Решение № 482 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2014 г.

Решение № 482 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Найден Киров" АД, с ЕИК 117001454, подадена чрез изпълнителния директор Илан Илани, срещу Решение № 3065 от 3.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2961/2013 г. от Административен съд - Варна (АСВ), с което е отхвърлена жалбата на това дружество срещу Решение към ЕАД № 10BG002002Н00077302/30092010 на началника на Митнически пункт (МП) Варна Запад, с което е извършена корекция на данни в кл. 36 "Преференции" и са преизчислени държавни вземания, като са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които мито 6791,62 лв. и ДДС - 1358,32 лв., потвърдено с Решение № Н47-218-1/22.07.2013 г. на Началника на Митница Варна. С решението "Найден Киров" АД е осъдено да заплати на началника на МП Варна Запад сума в размер на 575,99 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, предмет на контрол, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се наличието на предпоставките на чл. 185 и чл. 186 МКО, което не е съобразено от състава на АСВ. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено спорното митническо решение. Претендират се направените по делото разноски. В съдебното заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът - началникът на МП Варна Запад, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 20.11.2014 г. е постъпило писмено становище, подадено чрез юрисконсулт Сирма Кирилова, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Процесната стока не отговаря на условията за преференциално тарифно третиране, поради което не следва да се ползва от предвидената преференциална ставка на митото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Найден Киров" АД срещу Решение към ЕАД № 10BG002002Н00077302/30092010 на началника на МП Варна Запад, потвърдено с Решение № Н47-218-1/22.07.2013 г. на началника на Митница Варна. Установено е от състава на АСВ, че на 30.09.2010 г. в МП Варна Запад е подаден ЕАД за внос от Израел на 3 броя стоки - акрилонитрил бутадиенови съполимери, поликареонат, поликарбонат макролон с получател на стоката "Найден Киров" АД. Декларацията била регистрирана под № 10BG002002Н00077302/30092010. След приключване на митническите формалности за стоката било дадено разрешение за вдигане. Началникът на МП Варна Запад е извършил последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, във връзка с писмо № 4444-1095/17.06.201З г. на ЦМУ - София. Съгласно последното при извършена проверка в информационната система за справочни цели МИСЗА на Агенция "Митници" са установени несъответствия между декларираните данни в кл. 15 и кл. 36 на ЕАД- ти за 2010 г. и 2011 г., между които за процесния ЕАД (за стоки № 1 и № 2). В резултат на тази проверка е издадено спорното Решение към ЕАД № 10BG002002Н00077302/30092010 на началника на МП Варна Запад, с което е извършена корекция на кл. 36 "Преференции". Преизчислени са държавните вземания, като са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които мито 6791,62 лв. и ДДС - 1358,32 лв. За да се произнесе по същество на спора първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 20 (3), б. "г" и "д" от МКО, като е посочил, че вносителите в тези случаи могат да се възползват от освобождаване от вносни сборове, предвидено за връщани стоки в чл. 185 и чл. 186 от МКО. Анализирал е подробно разпоредбите на чл. 185 - 187 от Регламент 2913/92 и е приел е, че по делото не е установено и доказано, че процесните стоки отговарят на условията предвидени в цитираните норми. Констатирал е, че в кл. 44 на ЕАД ("допълнителна информация/представени документи/сертификати, разрешителни") деклараторът е посочил кодовете N380, N271, N760 и N954, които съгласно Наредба Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на прил. 37 и 38 от Регламент (ЕИО) 2454/93 г. на Комисията относно писменото деклариране чрез ЕАД съответстват на следните документи: фактура, опаковъчен лист, коносамент и сертификат EUR 1. Съобразил е, че съгласно посочената наредба декларирането на връщани стоки, за които са спазени условията на чл. 185 и чл. 186 от МКО става по определен ред, т.е. с попълване на съответните клетки - в кл. 37, първо подразделение - код 40 (едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС); в кл. 37, второ подразделение - код 10 (окончателен износ); в кл. 37, трето подразделение - код F01 (освобождаване от митни сборове на връщани стоки); в кл. 36 - код 100 (нормално тарифно третиране), доколкото в процесния ЕАД кодовете са съответно - в кл. 37 - 4000 000, а в кл. 36 - код 300 (тарифно третиране по преференциално споразумение). След като е съобразил документите, необходими, за да се допуснат стоките като "връщани" и сроковете, в които може да стане това, и е отчел, че в настоящия случай нито един от тези документи не е представен, съдът е приел, че единствено позоваването на общностния произход на стоките е необходимо, но не е достатъчно условие за преференциално третиране на реимпорта. Най-важното изискване, според съда, за прилагане на разпоредбите за връщани стоки е тяхното пълно идентифициране и доказване по категоричен начин, чe изнесените стоки са идентични с внасяните. Посочил е, че доказателство за общностен преференциален произход би могло да се вземе предвид, доколкото е възможно да се установи недвусмислено, че: продуктите са били изнесени от Общността, че се внасят в същото състояние (с възможност за прилагане, ако е необходимо, облагане за пасивно усъвършенстване, в случаи на незначителни трансформации) и в рамките на нормативно определения срок, и всякакви стоки без произход, които са били вградени в тях, не са ползвали суспендиране или възстановяване на мита (което е еквивалентно на допускането на свободно обръщение, придаващо им общностен статут). Съобразно чл. 187 от МК, при невъзможност за установяване на тези условия, може да се предостави частично освобождаване, като митата за необщностните стоки се заплатят по време на реимпорта. Като е съобразил, че в случая се касае до липса на разпоредби в Споразуменията за свободна търговия на ЕС (ССТ) за предоставяне на тарифни преференции на базата на документи за европейски преференциален произход, издадени от страна-партньор по ССТ (с изключение на държавите-членки на ЕАСТ), изнесени от ЕС за тези страни и отново внесени в ЕС, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, не е допуснал процесуални нарушения и е приложил правилно материалния закон. В случая не е спорно, че обжалваното митническо решение е издадено във връзка с извършена на основание чл. 78 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността повторна проверка от митническите органи за установяване истинността на данните в ЕАД за внос от Израел на стоки - акрилонитрил бутадиенови съполимери, поликареонат, поликарбонат макролон, с получател "Найден Киров" АД. Констатирани са несъответствия между декларираните данни в кл. 36 от процесната декларация. Правилен е направеният от състава на АСВ извод, че законосъобразно са коригирани данните в кл. 36 "Преференции" и са преизчислени държавни вземания, като са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които мито 6791,62 лв. и ДДС - 1358,32 лв. Жалбоподателят, сега касатор, не е доказал, че във връзка с извършения внос е налице хипотезата на "връщани стоки" при условията на чл. 185 - 187 от МКО, за да може вносителят да се възползва от освобождаване от митни сборове. Съгласно разпоредбата на чл. 20 (3), б. "г" и "д" от МКО преференциалното третиране не следва да бъде предоставяно за стоки с произход Общността, които се реимпортират, след като са били изнесени от Общността. Вносители на такива продукти могат да се възползват от освобождаване от вносни сборове, предвидено за връщани стоки в чл. 185 и чл. 186 от МКО. За да бъде прието, че дадена стока е "връщана стока" по смисъла на митническото законодателство и съответно да бъде освободена от митни сборове, тя трябва да отговаря кумулативно на следните условия: 1. стоките да са общностни; 2. да са били изнесени от митническата територия на Общността; 3. да се въвеждат отново на територията на Общността и то на режим допускане за свободно обръщение, в рамките на три години от изнасянето им; 4. да се касае за реимпорт на стоки в същото (непроменено) състояние и 5. освобождаването да е поискано от заинтересованото лице. В случая касаторът се позовава само на твърдението за произход на стоките от Общността, но не доказва наличието на всички кумулативни условия предвидени в чл. 185 и 186 от МК, при които се допуска освобождаване от митни сборове. Не е установено по категоричен начин, че изнесените стоки са идентични с внасяните. За да се допуснат стоките като "връщани" е необходимо към декларацията за допускане за свободно обръщение да са представени документите, регламентирани в чл. 848 от Регламент 2454/93, а именно: митническа декларация за износ, върната на износителя от митническите органи или заверено от тях копие на същия документ или информационен лист, който се издава при условията на чл. 850 - 856 от Регламент 2454/93; или стоките да са покрити от карнет АТА, издаден в Общността, тези стоки могат да се допускат като връщани в сроковете установени в чл. 185 от Регламент 2913/92 дори когато валидността на карнета АТА е изтекъл. Правилно и обосновано е прието в обжалваното решение, че не може да се предостави и частично освобождаване съобразно чл. 187 от МК, защото липсват разпоредби в Споразуменията за свободна търговия на ЕС (ССТ) за предоставяне на тарифни преференции на базата на документи за европейски преференциален произход, издадени от страна-партньор по ССТ (с изключение на държавите-членки на ЕАСТ) за изнесени стоки от ЕС за тези страни и отново внесени в ЕС. При допускането до свободно обръщение на стоки с произход "ЕС" с държава на изпращане Израел, следва да се заплати ставката за мито, съответстваща на кода на стоката по Комбинираната номенклатура, поради което законосъобразно с процесното митническо решение е извършена корекция към ЕАД № 10BG002002Н00077302/30092010. С оглед на изложеното по-горе, първоинстанционното съдебно решение не страда от релевираните касационни основания, поради което като валидно, допустимо и правилно постановено следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,