Решение № 8199 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ихтиман, чрез процесуалния му представител, срещу решение 319/07.03.2025 г., постановено по адм. дело 995/2024 г. по описа на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда обезсилването или отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от него заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Ответниците Б. И. С. и Е. Т. Н., чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба в частта, в която се оспорва постановеното решение в частта за отмяна на издадения административен акт, е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. И. С. и Е. Т. Н. против заповед 449/16.04.2024 г. на кмета на Община Ихтиман, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 06851.16.9905.3, размери на сградата: дължина 15,00 м, широчина 7,00 м и височина 5,60 м, в м. Драгиовци, [населено място], община Ихтиман, с извършител Б. И. С., като изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган. В нейния диспозитив не е посочен конкретен адресат, а в мотивите не е изследвана и годината на построяване на строежа във връзка с проверка за принадлежност на строежа в някои от периодите за търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, които пропуски представляват пороци в изискуемата писмена форма по чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Липсата на установена година на построяване или на изследване на обстоятелството за деклариране на строежа води до нарушение на задължението на административния орган за установяване на фактическата обстановка по реда на чл. 35 АПК и представлява отделно основание за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, строителството е осъществено в периода 1998-1999 г., като поради липсата на установявания от страна на органа за допустимост на изграденото по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, както и при неизясняването на условието относно декларирането на строежа пред одобряващите органи в съответния срок, налице е и нарушение на материалния закон. Решението е допустимо като постановено по подадена в срок жалба от лице с правен интерес, както и в рамките на искането, с което съда е сезиран. Възраженията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при разглеждане на делото в действителност представляват доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. Постановеното от съда решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, възпрепятстващо настоящата инстанция от извършване на проверка за спазване на материалния закон. Констатираната масивна двуетажна жилищна сграда безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За него според данните по делото не са налице строителни книжа. Това го характеризира като незаконен, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Неправилни са изложените от решаващата инстанция съображения за нарушение на формата и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като от същата не ставало ясно към кого е адресирана. В тази връзка в т. 2 от диспозитива на заповедта изрично е определен 30 дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на премахването, в който срок извършителят на незаконния строеж следва да премахне сградата. В мотивите на административния акт като такъв недвусмислено е посочен Б. И. С.. Съответно съгласно § 3, ал. 1 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат/ адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Изцяло в преценката на административния орган е срещу кого и колко от тях да насочи заповедта за премахване. Съответно съдът е този, който следва да изложи съображения за правния интерес на жалбоподателите пред първа инстанция във връзка с определянето им като адресати на заповедта в качеството им на възложители или извършители на строежа. Решаващата инстанция отделно от формално изследване на момента на построяване на незаконния строеж реално не е извършил преценка за неговата търпимост. В постановения съдебен акт единствено се споменава установения чрез гласни доказателства период 1998-1999 г. и липсата на извършена от административния орган преценка за приложимост на нормите за търпимост, но не се изследва допустимостта на строежа по действалите подбробни устройствени планове или строителните норми и правила към този период или по ЗУТ, както и дали строежът е деклариране в съответния срок по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ пред одобряващите органи. В разглеждания аспект, необосновано заповедта е приета за материално незаконосъобразна, без да се изследва приложението на разпоредбите за търпимост на § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ за установения незаконен строеж. В съдебната фаза съдът събира доказателства и служебно извършва преценка за търпимостта на наредения за премахване обект, която е пряко обвързана с резултата на правния спор, доколкото един незаконен строеж не би подлежал на премахване, ако е търпим. В тази връзка административният съд като инстанция по същество е следвало да установи момента на изграждане на строежа и дали същият е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, включително дали строежът съответства на ПУП, ако е съществувал такъв към момента на изграждане. Липсата на такова обсъждане от страна на административния орган не освобождава съда от това негово задължение. След изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Тъй като касационната инстанция не може за първи път да прави фактически установявания, обжалваното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да направи дължимите фактически констатации и при преценката си за законосъобразността на обжалваната заповед да изследва момента на неговото изграждане и съответно приложимостта на нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Касационната жалба в частта, в която се оспорва постановеното решение в частта за разноските, е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване на дадено решение, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, който го е постановил, по искане на страните, може да допълни или да измени своето решение в частта му за разноските. Това е предвиденият от законодателя способ за защита от неправилни решения в частта им относно разноските. С обжалвания съдебен акт Община Ихтиман е осъдена да заплати направените по делото разноски. Решението по съществото на спора подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, но не и в частта относно присъдените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК, компетентен да се произнесе по такова искане е постановилият решението съд. Затова настоящата касационна жалба относно оспорването на присъдените разноски се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в тази част и производството по настоящото дело прекратено в тази част. Предвид изхода на делото отмяна на решението по съществото на спора и връщане на делото за ново разглеждане от различен състав, връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по заявеното искане за изменение на постановеното решение по отношение на разноските се явява безпредметно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,