Решение № 10831 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2011 г.

Решение № 10831 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 194б, ал. 4 във вр. с чл. 187 от Закона за съдебната власт.

Образувано е по жалба на Тодор Николов Тодоров, съдебен адрес гр. Шумен, ул. "Съединение" № 1, срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 2.3. от протокол № 32 от 13.10.2011 г.

С оспорваното решение Висшия съдебен съвет, след проведен избор, назначил на длъжността "административен ръководител - председател" на Окръжен съд, гр. Шумен Нели Георгиева Батанова.

Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 5 АПК. Твърди, че въпреки изказаните за кандидатите в конкурса мнения на членове на Висшия съдебен съвет решението не е мотивирано. Счита, че изказаните мнения не трябва да бъдат с произволен или общ характер. Те трябва да имат минимално съдържание, от което да може да се направи обоснован извод защо е взето даденото решение. В случая, твърди, че от изказаните мнения може да се направи извод, че решението е взето единствено по аргумент на "твърдата и непротиворечива практика" на Висшия съдебен съвет да подкрепя кандидатите, които имат предишен мандат на длъжността, за която кандидатстват. По този начин счита, че органът не направил преценка на професионалните качествата на кандидатите, на техните нравствени качества и на наличието на обективните изисквания за длъжността, а единствено се съобразил с въведената от самия него, в противоречие със закона, практика. Приемането за възможен критерия "предишен мандат на длъжността" означава останалите кандидати, в нарушение на закона, да са изгубили съревнованието с кандидата, единствено притежаващ привилегироващото качество. Позоваването на инцидентно въведена практика - да се подкрепят кандидати, които са "изкарали успешен първи мандат", противоречи на чл. 13 АПК и установения с него принцип на последователност и предвидимост. С решението си Висшият съдебен съвет нарушил също чл. 6 и 7 АПК, тъй като не отчел всички факти и обстоятелства от значение за случая и в частност собственото си решение по т. 24.1. от заседанието си на 24.03.2010 г. Съветът не обсъдил и възраженията на жалбоподателя срещу становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията".

В представена по делото писмена защита цитира становища на членове на Висшия съдебен съвет и на главния инспектор за управленските качества на Нели Батанова при проведения предишен избор за административен ръководител на Окръжен съд, гр. Шумен. Моли съда да отмени обжалваното решение и върне преписката на органа за ново произнасяне. Жалбоподателят се представлява от адв. Иван Груйкин, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е взето в съответствие с изискванията на чл. 146 АПК - постановено е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за немотивираност на акта, тъй като, видно от протокола, в него се съдържат изказвания за качествата на кандидатите. Безспорно е налице изразено предпочитание за кандидата Батанова, предвид резултата от вота на колективния орган, упражнен в рамките на предоставената му власт. Моли съда да отхвърли жалбата. Ответникът се представлява от юрисконсулт Деница Захариева.

Заинтересованата страна - Нели Георгиева Батанова, счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореното решение е с правно основание чл. 171, ал. 1 Закона за съдебната власт (ЗСВ) и по аргумент от чл. 36, ал. 1 ЗСВ съдебният контрол е само за законосъобразност. Решението е прието в съответствие с изискванията на чл. 34, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 ЗСВ като мотивите му се съдържат в документите, които го подготвят - становището на административния ръководител и на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията". Доказателствата установяват, че избрания кандидат отговаря на материалните изисквания на чл. 170, ал. 2 ЗСВ.

Върховният административен съд, с оглед на задължителното за настоящия състав определение № 6332 от 07.05.2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по настоящото дело, счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 194б, ал. 4 във вр. с чл. 187, ал. 1 Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. с чл. 140, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. На основание чл. 194а ЗСВ Висшият съдебен съвет обявил свободна бройка за административен ръководител - председател на окръжен съд, гр. Шумен. Обявата била публикувана в Държавен вестник, бр. 37 от 13.05.2011 г.

2. За участие в избора документи подали и били допуснати трима кандидата: Светлин Емилов Стефанов, Нели Георгиева Батанова и Тодор Николов Тодоров.

3. Светлин Емилов Стефанов е съдия в Окръжен съд, гр. Шумен, с ранг "съдия във Върховен касационен съд и във Върховен административен съд" от м. май 2011 г., както и в периода 1998 г. - 2008 г. В периода 2008 г. - 2011 г. бил инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Атестиран с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 32 от 13.10.2011 г. с комплексна оценка "много добра". С решение по т. 9 от протокол № 26 на проведено на 04.07.2011 г. заседание комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" приела становище относно притежаваните от Стефанов нравствени качества. В обобщения извод комисията приела: "Въз основа на становището на Комисията по професионална етика при Окръжен съд, гр. Шумен, данните от кадровото дело и протоколите на ЕПЕПК се налага обобщения извод, че Светлин Емилов Стефанов притежава необходимите нравствени качества, за да бъде избран за административен ръководител".

4. Нели Георгиева Батанова е съдия в Окръжен съд, гр. Шумен от м. юни 1998 г. с ранг "съдия във Върховен касационен съд и във Върховен административен съд". От 1998 г. до 2003 г. била заместник председател на съда, а от 2004 г. до 2009 г. - негов председател. От 2009 г. изпълнява функциите на административен ръководител - председател на окръжния съд. Атестирана с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 30 от 16.06.2009 г. с комплексна оценка "много добра". С решение по т. 5 от протокол № 26 на проведено на 04.07.2011 г. заседание комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" приела становище относно притежаваните от Батанова нравствени качества. В обобщения извод комисията приела, "че с поведението в обществото и при изпълнение на служебните си задължения Нели Батанова спазва изискванията, произтичащи от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и притежава необходимите нравствени качества, за да бъде избран за административен ръководител".

5. Тодор Николов Тодоров е съдия в Районен съд, гр. Шумен от 1996 г. с ранг "съдия в апелативен съд". В периода 1999 г. - 2009 г. бил председател на районния съд. Атестиран с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 30 от 16.06.2009 г. с комплексна оценка "много добра". С решение по т. 19 от протокол № 26 на проведено на 04.07.2011 г. заседание комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" приела становище относно притежаваните от Тодоров нравствени качества. В становището си комисията приела, че съдия Тодоров при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, че няма данни, които да поставят под съмнение неговата безпристрастност и независимост, че е справедлив и вежлив. Отчела, че през 2009 г. му е наложено наказание "понижаване в ранг за срок от две години" за уронване на престижа на съдебната власт, което не е изтекло. Въз основа на това направила извод, че Тодоров "не е доказал по несъмнен начин, че притежава необходимите нравствени и личностни качества, които му позволяват да заеме длъжността административен ръководител на Окръжен съд, гр. Шумен".

6. На 13.10.2011 г. Висшият съдебен съвет изслушал тримата кандидати. Нели Батанова изложила шест основни приоритета на концепцията си за управлението на съда, която представила на Съвета. Стефанов запознал Съвета подробно с професионалния си опит и мотиви за кандидатстване за длъжността и изложил вижданията си за управление на съда. Тодоров изложил несъгласието си със становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" като посочил, че комисията не ценила представените от него многобройни доказателства от различни лица - областния управител, председателя на общинския съвет гр. Шумен, председателя на адвокатската колегия, директора на радиото и други, които дали оценка на качеството на работата му. Посочил, че участието му в случая "Красьо" било случайно и единично и че е резултат от липсата на механизъм, чрез който кандидатите за административни ръководители да достигнат до членовете на Висшия съдебен съвет и да могат да се представят пред тях. Посочил, че не представя концепция за управлението на съда, тъй като такава представял в предишни заседания и говорил за работата си. Изразил становище, че изпълняващия длъжността, за която се кандидатства, не е редно да участва в конкурса.

7. След изслушването на тримата кандидати Висшият съдебен съвет провел обсъждане, в което мнение изразили следните членове:

а) Иван Колев посочил, че "този избор го "играем" трети път"; че той ще подкрепи кандидатурата на Тодоров, тъй като Тодоров "има и организационния опит, има и доверието на хората, познава работата в Шуменския район"; че Тодоров бил "човека, който беше от тези хора, които разкриха "случая Красьо" и за мен беше едно несправедливо наказание неговото, тъй като той участваше както с разпознаването, така и с изказванията си, и с данните, които даде за това лице".

б) Петър Стоянов посочил, че тъй като е правораздавал в Шуменския район познава много добре и тримата кандидати. За Тодоров посочил, че всичко, което казал Иван Колев е вярно, "но факта, съучастието му в измисления и раздут от кого ли не "балон Красьо" ме кара да не го подкрепя". За Батанова посочил, че я слуша за трети път и нищо ново не открил, което да го убеди да промени становището си от предните гласувания. За Стефанов посочил, че го познава от следовател и че "той е изграден юрист, той е почтен човек, той е и добър, като човек е добър, той е комуникативен, с него може да се разговаря, с него може да се комуникира". Посочил, че Стефанов има организационен опит като заместник-председател на окръжния съд и инспектор, поради което ще подкрепи неговата кандидатура.

в) Георги Колев посочил, че представените концепции на Батанова и Стефанов са много добри, но личната си преценка за качествата на Батанова направил в течение на времето, тя "до настоящия момент не е допускала каквито и да е нарушения като административен ръководител, справя се отлично с поставените задачи", поради което подкрепя нейната кандидатура.

г) Цони Цонев посочил, с оглед на възраженията на Тодоров, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" отчела добрите неща, които се съдържали в становището на местната етична комисия, но не можела да не отчете и наложеното наказание за нарушение на Етичния кодекс, което не е изтекло. Припомнил на Съвета "една наша стара практика, от която ние досега не сме се отказвали и аз не мога да разбера защо трябва в този случай да се откажем. Тази наша практика се изразява в това, че ние до сега винаги сме давали шанс за втори мандат на този административен ръководител, който е изкарал успешен първи мандат и е показал, че притежава качества на административен ръководител". Посочил, че изтъкнатия от Ана Караиванова при предишното обсъждане факт, че Батанова участвала в съдебния състав по делото "Борилски" не дава основание да се направят "категорични изводи по генералния въпрос дали тя притежава качества на административен ръководител". Посочил, че никой от присъстващите не може да обяви, че Батанова не е успешен ръководител, както и че предлага "да продължим нашата досегашна твърда и непротиворечива практика и тъй като г-жа Батанова е изкарала един успешен мандат, тя близо две години продължава успешно да ръководи този съд и като изпълняващ длъжността, да дадем нашата подкрепа за нейната кандидатура".

8. На заседанието изказване направил и главния инспектор. Ана Караиванова посочила, че работата на Стефанов в Инспектората му позволила да види "колко важна е ролята на добрия административен ръководител за добрата организация на съдилищата". Посочила, че "този натрупан опит" ще бъде от полза на Стефанов. Що се отнася до Батанова посочила, че "аз съм си казала мнението когато трябва, то стои в протоколите, не съм го променила ни на йота досега".

9. В проведеното явно гласуване участвали двадесет и четирима членове на Висшия съдебен съвет като за Батанова били подадени шестнадесет гласа, за Стефанов - седем, за Тодоров - един. Въз основа на резултата от гласуването Висшия съдебен съвет приел решение, с което назначил Нели Батанова на длъжността "административен ръководител - председател" на Окръжен съд, гр. Шумен. Резултатите от гласуването били обявени в присъствието на тримата кандидати. В тяхно отсъствие Георги Шопов обобщил: "за да бъде избрана г-жа Батанова за председател на Шуменския окръжен съд надделя обстоятелството, че тя е с един успешен първи мандат. Безспорно надделя обстоятелството, че приблизително две години тя изпълняваше функциите на ръководител. Всичко това убеди Висшия съдебен съвет, че тя ще се справи с нелеката задача, която й предстои".

10. Жалбата на Тодоров е подадена на 28.10.2011 г.

11. В съдебно заседание жалбоподателят представи препис от протокол № 5 от заседанието на Висшия съдебен съвет от 04.02.2010 г. По т. 44 Съветът разгледал доклад на директора на дирекция "Вътрешен одит" за резултатите от извършен одитен ангажимент за даване на увереност в Окръжен съд, гр. Шумен за периода от 01.08.2008 г. до 31.12.2008 г. Висшият съдебен съвет взел шест решения: приел направените констатации, изводи и препоръки за подобряване на дейността на съда; одобрил плана за действие, изготвен от изпълняващия функциите на административен ръководител; задължил го да прецени нивото на риска по отношение на финансово-счетоводната дейност, в случай, че не предприеме действия спрямо лицето, заемащо длъжността "главен счетоводител"; задължил го да проведе конкурс за длъжността "шофьор"; да извърши проверка на трудовото досие на лицето, заемащо длъжността "шофьор" и да представи информация, удостоверяваща изпълнението на възложените задължения. Към този период изпълняващ функциите на административен ръководител е Нели Батанова.

12. Жалбоподателят представи и протокол № 12 от 24.03.2010 г. на заседание на Висшия съдебен съвет. С решение по точка 24.1 Висшият съдебен съвет изпратил сигнал до Агенцията за държавна финансова инспекция за установеното нарушение на бюджетната дейност на Окръжен съд, гр. Шумен по отношение на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, изплатено на Баню Троев Манев, заемащ длъжността "шофьор" в окръжния съд, за предприемане на предвидените в чл. 2, ал. 2 от Закона за държавна финансова инспекция действия. С решение по т. 24.2 Висшият съдебен съвет изпратил преписката на Софийска градска прокуратура за преценка има ли извършено от длъжностно лице престъпление от общ характер.

Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Тодор Николов Тодоров за неоснователна по следните съображения:

Възраженията на жалбоподателя, които обосновават твърдяната от него незаконосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет обобщено се свеждат до необсъждане на възраженията на жалбоподателя по становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", необсъждане на всички относими факти, до критериите за избор и мотивираността на акта.

Преди да обсъжда доводите на жалбоподателя съдът счита за необходимо изрично да посочи, че нито по делото е представено, нито в публикуваното в Държавен вестник, бр. 37 от 13.05.2011 г. обявление е посочено решение на Висшия съдебен съвет по смисъла на чл. 194а, ал. 1 ЗСВ. С оглед на това съдът приема за начална дата на процедурата датата на публикуване на свободните длъжности в Държавен вестник - 13.05.2011 г. Към тази дата е в сила разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗСВ в която законодателят изрично е посочил, че Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител с явно гласуване и мнозинство повече от половината от членовете си, както и че решението се мотивира. Оспореното решение, с което е приключил конкурса е взето на 13.10.2011 г., към която дата разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗСВ е в същата редакция. Следователно към датата на обявяване на конкурса изменението на чл. 171, ал. 1 ЗСВ, с което се въвежда изискване за явно гласуване е в сила, Държавен вестник бр. 1 от 04.01.2011 г., а решението на Конституционния съд, с което това изменение е обявено за противоконституционно - решение № 10 от 15.11.2011 г., по конституционно дело № 6/2011 г., Държавен вестник бр. 93 от 25.11.2011 г., в сила от 29.11.2011 г., още не е постановено. Това означава първо, че целият конкурс е проведен при действието на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗСВ в редакция, която предвижда вземане на решение с явно гласуване и изрично се мотивира. И второ, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗСВ - решението не се взема с тайно гласуване и създадената за неговото мотивиране законова фикция е неприложима.

По твърдението за необсъждане от Висшия съдебен съвет на възражението на жалбоподателя срещу становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията":

Видно от доказателствата по делото становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" за Тодоров е, че "не е доказал по несъмнен начин, че притежава необходимите нравствени и личностни качества" за длъжността административен ръководител. Жалбоподателят не бил съгласен с дадената оценка и на изслушването от Висшия съдебен съвет изложил възраженията си. От протокола на заседанието е видно, че Висшият съдебен съвет изслушал възраженията като председателят на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" уведомил жалбоподателя, че може да изложи възраженията си, а Съвета ще ги обсъди в хода на дискусията по трите кандидатури. В хода на дискусията въпросът за нравствените качества на Тодоров в контекста на становището на комисията и на неговите възражения бил обсъден. Трима членове на Висшия съдебен съвет взели становище - Иван Колев, Петър Стоянов и Цони Цонев. Иван Колев изразил становище, различно от това комисията. За Иван Колев Тодоров бил "човека, който беше от тези хора, които разкриха "случая Красьо" и за мен беше едно несправедливо наказание неговото, тъй като той участваше както с разпознаването, така и с изказванията си, и с данните, които даде за това лице". Петър Стоянов изразил съгласие с "всичко това, което каза колегата Колев", но "съучастието му в измисления и раздут от кого ли не "балон Красьо" ме кара да не го подкрепя". Като причина за това изтъква "нагласата на българското общество" и с оглед на това предположението за това "какво ще бъде отношението към Висшия съдебен съвет отново ако дадем гласа си за Тодоров". Цони Цонев изтъкнал, че факта на наложено наказание за нарушение на етичните правила не може да бъде "прескочен". Видно от формална гледна точка твърдението на жалбоподателя е в противоречие с доказателствата по делото. Обсъждане е имало и членове на Съвета са изказали своето становище. Висшият съдебен съвет не е взел нарочно решение по възражението, но той не и длъжен да взема такова решение извън решението за избор на кандидатите. Той не е длъжен и да обсъжда възраженията на жалбоподателя. Становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" е само мнение на помощен орган на Висшия съдебен съвет и за законосъобразността на процедурата е важно неговото представяне. Дали кадровият орган ще се съобрази с него или няма да се съобрази като отчете било възраженията на жалбоподателя, било свои други съображения е въпрос на негова дискреция. С проведеното гласуване Висшият съдебен съвет ясно изразил съгласието си със становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" и приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя. Видно факта на обсъждане е налице, а несъобразяването с възраженията на жалбоподателя сам по себе си не прави решението незаконосъобразно.

По твърдението за необсъждане на всички относими факти:

Жалбоподателят твърди, че Висшият съдебен съвет взел решението си без да обсъди всички релевантни факти и в частност без да зачете собствените си решения. Сочи, че на заседанието си от 24.03.2010 г. Съветът констатирал нарушение на финансовата дисциплина по време на мандата на Батанова, а на обсъждането на кандидатурите не отчел този факт. Видно от протокола на заседанието на Висшия съдебен съвет от 13.10.2011 г. действително факта, свързан с това предходно решение на кадровия орган не е обсъждан. Но Висшият съдебен съвет не е длъжен да изброи в хода на дискусията по трите кандидатури всички факти, които обосновават решението му, нито да ги квалифицира и словесно или цифрово да определи тежестта на всеки от тях в процеса на вземане на решение. Вероятно има и други факти и обстоятелства, които по един или друг начин са повлияли на решението на всеки чл. на Висшия съдебен съвет и които не са споменати в хода на обсъждането, но това не прави автоматично избора незаконосъобразен. Важното е органа да не е излязъл от рамките на оперативната си самостоятелност и да е спазил изискването за законосъобразност. Как точно членовете на Съвета ще оценят факта на установеното от тях нарушение на бюджетната дисциплина свързано със заплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на лице, заемащо длъжността "шофьор" и каква тежест ще му придадат в контекста на цялостната управленска дейност на кандидата Батанова е въпрос на тяхна свободна преценка. Обективността налага да се посочи, че жалбоподателят сочи само факта на констатирано нарушение, но не сочи факти, които доказват постижения на Батанова в управленската й дейност. Разбираемо е, че той няма интерес от това, но Висшият съдебен съвет не е изброил в хода на дискусията и факти, които доказват добри управленски качества на Батанова. Предполага се, че тези факти, както и фактите, които сочи жалбоподателят са известни на кадровия орган и важното е при вземане на решението той да отчете съотношението между тях в контекста на всички останали релевантни факти и обстоятелства и да вземе решението си на основата на тяхната обективна преценка.

Видно от изложеното факта, че в хода на обсъждането на кандидатурите Висшият съдебен съвет не споменал изрично определени факти, и в частност установеното бюджетно нарушение в периода, когато Нели Батанова била ръководител на съда, не води до извода за незаконосъобразност на решението поради необсъждане на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

По критериите за избор:

За да бъде даден съдия назначен на длъжност "административен ръководител - председател на окръжен съд" трябва да отговаря на визираните в чл. 169, ал. 1 и чл. 170, ал. 2 ЗСВ изисквания. Той трябва да е "с високи професионални и нравствени качества, положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране" и да отговаря на изискванията за стаж. Безспорно по делото е, че и тримата кандидати отговарят на изискванията за стаж по смисъла на чл. 170, ал. 2 във вр. 164, ал. 2 ЗСВ.

Наред с така определените законово изисквания, на които съдията трябва да отговаря, законодателят, в разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 ЗСВ, е определил качествата, които Висшият съдебен съвет преценява и чиято оценка обуславят избора на административен ръководител. Това са професионалната подготовка, управленската компетентност и нравствените качества на кандидатите. Освен че е определил подлежащите на оценка качества законодателят е посочил и способи, чрез които тази оценка се извършва.

Съгласно чл. 194б, ал. 1, т. 1 ЗСВ професионалната подготовка на съдията се оценява въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания. Няма спор, че резултатите и на тримата кандидати от атестационната им оценка е "много добър". Няма спор, че тази оценка е само основата, на която се извършва преценката на професионалните качества на кандидатите. Т. е. сама по себе си атестационната оценка не е единствения способ за преценка на Висшия съдебен съвет, но тя е законово определения такъв. С оглед на факта, че Висшият съдебен съвет е основал решението си за избор в частта относно професионалната подготовка на кандидатите чрез законово определения способ и дотолкова, доколкото в решението му не са изложени каквито и да било други мотиви относно професионалните качества на кандидатите, то съдът приема, че първо, Съветът извършил оценяването на законово релевантното качество на кандидатите чрез законово определения способ, и второ, че оценяването е надлежно мотивирано чрез съдържанието на атестационните оценки, които Съветът приел като мотив на собственото си решение за избор на кандидатите.

Съгласно т. 3 на чл. 194б, ал. 1 ЗСВ нравствените качества на кандидатите се преценяват въз основа на мотивирано становище на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията". По делото е безспорно, че първо, комисията дала становище и за тримата кандидати, и второ, по съществото си това становище за Батанова и Стефанов е положително, а за Тодоров - отрицателно. Няма спор, че становището на комисията не е задължително за Висшия съдебен съвет, но то е законовия способ, на чиято основа органът прави преценката си за нравствените качества на кандидата. Това законово изискване в случая е спазено. Що се отнася до съдържанието на становището то, ако Висшият съдебен съвет реши, би могъл да не се съобрази с него, тъй като комисията е само помощен специализиран орган, съставен от десет члена на Съвета. В случая, видно от станалите разисквания, само един чл. на Съвета изказал мнение, различно от становището на комисията. Останалите членове на Съвета, включително тези, които са коментирали кандидатурите, не са изразили несъгласие със становището на комисията, а председателя на комисията изрично посочил, че не могат да не отчетат наложеното и неизтърпяно наказание на Тодоров за нарушение на етичните правила. Обективираната в гласуването воля на Съвета показва изрично, че от двадесет и четирима гласували двадесет и трима са приели за обосновано становището на комисията и по този начин са го направили част от мотивите на решението на органа. Следователно в процедурата Съветът спазил изисквания от закона способ за оценка на нравствените качества на кандидатите и мотивирал липсата на такива у Тодоров с наложеното му наказание за нарушаване на Кодекса за етично поведение.

Третото подлежащо на оценка качество на кандидата за административен ръководител, съгласно т. 2 на чл. 194б, ал. 1 ЗСВ, е управленската компетентност. Нейната оценка законодателят е свързал с възможността кандидатът да защити концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт. Видно е, че така предвидената законова възможност цели от една страна, да даде право на всеки кандидат да представи своето общо, предварително определено виждане за ръководството на съответния орган с цел най-ефективно и ефикасно изпълнение на законово определените задачи, а от друга, да даде възможност на органа да добие определена представа за управленските виждания на кандидата и да ги сравни с тези на другите. Да се твърди обаче, че това е единствения източник на оценка на управленската компетентност на кандидатите не съответства нито на езиковото, нито на логическото и систематично тълкуване, още по-малко на житейската логика. Видно от съдържанието на разпоредбата на т. 2 е, че законодателят посочил, че органът извършва оценка "за което кандидатът защитава концепция", т. е. не че оценката се прави на основата само на концепцията, а че средство за оценката е концепцията. Тя е едно от средствата за оценка, но неговото значение е такова, че законодателят го визирал изрично. Видно от съдържанието и на трите разпоредби - т. 1 - 3 на чл. 194б, ал. 1 ЗСВ, които определят подлежащите на оценка качества на кандидатите, законодателят е приложил един и същ похват - посочил е по едно средство, чрез което задължително да се извърши съответната оценка. За професионалните качества, това е атестационната оценка, за нравствените качества - становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", за управленската компетентност - защитата на концепцията. Смисъла на така приетото законодателно решение е да се гарантират определени средства за упражняване на оперативната самостоятелност на органа. Безспорно е, че преценката на качествата е компетентност в дискрецията на Висшия съдебен съвет. Границите на тази компетентност са трите вида качества, които законодателят изисква да бъдат преценявани, а посочените средства за тяхната оценка са минимума инструментариум, който гарантира упражняването на компетентността по разумен начин, добросъвестно и справедливо, което пък от своя страна гарантира и правата на участниците. Не може от разпоредбите да се направи извод, че кадровия орган няма право да взема предвид и други факти, които са му надлежно известни или които са били представени от кандидатите с оглед на разпоредбата на чл. 181, ал. 3, т. 7 ЗСВ. Впрочем, видно от протокола в хода на събеседването е станало въпрос за участието на Батанова в съдебния състав постановил решение по делото "Борилски", т. е. обсъждани са факти, свързани с нейната професионална компетентност. Обсъждани са факти, свързани с управленската компетентност на Стефанов, които не са елемент на представената от него концепция, а именно характера и значението на придобития от него опит като инспектор, както и опита му като заместник-председател на окръжния съд. Обсъждани са безспорно, както твърди и жалбоподателят, качествата, които Батанова показала при изпълнение на заеманата от нея длъжност председател на окръжния съд и в периода на изпълнение на функциите на административен ръководител. Вярно е, че членът на Съвета Цони Цонев казал, че Съветът има "твърда и непротиворечива практика" да дава "шанс за втори мандат на този административен ръководител, който е изкарал успешен първи мандат". Това изказване обаче в хипотезата, когато органът взема решението си с явно гласуване няма качеството на мотиви на постановения акт. То е само и единствено лично съображение, становище, виждане на отделен чл. на колективния орган. Без законовата фикция на чл. 34, ал. 3 ЗСВ това субективно съображение няма значението на мотив на акта. С оглед на това от факта, че в хода на обсъждането чл. на Съвета изказал становище, че практика на органа е да предпочита кандидат, който има проведен успешен мандат само по себе си не може да се отрази на законосъобразността на колективното решение. Важното е не какво е казал отделния чл. на Съвета, а какво е изразила общата воля на органа и как е мотивирано нейното решение.

По възражението за немотивираност на решението:

От проведеното гласуване е видно, че Висшият съдебен съвет е формирал надлежно воля - решението е взето с исканото от закона мнозинство 16 гласа "за" Нели Георгиева Батанова, 7 гласа "за" Светлин Емилов Стефанов и 1 глас "за" Тодор Николов Тодоров. Изразеното от члена на Съвета Георги Шопов след приемане на решението обобщено становище заедно с посоченото в становището на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" и атестационните оценки на кандидатите е мотив на акта. От съвкупната преценка на установените обстоятелства е видно, че Съвета приел, че и тримата кандидати имат еднакви професионални качества, че Батанова и Стефанов имат исканите нравствени качества за ръководител, а Тодоров - не, както и че с оглед на показания професионален опит по време на първия мандат Батанова има най-добра управленска компетентност. Т. е. кадровият орган упражнил оперативната си самостоятелност в определените от закона граници и формирал решението си при отчитане на законово определените качества на кандидата като използвал допустимите от закона средства за това. Следва да се посочи, че формулираното от Георги Шопов в обобщеното становище след приемането на решението обстоятелство, което надделяло за вземане на управленското решение - успешния първи мандат на Батанова, не означава въвеждане на нов, законово неустановен критерий. Успешният мандат е управленска компетентност доказана в практиката, не само защитена с концепцията. Проведеният управленски мандат е факт от обективната действителност, който първо, не може да не бъде отчетен при преценката на качествата на кандидата, тъй като е част от неговата управленска биография. Да се твърди, че той е ирелевантен означава въобще да не се отчита придобития управленския опит независимо дали на длъжността, за която се кандидатства или на друга длъжност. И второ, проведения управленски мандат на длъжността, предмет на конкурса, може да бъде положително или отрицателно оценен, т. е. не факта на проведен мандат сам по себе си, а качествата, показани от ръководителя при упражняване на този мандат са това, което членовете на Съвета оценяват и което се отразява на крайното им решение. А управленските качества са именно тези, които законодателят е определил като подлежащи на преценка - чл. 194б, ал. 1, т. 2ЗСВ. Становището, което члена на Съвета Георги Шопов изказал и което е част от мотивите на решението на кадровия орган само акцентира върху това качество на кандидата, което при равна оценка на професионалните качества на тримата кандидати, при еднаква оценка за нравствените качества на двама от кандидатите е изиграло решаваща роля при формиране на решението на Висшия съдебен съвет.

Вярно е, че Висшият съдебен съвет би следвало да прецизира словесния израз на мотивите на своите решения и да го съобразява със законово определените понятия, защото първо, писмената форма е задължителна за мотивирането на приеманите от него решения по чл. 171, ал. 1 ЗСВ в редакция към процесния период. И второ, ясният и точен език на мотивите прави приетия акт видимо обоснован при формално запознаване с него, без да е необходимо действителното съдържание на мотивите да се извлича от инкорпорираните в него актове на помощни органи. Ясният и точен език прави акта разбираем. Безспорно, съдът е длъжен да издири истинската воля на административния орган и да прецени съответства ли тя на обективираната такава и на закона. Поради това изключителната лаконичност на мотивите на решението и използвания разговорен стил, отчетени в контекста на безспорно (с оглед на резултата от гласуването) приобщените към решението становища на помощните комисии, не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на постановеното решение. То е взето от компетентния орган в рамките на оперативната му самостоятелност и при спазване на изискването за законосъобразност на акта.

Видо от изложеното релевираните от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспореното решение са неоснователни. При извършената служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното акта не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за съдебната власт, поради което оспорването на Тодор Тодоров като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

С оглед на изхода от делото направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Ответникът по жалбата и заинтересованата страна не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд