Решение № 11558 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2018 г.

Решение № 11558 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ), подадена против решение № 242 от 13.02.2018 г., постановено по адм. дело № 990/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград (АС), с което по жалба на А. Костов е отменена издадена от касатора заповед РД № 1012/6.11.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, като се навеждат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът Костов оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди решението на АС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение първоинстанционното решение да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка по делото е подробно и правилно изяснена от административния съд, а правните му съображения се споделят от касационния състав. На първо място, правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на изискванията за форма по чл. 97, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗДСл. В случая действително в процесната заповед няма описание и конкретно посочване на дата и място на извършване на всяко едно нарушение от служителя, както и на конкретни служебни задължения по т. т. V, VI и VII от длъжностната характеристика на Костов, които са нарушени от него, респективно на обстоятелствата, при които са извършени дисциплинарните нарушения, както и на доказателствата, които ги потвърждават. Освен това правилно е констатирано от съда, че дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) не е посочил в заповедта кои са действията/бездействията на държавния служител, с които е осъществил вменените му нарушения, както и в какво точно се изразява неупражняването на контрол на служителите в дирекция "Медицински дейности", на която е бил директор. Също така не са конкретизирани в заповедта датите, на които оспорващият е участвал в заседания на Общински съвет - Симитли и за които не е представена молба за неплатен отпуск съгласно ЗМСМА. Следва да се отбележи, че всички тези обстоятелства могат да бъдат изложени и в друг акт, предхождат издаването на заповедта, но позоваване на такъв в нея липсва. В посочената докладна № 11245/ 28.09.2017 г. също няма изложени конкретни фактически и правни основания. Същата установява единствено обстоятелството, че по-голямата част от служителите на дирекцията не желаят Костов да я ръководи, тъй като според тях нямало установен ред, което възпрепятства тяхната работа и води до стресови ситуации. На второ място, предвид обстоятелството, че вменените нарушения са за периода от назначаването на Костов (9.10.2015 г.) до 6.11.2017 г., обосновано е прието от съда, че неконкретизирането на датите на извършване на нарушението е от значение за сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл относно възможността за налагането на дисциплинарното наказание. За нарушения преди 6.11.2016 г. не се носи дисциплинарна отговорност от служителя с оглед на датата на издаване на заповедта на 6.11.2017 г. и изтичането на едногодишния срок от извършването им. Така допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила от ДНО при издаване на заповедта (липсата на задължителните реквизити) правилно са приети от съда за съществени, водещи до отмяната й, защото от една страна се нарушава правото на защита на служителя, а от друга страна лишава от възможност съда да проведе контрол по законосъобразността на издадената заповед. На трето място, правилно административният съд е приел за нарушена и разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, тъй като ДНО не е взел предвид законовите изисквания, визирани в тази норма за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, цялостното поведение на служителя и кое в случая е обосновало налагане на най-тежкото наказание "уволнение". Това нарушение на процесуалните правила също е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед, тъй като липсват конкретни констатации и изводи за тези обстоятелствата. На четвърто място, установява се по делото, че липсва надлежно документирано изслушване на държавния служител, което да е проведено преди налагане на наказанието. Представеният протокол е без подписите на директора на РЗИ и на Костов, а и от останалите доказателства е видно, че това изслушване се е състояло на 6.11.2017 г. в 11.15 часа, което е преди заседанието на дисциплинарния съвет от 11.30 часа. Не удовлетворява изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и даването на писмени обяснения от Костов, тъй като същите предхождат образуването на дисциплинарното производство, видно от цитирането им както в заповедта за свикване на дисциплинарния съвет, така и в тази за образуване на дисциплинарно дело - и двете от 6.11.2017 година. Освен това обяснения с вх. № 12982/6.11.2017 г. изобщо липсват, а това е изходящият номер на поканата на ДРО до Костов. Действителните негови писмени обяснения са с вх. № 13014/6.11.2017 г. и са депозирани в 10.59 часа, което е преди образуването на дисциплинарното производство и заседанието на дисциплинарния съвет и са дадени по повод на докладната на служителите в дирекция "Медицински дейности". Изложеното, което не е обсъдено в първоинстанционното решение, представлява съществено нарушение на процедурата и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да се разглежда спора по същество съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. В заключение, при така установените факти и обстоятелства правилно АС е преценил, че процесната заповед, издадена от директора на Регионална здравна инспекция – Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на А. Костов е незаконосъобразна и я е отменил. Постановеното решение е в съответствие с приложимия закон и е обосновано, не са налице сочените пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,