Решение № 7248 от 18.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).. Образувано е по касационна жалба на Д. Гецова, от гр. Велико Търново, подадена чрез пълномощника адвокат М. Ламбева-Стефанова против решение 425 от 10.01.2022 г. постановено по адм. д. 435/2021 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването, заявено по жалба на Д. Гецова, срещу Решение 1040-04-5/21.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане 2113-04-1068#2/17.09.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото поделение на НОИ, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е осъдена Д. Гецова да заплати на Национален осигурителен институт разноски за производството в размер на 150,00лв. /сто и петдесет лева/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ - Велико Търново, действащ чрез процесуалния представител ст. юрк. Н. Маринова, в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150,00 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Д. Гецова срещу Решение 1040-04-5/21.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане 2113-04-1068#2/17.09.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1 - ал.3 от КСО. Административният орган е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст при условията на чл. 68, ал.1 ал. 2 от КСО, на Гецова не се следва пенсия, тъй като няма необходимия изискуем стаж от 35 години и 08 месеца, а има осигурителен стаж от трета категория от 16 год. 11 мес. 01 дни, както и няма изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО минимална изискуема възраст 66 год. и 04 месеца, тъй като към датата на подаване на заявлението Гецова е на възраст [възраст]. С оглед на събраните доказателства и съмнения за неистинност на документите, доказващи стажа при част от осигурителите, не е зачетен осигурителен стаж за спорните периоди от 07.10.1975 г.-10.11.1976 г.; от 18.09.1978 г. -31.01.1979 г.; от 29.08.1979 г.-14.10.1979 г.; от 21.11.1980 г. - 08.04.1981 г.; от 05.11.1984 г.-24.04.1985 г.; от 16.09.1989 г.-31.12.1989 г. ; от 01.01.1990 г. - 31.12.1990 г. и от 01.01.1991 г. - 31.12.1991 г. в Железопътен завод - София, както и за периода 01.01.1992 г. - 31.07.1998 г. в ДФ "Строймашинженеринг"- СМИ "Строймашремонт". Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. 2113-04-1068#2/05.07.2019 г. Гецова е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 от КСО, към което не е приложила документи, поради което от органа са ползвани приложените от нея към подадено по-рано друго заявление с вх. 2113-04-147/10.02.2017 г. с идентичен предмет както следва: Удостоверение образец УП-3 с изх. XIV -12 от 07.01.1992 г. и Удостоверение образец УП-3 с изх. XIV-13 от 07.01.1992 г., издадени от Железопътен завод гр. София; Удостоверение образец УП-3 с изх. 128-3 от 11.08.1998 г. и Удостоверение, обр. УП-2, с изх. 128-2 от 11.08.1998 г. издадени от ДФ "Строймашинженеринг"- СМИ "Строймашремонт" гр. София и три броя трудови книжки - 0032, 1324 и 004(последната трудова книжка е върната на заявителката и не е представена от нея в административното производство, но е представена и приета от съда в открито съдебно заседание на 23.09.2021 г.). Във връзка с изискана информация от "Обединен осигурителен архив" с. Невестино към ТП-Кюстендил на НОИ /ООА- Невестино/ е постъпил отговор, че е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ "Строймашинженеринг"-СМИ "Строймашремонт"гр. София, но в наличните ведомости липсват данни за лицето Д. Гецова/Бърдарова за посочените в УП периоди. От предоставената от ООА- Невестино информация се установява, че след извършена повторна проверка в документацията на ДФ"Строймашинженеринг"-СМИ "Строймашремонт" гр. София за периода месец 01.1992 г. до месец 07.1998 г. данни за Д. Гецова с посочено ЕГН не са открити. Посочено е, че в архива са приети ведомости за заплати на осигурителя "Рейлком" ЕАД гр. София/"Железопътен завод "Георги Димитров" София"/ с Приемателно-предавателен протокол 662/14.05.2009 г., които се отнасят за периодите 01.11.1994 г. до 31.12.1994 г. и от 01.01.2000 г. до 30.06.2009 г., поради което проверка за периодите на 1975 г., 1976 г., 1978 г. , 1979 г. , 1980 г. , 1981 г. , 1984 г. , 1985 г. , 1989 г. и до месец 12.1991 г. не може да бъде извършена. Представен е Протокол от 14.12.1999 г., че в резултат на пожар, станал на 09.12 срещу 10.12.1999 г. са напълно унищожени ведомости, служебни картони, БЛ и други документи, в т.ч. ведомостите на цех "Леярен" от 1953 г. до 1999 г. и цех "Чугунолеярен" от 1953 до 1976 г. Сезирана е Районна прокуратура - Велико Търново, за което е образувано досъдебно производство ЗМ 86/2017 г. Във връзка с това административното производство е спирано два пъти. Разпоредените спирания са отменени от съда с определения, постановени по АД 379/2017 г. и АД 615/2017 г. и двете по описа на Административен съд Велико Търново. Преписката е върната с указания за произнасяне по същество. Постановено е Разпореждане за отказ 2113-04-147#8/06.12.2017 г. Жалбата срещу същото е отхвърлена с Решение 1012-04-107#1/12.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, влязло в сила като необжалвано. В съдебното производство ответникът е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК представените от касаторката 4 бр. Удостоверения УП-2 и УП-3(УП-30) и трудова книжка 1324. Съдът е сравнил оспорените документи с другите безспорни такива и установил, че не е доказано записите в оспорваните документи да се отнасят до действително положен труд при тези работодатели от Гецова в посочените периоди. Първоинстанционният съд е съобразил липсата на данни за Гецова в предадените в ООА ведомости за заплати на ДФ "Строймашинженеринг"-СМИ "Строймашремонт" и показанията на свидетеля Щерев, съгласно които същият не е подписвал представените удостоверения и не ги е предавал на Гецова. Решаващият съд е преценил, че в показанията на Гецова липсват конкретни данни за извършваната работа и колегите, с които е работила, както и че лицето не е представило доказателства за придобита квалификация или инструктаж. Предвид изложените обстоятелства съдът на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК е признал документите за неистински и е изключил от доказателствата по делото УП-3 с изх. 128-3 от 11.08.1998 г. и УП-2 с изх. 128-2 от 11.08.1998 г. и двете издадени от ДФ "Строймашинженеринг" - СМИ "Строймашремонт" София, както и записът в ТК 1324 за периода 01.01.1992 г. - 31.07.1998 г. Идентичен извод е формиран и относно другите представени удостоверения и записите в трудовата книжка, досежно другите спорни периоди. Отчетено е, че ТК 0032 и ТК 1324 съдържат паралелни вписвания за едни и същи времеви периоди, като ТК 1324 е последваща, издадена без първата да е изгубена, унищожена или приключена. Според първоинстанционния съд воденето на две трудови книжки за едни и същи периоди е недопустимо, тъй като нарушава установения ред на тяхното издаване и задължителните вписвания в тях. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено и обстоятелството, че вписванията "случайно съвпадат" с периодите, за които ведомостите на цех леярен са унищожени при пожар, което е удобно за жалбоподателката доколкото е невъзможна проверка по ведомостите за заплати. Посочено е и че първата рожба на Гецова е родена на [дата]., а в периода от 07.10.1975 г.-10.11.1976 г. лицето, а според записите в ТК 1324 и УП-3 с изх. XIV-12 от 07.01.1992 г. на ЖПЗ, следва да е полагало труд в леярен цех като смесоподготвител. С оглед посочените обстоятелства съдът е счел, че е невъзможно лицето в напреднала бременност да е работило в тези тежки и вредни условия на труд по време на бремеността и непосредствено след това. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на спорните периоди - 01.01.1992 г. до 31.07.1998 г., за който е посочено че е работила в ДФ "Строймашинженеринг"-СМИ "Строймашремонт" - гр. София, и 07.10.1975 г.-10.11.1976 г.; от 18.09.1978 г. -31.01.1979 г.; от 29.08.1979 г.-14.10.1979 г.; от 21.11.1980 г. - 08.04.1981 г.; от 05.11.1984 г.-24.04.1985 г.; от 16.09.1989 г.-31.12.1989 г.; от 01.01.1990 г. - 31.12.1990 г. и от 01.01.1991 г. - 31.12.1991 г., за които Гецова е декларирала че е работила в "Железопътен завод" - гр. София първоинстанционният съд правилно е приел, че не следва да бъдат зачетени за осигурителен стаж. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1, се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-2, УП-3 и УП-30, са вторични документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При наличие на противоречиви данни в различните документи следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните ведомости, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости. След като Гецова не фигурира в изплащателни ведомости за периода 01.01.1992 г. до 31.07.1998 г., за който е посочено че е работила в ДФ "Строймашинженеринг"- СМИ "Строймашремонт" - гр. София и не е наличен трудов договор, удостоверяващ трудовата заетост на Гецова в ДФ "Строймашинженеринг"- СМИ "Строймашремонт" - гр. София, този период не може да бъде зачетен за осигурителен стаж. При липсата на данни за лицето в изплащателните ведомости на осигурителя за спорния период, записването на стр. 16-21 от трудовата книжка 1324 на Д. Гецова/Бърдарова, издадена от Железопътен завод "Георги Димитров" София на 07.10.1975 г., според което същата е работила през периода 01.01.1992 г. до 31.07.1998 г.(включващ посочените 7 периода) като оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех и бояджия в "Строймашинженеринг"- СМИ "Строймашремонт" гр. София, не могат да бъдат за приети за достоверни. От приложените по делото протоколи за разпит на свидетел по ДП ЗМ 86/2017 г. по описа на ОДМВР гр. Велико Търново на бившия директор на ДФ "Строймашинженеринг" - СМИ "Строймашремонт" гр. София Щерьо Щерев същият не е подписвал издадените удостоверения УП-30 и УП-2 и не ги е предавал на касаторката. Действително, при проведения на 18.08.2017 г. в рамките на посоченото досъдебно производство Щерев е заявил, че си спомня за тази служителка, но са налице вътрешни противоречия в показанията му в тази им част, доколкото при предходния разпит, проведен на 18.06.2017 г., Щерев е дал показания, че не си спомня тя да е работила при тях. Идентичен краен извод се обосновава от анализа на доказателствената съвкупност и досежно недоказаността на спорните периоди, за които касаторката твърди, че е полагала труд в "Железопътен завод" - гр. София (Железопътен завод Георги Димитров гр. София). От предоставената с писмо изх. 5531-09-3159#1/11.10.2021 г. от Началник отдел ООА (лист 197 от първ. дело) информация се установява, че за периодите 07.10.1975 г.-10.11.1976 г.; 18.09.1978 г. - 31.01.1979 г.; 29.08.1979 г.-14.10.1979 г.; 21.11.1980 г. - 08.04.1981 г., през които според представеното удостоверение УП-30 Гецова е работила в "Железопътен завод" - гр. София на длъжност "смесоподготвител и за периодите от 05.11.1984 г.-24.04.1985 г.; от 16.09.1989 г.-31.12.1989 г. ; от 01.01.1990 г. - 31.12.1990 г. и от 01.01.1991 г. - 31.12.1991 г. на длъжност оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех, не са открити разплащателни ведомости в Обединен осигурителен архив - с. Невестино, поради което проверка не може да бъде извършена. Тази връзка по делото е представено и копие от протокол от 14.12.1999 г., с който е констатирано, че след възникнал пожар, станал на 09.12.1999 г. срещу 10.12.1999 г. напълно са унищожени ведомостите на цех "Леярен" на завода за периода 1953 г. - 1999 г. Предвид изложеното липсата на данни за лицето във ведомости е по независещи от Гецова причини. Извън посоченото обстоятелство, следва да бъде взета предвид липсата и на други първични документи, удостоверяващи осигурителния стаж други разходооправдателни документи и/или трудов договор. Съгласно чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) и чл. 348 от Кодекса на труда (редакция - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) трудовата книжка се предава на предприятието при постъпването на работа и се съхранява от него. При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на придобития стаж се заверява с подписите на компетентните длъжностни лица и се връща на работника. По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства за изгубена или унищожена трудова книжка, респ. за причината за издаване на ТК 1324. Правилно съдът е приел, че паралелното водене на две трудови книжки, като в по-късно издадената са отразени единствено спорните периоди, съвпадащи с периодите за който липсват вписвания в ТК 0032 от 20.06.1974 г., респ. с посочените в представените удостоверения УП-30 от 07.01.1992 г. периоди, и допълващи липсващите в ТК 0032 периоди, е обстоятелство само по себе си разколебаващо доказателствената сила на ТК 1324. От друга страна, първостепенният съд правилно е съобразил, че от представената справка (л. 223 от първ. дело) датата на раждане на дъщерята на Гецова 02.11.1975 г., респ. част от периода на бременност и на отпуск за бременност и раждане съвпада с посочен в представените трудова книжка и УП-30/07.01.1992 г. период, за който се твърди, че лицето е полагало труд в леярен цех Железопътен завод" - гр. София като смесоподготвител , като мястото на раждане е в гр. Варна, докато местоработата на лицето е в гр. София. В тази връзка в представеното УП-30 XIV-12 от 07.01.1992 г. не изпълнено изискването на т. 7, б. а от Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, пресъздадени и в т. 1 от присъстващото в образеца на удостоверението упътване за вписване в графа 2 на отделен ред на причината за отсъствие на лицето в процесния случай отпуск поради бременност и раждане . В удостоверенията не е посочено къде се съхраняват изплащателните документи, въз основа на които са издадени. Освен това трудовата книжка не е оформена съгласно изискването на чл. 6 от инструкцията, като на двете страници, на които е отразен придобитият трудов стаж не е поставен долу печатът на предприятието по начин да засегне двете страници. Разгледани в своята съвкупност обсъдените доказателства дискредитират доказателствената сила на издадените удостоверения и трудова книжка, и пораждат обосновани съмнения относно тяхната истинност и истинността на фактите, които обективират, имащи отношение към нормативните изисквания за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - ал. 2 от КСО. Събраните по делото доказателства потвърждават извода на пенсионният орган, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст Д. Гецова не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 1-ал. 2 от КСО за осигурителен стаж от 35 години и 08 месеца, както и няма изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО минимална изискуема възраст 66 год. и 04 месеца за отпускане на пенсия при условията на чл. 68 ал. 1 ал. 3 от КСО. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Д. Гецова следва да заплати на ТП на НОИ Велико Търново сумата от 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,