Решение № 7812 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2009 г.

Решение № 7812 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Враца срещу решение № 34 от 22.12.2008 г. по адм. дело № 342/2008 г. на Административен съд, Враца, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационния протест не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на протеста. Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по протест на Районна прокуратура Враца, подаден против разрешение за поставяне № 04 от 30.05.2008 г. издадено от главния архитект на Община Враца, с което е разрешено на Държавно горско стопанство - Враца в качеството на възложител и на "Ротари клуб" гр. Враца, в качеството му на дарител да монтира "Заслон Вратцата" в поземлен имот 12259.936.21 от кадастралната карта на гр. Враца, стар идентификатор 000999. С протестираното от прокурор на Районна прокуратура Враца пред първоинстанционния съд разрешение за поставяне № 04 от 30.05.2008 г., издадено от главния архитект на Община Враца, е разрешено на Държавно горско стопанство - Враца в качеството на възложител и на "Ротари клуб" гр. Враца, в качеството му на дарител да монтира "Заслон Вратцата" в поземлен имот 12259.936.21 от кадастралната карта на гр. Враца, стар идентификатор 000999. Видно от данните по делото, протестираната заповед е издадена на 30.05.2008 г. и тъй като районната прокуратура Враца не е уведомена за административния акт, а прокурорът не е участвал в административното производство, то правилна е преценката на съда, че протестът е допустим, тъй като е подаден на 30.06.2008 г., което право е упражнено в рамките на преклузивния едномесечен срок, съгласно общата разпоредба на чл. 149, ал. 4 от АПК. Разгледано е делото по същество и съдът е изложил мотиви, че в случая при спазване изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е издадено протестираното от прокурора разрешение за поставяне на заслон "Вратцата" при спазване изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и е наложен извода за законосъобразност на заповедта. Видно от данните по делото, административното производство е започнало по заявление на "Ротари клуб" гр. Враца, чрез представляващият го президент на клуба Иван Димов Иванов с искане до главния архитект на гр. Враца да се издаде разрешение за поставяне на заслон в гр. Враца местността проход "Вратцата" на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, като заявлението се съпровожда от представен проект. Административното производство по чл. 56 от ЗУТ има за предмет издаване на административни актове, които представляват разрешения за поставяне на индивидуализирани в закона обекти, които по своята конструкция са преместваеми и елементи на гражданско обзавеждане. В законовата разпоредба са определени по своя вид преместваемите обекти и те могат да бъдат увеселителни и такива за търговски и други обслужващи дейности-павилиони, кабини, маси, както и други елементи за градско обзавеждане като спирки за масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и др. Според характеристиката на обекта, за който е издадено разрешение за поставяне с оспорената заповед, тъй представлява заслон в местността "Вратцата", поради което същият не е между изчерпателно изброените в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. В заключението на вещото лице, в което то се е произнесло по въпроса за характеристиката на обекта, е прието, че същият е от категорията на обекти за " търговска и друга обслужваща дейност". Настоящата инстанция не възприема заключението в тази му част, тъй като приема, че то е в противоречие с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, поради което неправилно е кредитирано от съда. Констатациите на вещото лице, че обектът по проекта е с основа, представляваща армирани бетонови ивици с каменна зидария върху тях също не би могло да го характеризира като преместваем, тъй като той представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и др., поради което след като разрешението е за обект с основа, която трайно го прикрепява към земята, той не може да бъде с характеристика на преместваем обект, както неправилно е приело в заключението си вещото лице, поради което то като противоречащо на цитираната разпоредба от ЗУТ е неправилно кредитирано от съда. При тези доказателства се налага извода, че заповедта е издадена на основание чл. 56 от ЗУТ, което е в противоречие с фактическото основание, тъй като се установява, че в случая се касае за строеж, а не за преместваем обект, поради което разрешение за поставяне № 04 от 30.05.2008 г. издадено от главния архитект на Община Враца на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е незаконосъобразно. Изхождайки от тези разбирания, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва то да да се отмени и вместо него следва да се постанови друго от настоящата инстанция, с което да се отмени протестирания от прокурора от районна прокуратура гр. Враца административен акт. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК