Решение № 12401 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Галев ЕООД, ЕИК 831749703, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], чрез адв. Белелиева, срещу Решение 14617 от 28.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 11712/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221722000651-091-001/03.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1513/23.10.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който в тежест на Галев ЕООД са установени задължения за ДДС в резултат на доначислен данък в размер на 61 542,58 лв. и отказан данъчен кредит в размер на 84 841,60 лв. и лихви за забава в размер на 22 631,40 лв. Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на АССГ да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението, отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, се представлява в съдебно заседание от юрк. Атанасова, която оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и юрисконсултско възнаграждение 11 410,62 лв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е частично основателна. Пред АССГ е оспорен РА Р-22221722000651-091-001/03.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1513/23.10.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на Галев ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на доначислен данък в размер на 61 542,58 лв. и отказан данъчен кредит в размер на 84 841,60 лв. и лихви за забава в размер на 22 631,40 лв. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Подробно е мотивирано заключението му, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. Първостепенният съд е възприел извода на органите по приходите за наличие на основания за допълнително начисляване на ДДС за данъчен период м. 08 и м. 09.2021 г. по 10 фактури за ВОД на стоки (разредител AKR-300) с получател Trade Two Mon IKE на обща стойност 130219.18 лева; за ВОД на стоки (разредител MRT и KESS белина) към гръцкия търговец EZIR LTD по 21 фактури в размер на 216 523,10 лева, както и за ВОД на услуги по 7 фактури с основание международен транспорт към Trade Two Mon IKE в размер на 3520.48 лева и 8 фактури за международен транспорт в размер на 7627.75 лева. От инстанцията по същество са разгледани несъответствия между фактурите и транспортните документи, отбелязано е, че в товарителниците липсват данни и подписи за изпращач, получател и превозвач, товарен и разтоварен пункт, описание на стоките. Според АССГ не е установен фактът на тяхното изпращане и транспортиране до друга държава членка на ЕС. По отношение на услугите решаващият състав е мотивирал липса на документална обоснованост с отсъствието на обвързваща информация между ЧМР, дата на превоз, заявка за транспорт и фактурите. Акцентирал е върху обстоятелството, че стойностите по фактурите с предмет международен транспорт не са намерили отражение във VIES декларациите като доставки на услуги. Обобщено е, че гръцките контрагенти не са получили реално услугите. Възприета е тезата на приходните органи за нарушение на чл. 124, ал. 3 ЗДДС, тъй като ревизираният е включил фактура 0001024867/07.10.2021 г. с получател KOEMPF ONLINE SHOPS GmbH в дневника за покупки, но не и в дневника за продажби. Във връзка с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки по 13 фактури, издадени от Астория 2020 ЕООД; по 2 фактури, издадени от Брайков 2020 ЕООД; 1 фактура, издадена от Форчън 4 ЕООД, 1 фактура, издадена от Ни Ван ЕООД и 15 фактури, издадени от Хели Груп ЕООД, първостепенният съд е отказал да цени съпровождащите ги документи с мотиви за бланкетното им съставяне и отсъствие на индивидуализация на стоките в тях. Според АССГ както последващата реализация на част от стоките, така и установеното от заключението на ССчЕ счетоводно отразяване на доставките не обуславят извод за тяхната реалност. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.