Решение № 30 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2020 г.

Решение № 30 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) срещу решение № 1004/31.07.2020 г. по адм. дело № 841/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № 3 -926/15.04.2020, т. по жалба на Г. Христов, със съдебен адрес в гр. Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - Г. Христов, жив. в [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор и писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност" за срок от 1 (една) година на държавен агент II степен Г. Христов, директор на Териториална дирекция "Национална сигурност" - Бургас при Държавна агенция "Национална сигурност", като е понижен в ранг "Специален агент" I степен за срока на наказанието, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 92, ал. 1, изр. първо вр. чл. 90, ал. 1, т. 4 и чл. 88, ал. 2, т. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) във връзка с чл. 110д, ал. 1, точка 11 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ППЗДАНС). Наказанието е наложено за това, че през периода от 19.05.2019 г. до 26.09.2019 г. Г. Христов не е уведомил ръководството на ДАНС за проблем със служебен автомобил "Форд Мондео" за дефектирала горивна помпа на автомобила, който не подлежи на гаранционно обслужване поради нарушаване на гаранционните условия през 2016 г. Отстраняването на повредата следвало да се извърши за сметка на ДАНС, но до 26.09.2019 г. Христов не е уведомил ръководството на Агенцията за проблема и съответно не е предприел своевременно действия, съгласно вътрешнослужебните разпоредби, за отстраняване на възникналия проблем. В заповедта е посочено, че с деянието си, осъществено чрез бездействие, Христов е нарушил: чл. 52, 53, 50, 61 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС (ЕК), като не е спазил и принципите по чл. 6, т. 6 от ЕК, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 88, ал. 2, т. 4 ЗДАНС - неспазване правилата на ЕК. АС, за да постанови обжалваното решение, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 92, ал. 1 ЗДАНС, в изискуемата от закона писмена форма. Налице са обаче отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - при издаване на заповедта са допуснати съществени административно - процесуални нарушения и същата е в противоречие с материалноправни разпоредби. За процесуално нарушение е възприето липсата на правна обосновка в заповедта относно предпоставките, за да се приеме, че Христов е нарушил на което и да е от изброените в заповедта правила на ЕК. Липсата на посочената обосновка е в нарушение на разпоредбата на чл. 92, ал. 2, т. 4 и т. 7 от ЗДАНС. Съдът отделно от това е анализирал съдържанието на всяко от цитираните в заповедта правила на ЕК и е изложил подробни мотивирани изводи, че Христов не е нарушил нито едно от цитираните правила на ЕК, поради което и липсва материалноправното основание на чл. 88, ал. 2, т. 4 ЗДАНС. Посочено е и, че в разпоредбата на чл. 110д, ал. 1 ППЗДАНС се съдържат три вида наказание, като органът не е изложил мотиви, нито за вида на наказанието, нито относно размера - защо налага максимално възможния размер. Решението е правилно като краен резултат. Оплакванията в касационната жалба свързани с компетентността на органа и изискуемата писмена форма не кореспондират с горецитираните мотиви на съда, в които е прието също, че издателят на заповедта е действал в пределите на материалната си компетентност и че е налице изискуемата от закона писмена форма. Доводите на касатора, свързани с разпоредбата на чл. 88, ал. 2, т. 1 ЗДАНС, съдържащ състав на друго дисциплинарно нарушение, различно от посоченото в заповедта (неизпълнение на разпоредбите на ЗДАНС, на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на председателя, административния секретар на агенцията и заместник - председателите на агенцията) е недопустим опит за подмяна на посоченото в оспорената заповед правно основание за издаването й, поради което не следва да бъдат коментирани. Същото се отнася и до твърдените в касационната жалба факти за 2016 г., които не се съдържат между фактическите основания по заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Отделно от това следва да се отбележи, че дисциплинарно - наказващият орган не е събрал доказателства в рамките на дисциплинарното производство, че Христов е узнал за проблема със служебния автомобил в по - ранен момент от посочения от него в обясненията му. Тези му обяснения се подкрепят и от датите на двата доклада от негови подчинени, уведомяващи го за проблема. Не на последно място Христов не е бил назначен на длъжност шофьор на служебния автомобил, за да е длъжен да знае във всеки един момент дали има технически проблеми с автомобила, като подобни задължения по длъжностна характеристика ( л. 72 от класифицирания том) за длъжността "директор" на ТД на ДАНС липсват. Доводите на касатора относно спазване на сроковете в дисциплинарното производство също са неотносими към основанията, на които е отменена заповедта от АС и които са цитирани по - горе. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АС доводи относно липсата на нарушение на изброените в заповедта правила на ЕК, както и свързаните с определеното наказание, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК същите не следва да се повтарят. Предвид изложеното решението не страда от твърдените от касатора пороци и следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят 600 (шестстотин) лева разноски за касационната инстанция - заплатен адвокатски хонорар, платими от ДАНС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение