена и предпоставката на чл. 29, ал. 8 ЗППМ – засяването на площите, обхванати от пространствената изолация с растения – опрашители или преносители на вируси. В констативния протокол, съставен от главния инспектор на И. е констатирано засяване със слънчоглед в масиви, които отстоят на по-малко разстояние от необходимото за пространствената изолация, но никъде не е посочено, че този слънчоглед е опрашител или приносител на вируси. Липсата на двете кумулативни предпоставки на чл. 29, ал. 7 и 8 ЗППМ правят обжалваната заповед незаконосъобразна, както правилно е приел и административният съд. Наведените доводи в касационната жалба са неотносими към предмета на спора. Порокът при издаването на обжалваната заповед е свързан с порока при издаването на заповедта от 2012 г., защото в нея не са определени площите, обхванати от пространствената изолация, отделно от това тя не е съобщена на собствениците или ползвателите на земите, обхванати от пространствената изолация. Не може да се очаква изпълнението на заповед, която не е съобщена, а по делото е безспорно, че [фирма] не е бил уведомен за заповедта, с която е определена пространствена изолация. Принудителната административна мярка по чл. 72 ЗППМ се налага при неизпълнение на изискването на чл. 29, ал. 8. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, намира израз в решение № 7018 от 28.05.2010 г. по адм. д. № 13 986/2009 г. и решение № 9059 от 25.06.2012 г. по адм. д. № 14594/2011 г. По изложените съображения решението на съда е правилно, макар и по други мотиви, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждането на разноски също не следва да се уважи, защото пред касационната инстанция не е доказано, че са направени такива, а се присъждат само разноски, които са поискани и е доказано, че са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение