Решение № 12122 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2015 г.
ВАСIV отделение16.11.2015 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 12.03.2015 г. постановено по адм. дело № 113 по описа за 2014 г. на Административен съд - Кърджали. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12122 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, против решение № 17 от 12.03.2015 г. постановено по адм. дело № 113 по описа за 2014 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. от 09.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") в частта, с която по отношение на оспорващия Руфтин Шевкед е отказано финансиране по СЕПП в размер на 30467.53 лв. и по НР1 в размер на 19035 лева и са му наложени санкции за бъдещ период в размер на 7453,3 лева, като преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 дни от влизането му в сила. Излага доводи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Руфтин Сайдахмед Шевкед не вземе становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага доводи, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 17 от 12.03.2015 г. постановено по адм. дело № 113 по описа за 2014 г. на Административен съд - Кърджали, по жалба на Руфтин Сайдахмед Шевкед, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. от 09.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") в частта, с която по отношение на оспорващия Руфтин Шевкед е отказано финансиране по СЕПП в размер на 30467.53 лв. и по НР1 в размер на 19035 лева и са му наложени санкции за бъдещ период в размер на 7453,3 лева и е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. От административната преписка, представените по делото доказателства и данните за назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е установил незаконосъобразност на оспорения акт. За да постанови този резултат, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, но при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, както и при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. По отношение отказа за подпомагане по СЕПП съдът е приел, че в оспорения акт не са индивидуализирани площите, отказани за подпомагане по съответните точки - т. 4 и т. 6 на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, поради и което не може да бъде установено действително ли са налице основанията за отказ. Не става ясно за кои площи кое обстоятелство по посочените точки следва да се изследва - към кои е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и към кои разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. Същото се отнася и по отношение на отказа за подпомагане по НР1, тъй като от приложения административен акт не може да бъде установено по отношение на кои имоти са налице основанията по чл. 12, т. 1 и по отношение на кои чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Няма изложени и мотиви дали и защо се приема, че имотите на лицето не се намират в необлагодетелствани райони съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Приел е, че не става ясно по каква причина са приети определени площи за недопустими, тъй като в хода на производството доказателства по отношение на критериите, визирани в приложимите разпоредби на Наредба № 5/2010 г., не са събрани. Поради изложеното уведомителното писмо в тази му част е издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/2010 г. Решението е правилно. Съгласно приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания, материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са: бенефициентът да е земеделски производител, да ползва земеделски площи в определен размер, земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние съгласно разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП определя кои площи са допустими за подпомагане и кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. В чл. 15 - 16 от Наредбата са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите - пасища, мери и ливади. Съгласно чл. 35 от АПК административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Видът, характерът и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени, преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подаденото заявление, които не се подкрепят с доказателства по делото. Въз основа на обективно установени фактически първоинстонционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. При наличието на констатации на административния орган, които не кореспондират с установените факти, законосъобразно е преценено, че уведомителното писмо е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа за подпомагане, за площите, заявени по СЕПП, от страна на административния орган са посочени разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Те предвиждат, че Разплащателната агенция намалява или отказва плащане - по т. 4 ако кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, а по т. 6 - когато заявените площи не са включени в специализирания слой по чл. 33, ал. 1 за съответната година. Правилни и законосъобразни са изводите на административния съд, че административният орган по отношение на заявените за подпомагане площи по СЕПП в издадения акт е посочил само номерата на декларираните парцели и размера на недопустимите за подпомагане площи, без да свърже основанието за отказ със съответната площ. По отношение на сочените в административния акт основания за отказ следва да се отбележи, че в преписката липсват доказателства, които могат да бъдат свързани с основанието по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Няма и обсъждане на основанията по чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. По административната преписка не са приложени и доказателства за извършени проверки и съставени протоколи от контролни проверки с констатации за наличието на заявени от кандидате площи, които не отговарят на условията, изискващи се да бъде отпуснато финансиране съгласно Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Тези изводи се подкрепят и от изготвената по делото експертиза, където е установено некоректно определяне на площите за допустимия слой по отношение на процесните парцели по тази мярка. По същия начин стои и въпросът по отношение на площите, заявени по НР1, където е прието, че процентът на наддекларирана площ спрямо установената площ е над 50 % /64,35/, поради и което е отказано финансиране в размер на 19 035,02 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 7 453,30 лева. В тази част административният орган се е позовал на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Не става ясно обаче от приложените по преписката писмени доказателства по отношение на кои площи административният орган е приел, че е налице основанието по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и за кои са налице основанията по чл. 1, ал. 2 от Наредбата. Според записаното в чл. 12, т. 1 от Наредбата изплащането на финансова помощ може да се намали или откаже, ако се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, т. 2 не е спазил срока за подаване на заявление за кандидатстване, съгласно Наредба № 5 от 2009 г.; т. 3 не е спазил условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние за съответните площи и т. 5 за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът не е разрешен. С оглед на това правилно съдът е посочил, че при постановяване на процесното уведомително писмо административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Събраните по делото доказателства, включително и заключенията на вещото лице установяват некоректно определяне на площите на допустимия слой по отношение на процесните парцели по тази мярка. Установената по делото фактическа обстановка опровергава възприетото от административния орган. Налице е съществена разлика между установеното в уведомителното писмо и данните от събраните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства. Вещото лице, в различие от отразеното от административния орган е приел като недопустими за подпомагане 39,16 %, не 64,35 %, както е прието в процесния акт. При тези данни съдът правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, делото като преписка следва да бъде върнато за ново произнасяне. При произнасянето си административния орган следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство относно размера на недопустимата за подпомагане площ, заявена от Руфтин Шевкед за кампания 2013 г., предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател разноски по делото не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 208 АПК
- чл. 35 АПК
- чл. 43, ал. 3 ЗПЗП
- чл. 15
- чл. 16
- чл. 8
- чл. 9