Решение № 12998 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2818/2024 г.

ВАСШесто отделение02.12.2024 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 193 от 21.12.2023 год. (с допусната техническа грешка в годината на постановяване на решението неточно посочена като 2022 год.) постановено по адм. д. 243/2023 год. по описа на Административен съд - Видин и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение 1040-05-30/08.11.2023 год. на директорa на ТП на НОИ Видин, с което е отхвърлена жалбата на Ц. Й. М. като неоснователна и е потвърдено разпореждане [номер]/11.09.2023 год. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Видин.

ИЗПРАЩА преписката по молба с вх. 1023-08-33/19.06.2023 год. от Ц. Й. М. на пенсионния орган при ТП на НОИ Видин за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. М. от гр. Видин чрез пълномощник адвокат Р. Рангелова срещу решение 193 от 21.12.2023 год. (с допусната техническа грешка в годината на постановяване на решението неточно посочена като 2022 год.) постановено по адм. д. 243/2023 год. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата на Ц. Й. М. против Решение 1040-05-30/08.11.2023 год. на директор на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено разпореждане [номер]/11.09.2023 год. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Видин като неоснователна. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения за необсъждане на съда на част от възраженията на жалбоподателя и за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Касаторът моли да се отмени оспореното съдебно решение и да се постанови друго по същество, с което да се отмени отказа за възобновяване на изплащане на пенсията му. Ответникът директорът на ТП на НОИ Видин чрез пълномощник ст. юрисконсулт Д. Микова в представено писмено становище счита подадената касационна жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че Ц. Й. М. е подал заявление с вх. 2112-05-139/22.04.2019 год. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, към което приложил ЕР 1322/01.04.2019 год. на ТЕЛК към МБАЛ "Св. Петка" АД, гр.Видин с което, поради [заболяване], му била определена пожизнено 100% намалена работоспособност без чужда помощ, с възможност за самообслужване в битово отношение. С разпореждане [номер] от 10.05.2019г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Видин, считано от 01.04.2019 г. на Ц. М. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 238, 74 лв. С разпореждане от 20.08.2019 год. считано от 01.07.2019 год. пенсията е определена в размер на 252, 34 лева. С писмо рег. 368000-11681 от 10.11.2021 год. директорът на ОД на МВР-Видин е уведомил директора на ТП на НОИ Видин, че ЕР 1322/01.04.2019 год. на Ц. Й. М. е издадено въз основа на неистински и подправени документи. С писмо изх. 03045/2020 год. от 28.10.2021 год. Районна прокуратура Видин е уведомила ТП на НОИ Видин, че в ОДМВР Видин се води разследване по досъдебно производство за съставени неистински частни документи, които са изчерпателно изброени и сред които фигурират Амбулаторен лист 005655 от 18.12.2018 год. и ЕР 1322/01.04.2019 год. издадени на името на Ц. Й. М.. С разпореждане [номер] от 16.11.2021 год. личната пенсия за инвалидност на М. е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО считано от 03.11.2021 год. С Решение 218 от 24.06.2022 год. по а.н.д. 478 от 2022 год. Видинският районен съд е признал Ц. Й. М. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение в това, че на 01.04.2019 год. пред ТЕЛК към МБАЛ "Св. Петка" АД, гр.Видин, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ с невярно съдържание - Амбулаторен лист 005655 от 18.12.2018 год., за да докаже, че съществува право да бъде освидетелстван от ТЕЛК и да му бъде определен процент ТНР престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК. С молба вх. 1023-08-33/19.06.2023 год. М. е поискал възобновяване изплащането на пенсията, като се позовал на оправдателното съдебно решение, като приложил и удостоверение изх. 208/2023 год. издадено на 30.01.2023 год. от Районна прокуратура Видин, че срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства. С разпореждане от 11.09.2023 год. Ръководител "ПО" при ТП на НОИ Видин отказал възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по съображения, че пенсията е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО, като в ТП на НОИ Видин не са постъпили данни за приключване на образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител по повод на Амбулаторен лист 005655 от 18.12.2018 год. и ЕР 1322/01.04.2019 год. Ц. М. е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ Видин. Направена е справка в РП Видин като с писмо 03045/2020 год. от 17.10.2023 год. директорът на ТП на НОИ Видин е уведомен, че с постановление на РП Видин от 28.10.2021 год. