Решение № 14369 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4510/2017 г.

Решение № 14369 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4510/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ДСП - гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт П. Ставрева срещу решение № 385 от 14.03.2017 г. по адм. дело № 2856/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед № D_РВ/461418/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив, с което на Т. Христова е прекратена месечната социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалният закон и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е направен опит за провеждане на социална анкета, но Христова не е намерена на адреса. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Ответникът - Т. Христова изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита обжалваното решение за законосъобразно, като твърди, че не са налице предпоставки за лишаването й от месечна социална помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Заповед № D_РВ/461418/20.09.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив, с което на Т. Христова е прекратена месечната социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП. За да постанови решението си административният съд е приел, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административно-производствени правила, както и при съществено нарушение на принципите по чл. 6, ал. 1 и 5 АПК. Прието е, че преди издаване на заповедта административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил обясненията и възраженията на страната. Решението е правилно. Безспорно е установено от фактическа страна, че Т. Христова е подала молба-декларация вх. № ПИ 02-182/11.01.2016 г. за отпускане на помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, в която е декларирала, че живее на [улица], има три деца, които са припознати, неомъжена е, безработна и здрава. След извършена социална анкета на лицето е отпусната месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 135,45 лв., считано от 01.01.2016 г. В социалния доклад (изготвен по повод социалната анкета) изрично е констатирано, че семейството на Х. е четиричленно и се състои от нея и трите й непълнолетни деца, едно от които е под три години. Установено е също така, че молителката се грижи сама за децата си и не получава издръжка от техния баща. С последваща заповед от 30.03.2016 г. на Директор на ДСП Пловдив е изменен размерът на отпуснатата помощ поради промяна в дохода по ЗСПД и считано от 01.03.2016 г. на Христова е отпусната помощ в размер на 125,45 лв. Със заповед на Директора на ДСП - Пловдив от 05.08.2016 г. размерът на помощта е намален на 47, 45 лв. на основание чл. 12 от ППЗСП, тъй като молителката е направила първи отказ да положи ОПТ и е лишена от подпомагане от 01.07.2016 г. до 31.08.2016 г. Във връзка с подаденото от Христова заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление вх. № ЗСП/Д-РВ/5049/09.09.2016 г. е извършена социална анкета на посочения от лицето адрес. В социалния доклад е отразено, че при направени две посещения лицето не е открито на 12.09.2016 г. и на 16.09.2016 г. Посочено е, че не се е явило и за справка в ДСП Пловдив с оглед извършване на социалната анкета. При тези данни е издадена процесната заповед, с която е прекратено подпомагането по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.09.2016 г. По жалба на Христова с Решение № 16-РД04-1120/21.11.2016 г. директорът на РДСП - Пловдив е отхвърлил оплакванията и е потвърдил заповедта. При тази фактическа обстановка правилно административният съд е приел, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административно-производствени правила, както и при съществено нарушение на принципите по чл. 6, ал. 1 и 5 АПК. Приел е също, че преди издаване на заповедта административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил обясненията и възраженията на страната. Мотивите са издаване на заповедта са посочени в същата: "Липсва информация за общественополезен труд за този месец. На основание чл. 12, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл. 27, ал. 5 от ППЗСП – при извършени 2 бр. периодични анкети лицето не е открито на адреса и не може да се прецени правото за продължаване на соц. Подпомагане". Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези изводи на административният орган не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Не е направено разграничение във връзка с която молба на страната е извършена социалната анкета- дали във връзка с настоящата заповед, или във връзка с друго заявление на Христова за отпускане на целева помощ за отопление. Административният орган не е положил усилия да изясни обстоятелствата във връзка с провеждането на социалната анкета и действията на социалните работници във връзка с тази анкета. Приложената административна преписка съдържа две уведомления по чл. 27, ал. 3 от ППЗСП, за които в решението на директора на РДПС - Пловдив се твърди, че са "поставени" от социалните работници извършили посещението на адреса. Но от съдържанието на тези обявления не става ясно къде са били поставени и по какъв начин същите са стигнали до знанието на Христова. Тези обстоятелства са съществени в случая, тъй като при последващи посещения на социалните работници, включително за връчване на процесната заповед, и във връзка с други заявления на Христова, същата е била намирана в дома си. Освен това в конкретния случай от страна на ответния административен орган не е доказано и обстоятелството, че Христова, като лице, което получава социална помощ, е отказала да полага общественополезен труд по чл. 12, ал. 1 ППЗСП. По делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Обосновано административният съд е приел, че при тези данни, оспорената заповед за прекратяване на месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП се явява постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са подробни мотиви във връзка с направените изводи. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,