Решение № 2010 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14167/2009 г.

Решение № 2010 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14167/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Столична РДНСК, чрез проц. представител Деница Симеонова и на Ангел Кръстев Ангелов, гр. София против Решение от 27.04.2009 г., постановено по адм. д. № 04242/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III Б състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезира с жалба от Пламен Тодоров Томов и Дияна Тотева Томова против Заповед № ДК-04-73/28.7.2006 г. на Началника на Столична РДНСК, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 74/7.6.2004 г., издадено от Главния архитект на район "Сердика" - Столична община, заедно със забележка, вписана към него, за преодобряване на инвестиционен проект от 1.6.2006 г. за строеж на едноетажна сграда с обслужващо предназначение, находяща се в УПИ ХХI-21 кв. 27 по плана на София, м. "ГГЦ-зона Б-17", с адм. адрес ул. "Козлодуй" № 80, на името на Ангел Кръстев Ангелов и Мария Славчева Ангелова. Жалбоподателите са навели доводи за незаконосъобразност и нищожност - незаконосъобразност, в смисъл, че Диана Томова не е учредявала право на строеж и нищожност - РС е издадено от некомпетентен административен орган. Съдът е отменил Заповедта и Строителното разрешение. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че жалбоподателите са собственици, при условията на СИО на една трета от процесния поземлен имот и при учредяването на правото на строеж административният орган не е изследвал кои са всички собственици, съпругата Диана Томова не е дала (съобразно изискването на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, в редакцията му, актуална към момента) заявление до Кмета с нотариална заверка на подписа, обстоятелство, довело до незаконосъобразното издаване на Строителното разрешение. Съдът е приел също, че е налице несъответствие на обема на разрешеното строителство и реално извършеното такова, в резултат на неправилното приложение на законови норми. Настоящата инстанция намира, че решението следва да бъде отменено поради неправилното приложение на закона. По отношение на първото касационно основание. Действително Дияна Томова е съсобственик при условията СИО с Пламен Томов на една трета от процесния имот. В същото време - видно от представеното извлечение от имотната партида като собственик е записан единствено Пламен Томов (стр. 14 от делото). Административният орган черпи информация за собствениците и носителите на ограничени вещни права (по арг. на чл. 131 ЗУТ) от имотния регистър в съответната община. Следователно не е налице нарушение на закона от страна на административния орган при издаването на атакуваните административни актове. Нещо повече - съпругата Томова е имала възможност в шест месечен срок да атакува сделката на разпореждане (каквато е учредяването на правото на строеж), съгласно визираното в чл. 22, ал. 3 СК, за което не са налице данни. Следователно учреденото право на строеж от Плавен Томов е породило действие и за съпругата му Диана Томова. Относно второто касационно основание. Първоинстанционният съд е възприел тезата, че е нарушена разпоредбата на чл. 50, т. 1 б. "а" ЗУТ като изградената постройка (80 кв. м. и РЗП 240 кв. м., т. е. три етажа по 80 кв. м.) е с по-голяма квадратура от предвидената в закона. Налице е промяна в инвестиционните намерения на възложителя, съгл. чл. 154, ал. 5 ЗУТ и отразяването на това в издаденото РС № 74 със забележка, вписана към него, за преодобряване на инвестиционен поект от 1.6.2006 г. от Гл. архитект на район "Сердика" - СО. Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ сградата е изградена съобразно проекта, който е одобрен на 1.6.2006 г. Възпроетите от решаващия съд обстоятелства касаят установяването на несъответствие между обема на учреденото право на строеж и вида и размера на извършения строеж, предвид посочените в РС правни основания. Правилно вторият касатор е навел довод, в смисъл, че ако е налице несъответствие между обема на учреденото право на строеж и реално построеното, то това би било предмет на друга съдебна защита. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са налице незаконосъобразни административни актове - Строително разрешение и Заповед, които да подлежат на отмяна. Издадени са от компетентен орган и са в съответствие със законовите изисквания и като ги е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационните жалби - уважени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав