Решение № 13140 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16202/2013 г.

Решение № 13140 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16202/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослав Вълчев Ненов от гр. Видин против решение № 27/18.10.2013 г., постановено по адм. дело № 441/2013 г. на Административен съд град Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-д-143/15.07.2013 г. на началник сектор "Охранителна полиция" при Районно управление "Транспортна полиция" Мездра. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Началникът на сектор "Охранителна полиция" при Районно управление "Транспортна полиция" Мездра не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Враца е била заповед № з-д-143/15.07.2013 г. на началник сектор "Охранителна полиция" при Районно управление "Транспортна полиция" Мездра, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за нарушение на служебните задължения, изразяващи се в това, че на 12.07.2013 г., за времето от 03.00 до 04.00 часа, Ненов, в качеството си на наряд по график в района на гара Видин - участък № 4, не е изпълнил разпоредената му патрулно-постова дейност, като не е бил в обслужваната територия и не е извършвал обход по наряда, с което е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1 и 2 и чл. 58 от Инструкция № Iз-633/2013 г. за патрулно-постовата дейност на министъра на вътрешните работи. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за неизпълнение на задълженията му по време на наряд, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Освен това заповедта на началника на отдела е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция се твърди, че не е налице нарушението, констатирано от административния орган, като жалбоподателят поддържа тезата, че се е намирал в личния си автомобил, паркиран на служебния паркинг, който е част от територията на ж. п. гарата. Тази доводи са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АС. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на неизпълнението на служебните задължения от жалбоподателя, които изискват от него по време на наряд да бъде в обслужваната от него територия. При извършената проверка той не е бил открит нито в служебното помещение, нито в обслужваната територия, поради което правилно съдът е приел, че поведението му не съответства на изискванията относно извършване на патрулно-постовата дейност. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,