Решение № 71 от 05.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11687/2008 г.

Решение № 71 от 05.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11687/2008 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Велико Търново, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Аня Минчева, срещу решение № 68 от 14.08.2008 г. по адм. дело № 945/2007 г. на Великотърновския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че с решение № РД-15-7 от 13.12.2007 г. касационният жалбоподател е направил следното волеизявление: "Налагам санкция "прекратяване на договор" с едномесечно предизвестие по чл. 239, точка 1 от НРД 2006 на д-р Иван Петров Личев, изпълнител на ПИМП. . . ". Следват мотиви (описание на установени факти), обуславящи направения извод за извършено (или допуснато) нарушение на клаузи от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България (НРД 2006) и веднага след тези мотиви е направено същественото уточнение: "Настоящето решение да се счита за предизвестие, чийто срок започва да тече от датата на получаването" и е указано, че д-р Личев има право на писмено възражение в седемдневен срок от получаването на решението - предизвестие, което се подава чрез директора на РЗОК до директора на НЗОК. Сезиран с жалба от д-р Иван Петров Личев, Великотърновският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат административният съд е приел, че от наименованието и от начина, по който е формулирано волеизявлението, решението на касационния жалбоподател представлява властническо волеизявление за наложена санкция, направено от компетентен орган в кръга на правомощията му и по своята същност е индивидуален административен акт. Съдът е приел, също така, че съдържанието на решението и диспозитивната форма на изказа (тук вероятно се касае за техническа грешка - съдът е имал предвид императивна, заповядваща, недопускаща възражение, форма) създава несигурност за жалбоподателя като страна по договора за медицинска дейност. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде обезсилено поради следните съображения: Вярно е, че формата, наименованието и императивния характер на съдържанието на решение № РД-15-7 от 13.12.2007 г. на директора на РЗОК могат да бъдат възприети като индивидуален административен акт. Но съдът упражнява контрол върху законосъобразността на административните актове, действията и бездействията на административните органи и длъжностни лица без да се намесва в техническия начин, по който те са упражнили правомощията си, освен когато този начин е довел до порок във формата, материалната законосъобразност, производството и целенасочеността на акта. Съжденията на административния орган по фактите и начинът на материализиране на тези съждения, техният изказ, имат значение при съдебната проверка само ако представляват мотиви - обосноваване на фактическото и на правното основание за издаването на административния акт или за извършването на други действия (които не са правни, а са фактически). Един преглед на съдебната практика през 2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, показва, че в района на РЗОК - гр. Велико Търново, респ. в района на Административен съд - гр. Велико Търново, вече трайно е възприето предизвестието за прекратяване на договора по чл. 239, ал. 1 НРД 2006 да се прави във формата на решение, чието съдържание може да създаде объркване дали това е предизвестие или директорът на РЗОК направо е пристъпил към прекратяване на договора. Тази практика е възприета от Върховния административен съд, шесто отделение, който също така трайно приема, че макар наименован "решение" и съдържащ израза "налагам санкция", издаденият от директора на РЗОК документ по своята същност е предизвестие по чл. 239, ал. 1 НРД 2006 , а не е крайният санкциониращ акт, с който се прекратява договора на съответния изпълнител на медицинска помощ (ИМП), след получено съгласие от директора на НЗОК. В този смисъл са не само цитираните в касационната жалба актове на Върховния административен съд, шесто отделение, но и: опр. № 706 от 21.01.2008 г. по адм. д. № 310/2008 г., опр. № 6023 от 23.05.2008 г. по адм. дело № 6648/2008 г., опр. № № 8489 от 9.07.2008 г. по адм. д. № 7160/2008 г., опр. № 8390 от 7.08.2008 г. по адм. д. № 7489/2008 г. и др., всичките на ВАС - VI отд. В една част от посочените случаи решението на директора на РЗОК е било последвано от заповед, с която той вече окончателно прекратява договора със съответния ИМП. В други случаи такава заповед не е имало - вероятно защото подаването на жалба пред съда е забавило нейното издаване. Но във всичките тези случаи различните състави на ВАС - VI отд. са направили един и същ извод: щом като решението завършва с уточнението, че е предизвестие по чл. 239, ал. 1 НРД 2006 , то не е крайният санкционен акт, с който се прекратява договора на съответния ИМП и поради това не поражда (все още) правни последици, нито нарушава права и законни интереси на ИМП. Този извод може и следва да бъде направен и в процесния случай. Отмененото от Великотърновския административен съд решение № РД-15-7 от 13.12.2007 г. на директора на РЗОК завършва, както се посочи и по-горе, с указанията, че то следва да се счита за предизвестие, чийто срок започва да тече от датата на получаването и че д-р Личев има право на писмено възражение в седемдневен срок от получаването му, което се подава чрез директора на РЗОК до директора на НЗОК. Тези указания показват, че решение № РД-15-7 от 13.12.2007 г. е процесуално действие, което е част от производството по чл. 239 - 240 НРД 2006 за прекратяване на договора с д-р Личев като ИМП. А според чл. 21, ал. 5 АПК такива действия не са индивидуални административни актове, респ. не подлежат на съдебно обжалване. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Великотърновския административен съд следва да бъде обезсилено (чл. 221, ал. 3 АПК) и вместо него следва да бъде постановено прекратяване на съдебното производство поради процесуална недопустимост на жалбата срещу решение № РД-15-7 от 13.12.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Велико Търново (чл. 159, т. 1 и 4 във вр. с чл. 21, ал. 5 АПК). Жалбата на д-р Иван Петров Личев е недопустима за разглеждане от съд, но тя е подадена на 20.12.2007 г. (според писмо изх. № 29-05-271 от 21.12.2007 г., с което тя и адм. преписка са изпратени във ВтАС, жалбата има вх. № 29-05-271/4 (от 20.12.2007 г.), т. е. в последния ден от срока по чл. 240, ал. 1 НРД 2006 , поради което има характера на възражение. Затова делото следва да бъде изпратено като преписка на директора на НЗОК за произнасяне по нея. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените от него съдебни разноски е основателно и следва да бъде уважено в размер на 175 лв. - държавна такса за касационното производство 25 лв. и 150 лв. платено възнаграждение за един адвокат. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,