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НК е спряно досъдебното производство, поради неразкрит извършител на деянието. С Решение 1040-05-30/08.11.2023 год. на директора на ТП на НОИ Видин е отхвърлена жалбата на Ц. Й. М. като неоснователна и е потвърдено разпореждане [номер]/11.09.2023 год. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Видин. За да отхвърли подадената от Ц. М. жалба, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено също от компетентен орган, като актът е постановен в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. С оглед направена справка и получената информация от Районна прокуратура Видин, че към 17.10.2023 год. е налице спряно досъдебно производство, тъй като не е открит извършителят на деянието, съставил неистински частни документи, издадени на жалбоподателя, съдът е счел, че не е отпаднало основанието за спиране по смисъла на чл.95, ал.1, т.7 от КСО, а именно приключване на наказателното производство, заради което е спряна пенсията на жалбоподателя. Според административния съд в случая наказателното производство не е прекратено, поради което не са налице предпоставки за възобновяване изплащането на пенсията по чл.97, ал.1, т. 4 от КСО, а обстоятелството, че жалбоподателят е оправдан по повдигнатото му обвинение за същото престъпление е ирелевантно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО е регламентирано възобновяване на спряната пенсия по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и т. 7 и няма основание за прекратяване на пенсията като изплащането се възобновява от датата на спирането. Правоимащото лице няма задължения да ангажира доказателства, установяващи предпоставките на законовата хипотеза за възобновяване на спряната пенсия по чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО. Служебно задължение на пенсионния орган е да следи, респективно да предприеме действия по изясняване отпаднало ли е основанието за спиране на пенсията. Органите на досъдебното производство имат задължение да уведомят НОИ, но това е само в случай, че наказателното производство е приключило. В случая административният орган не е положил дължимите усилия да събере необходимата информация за движението на досъдебното производство, като едва след подаване на жалбата от М. срещу разпореждане [номер]/11.09.2023 год. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ Видин са предприети действия по изясняване на обстоятелства от значение за случая чрез изпращане на писмо с изх. 1012-05-45#1/10.10.2023 год. до Районна прокуратура Видин, с което е изискано предоставяне на информация по досъдебното производство. В отговор е получено уведомително писмо от Районна прокуратура Видин с изх. 03045/2020 год. от 17.10.2023 год. съответно с вх. 1012-05-45#3 от 23.10.2023 год. по описа на ТП на НОИ Видин, в което е посочено, че с постановление от 28.10.2021 год. досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради неразкриване на извършителя на престъплението. Видно от посоченото писмо, Ц. М. не е привлечен в определено процесуално качество по образуваното досъдебно производство и същото е спряно поради неразкриване на извършителя. Видно от удостоверение изх. 208/2023 год. издадено на 30.01.2023 год. от Районна прокуратура Видин към 29.01.2023 год. срещу Ц. М. няма обвинения по неприключени наказателни производства. Предвид изложеното към момента на постановяване на оспореното пред първостепенния съд решение на директора на ТП на НОИ Видин вече не е било налице основанието за спиране на отпуснатата на лицето пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Както вече е посочвал ВАС в своята практика спирането на наказателното производство не би трябвало да предопределя за един значителен период от време възможността и правото на лицето да получава това плащане от фондовете на ДОО (така решение 7630 от 11.07.2023 г. по адм. д. 3405/2023 г., VІ отд. на ВАС, решение 1482/08.02.2024 г. по адм. д. 5476/2023 г., VІ отд. на ВАС и решение 2957 от 12.03.2024 г. по адм. д. 11126/2023 г., VІ отд. на ВАС). Първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение. което следва да бъде отменено и вместо него да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Преписката по молбата на Ц. М. следва да се изпрати на пенсионния орган за извършване на нова преценка съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Предвид изхода на спора, неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а тъй като разноски не са претендирани от касатора такива не следва да бъдат присъждани и на него. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.второ от АПК