Решение № 7867 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2014 г.

Решение № 7867 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 2881/30.04.2014 г. по адм. д. № 4892/2012 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 1001097/29.06.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от "Елима-10" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА и в тази част да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски. Моли решението в частта, обжалвана от другата страна да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1001097/29.06.2010 г. на ТД на НАП-София в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 28 144 лв и са начислени лихви по фактури на "Ило-И" ЕООД, "Симон СС" ЕООД и на "Велс трейдинг" ЕООД, а жалбата в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1708/23.04.2009 г. на "Велс трейдинг" ЕООД и по фактури на "Кари трейд-6704" ЕООД и "Кимот 3457" ЕООД е отхвърлена. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактурите на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на стоките и СМР по фактурите не са осъществени . За да уважи жалбата по фактурите на подизпълнителите "Ило-И" ЕООД, "Симон СС" ЕООД и на "Велс трейдинг" ЕООД по 4 бр. съдът е обсъдил констатациите в РА и заключението на вещото лице, и е приел, че осъществяването на доставките на СМР е доказано от представените договори с подизпълнителите, приемо-предавателни протоколи и количествено-стойностни сметки, в които са описани осъществените и предадени услуги, съвпадащи с услугите по актовете, съставени за предаване на СМР от ревизираното лице на неговите възложители. Изводът е на вещото лице, който съдът е възприел безкритично, без да обсъди заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, както изисква чл. 202 от ГПК и е необоснован. В договорите, фактурите и приемо-предавателните протоколи не са описани възложените СМР, поради което правилно в РА е прието, че не е доказано предаване на фактурираните услуги от тези доставчици. В количествено-стойностната сметка по фактурите на "Ило-И" ЕООД са описани СМР на стойност по-висока от стойността на същите СМР по актовете за извършени от ревизираното лице електромонтажни услуги на неговия възложител. Ползването на подизпълнител за извършване на СМР на стойност по-висока, от стойността, на която същите СМР са продадени на възложителя на ревизираното лице е извън икономическата логика и води до извод за отразени в сметката неверни обстоятелства. По договорите с "Велс трейдинг" ЕООД и по договора със "Симон СС" ЕООД е възложено извършване на СМР за сметка на възложителя, от което в РА е направен правилен извод, че се възлага извършване на услуга с предмет на доставката - трудов резултат. В преписката е приложена справка, от която е видно, че "Велс трейдинг" ЕООД няма назначени лица и не би могъл да изпълни описаните в количествено-стойностната сметка към фактурите електромонтажни услуги с усилията на управителката Величка Йорданова до 4.06.2009 г. или на следващия управител Орлин Асенов след тази дата. При липса на предмет на възложените СМР в договорите, фактурите и приемо-предавателните протоколи, нито един от които документи не препраща към количествено-стойностна сметка данните в последната не могат да се обвържат с предмета на договорите, фактурите и протоколите. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК като не е обсъдил доказателствената стойност на приемо-предавателните протоколи и не е обсъдил всички събрани доказателства. Процесуалните нарушения са довели до необоснован извод на съда за доказано осъществяване на доставките по спорните фактури с предмет СМР. Решението като неправилно в частта, с която е уважена жалбата следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Доводът на втория касатор за приложение на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователен, тъй като в цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки на услуги, докато в процесния случай осъществяването на доставките на СМР от издателите на фактурите не е доказано. В тежест на ревизираното лице е да докаже наличие на предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, които според трайната практика на СЕО и СЕС, включват доказване наличие на материално правните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, а те са наличие на осъществена доставка и наличие на фактура. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. В частта, с която жалбата против РА е отхвърлена съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за недоказано осъществяване на доставките по една фактура на "Валс трейдинг" ЕООД и по фактурите на "Кари трейд-6704" ЕООД и "Кимот 3457" ЕООД за доставка на електроматериали. Правилен е изводът на съда, че от представените пътни листове не може да се направи извод за извършено приемо-предаване на фактурираните родово определени стоки от доставчиците на ревизираното лице. Правилно съдът не е възприел заключението на вещото лице в тази част като достатъчно доказателство, за да приеме, че електроматериалите по фактурите на последните двама доставчици са доставени. Вещото лице е дало заключение, че за получаване на стоките по тези фактури са съставени складови разписки, които предвид раздел III - Проверени документи от заключението не са прегледани от вещото лице, нито са приложени по делото. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на покупки на стоки не води до еднозначен извод за осчетоводяване на стоките по спорните фактури, след като не е извършена проверка от вещото лице и не е направен извод за липса на закупени стоки от същия вид по други фактури в същия ревизиран период. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 1526,23 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,